Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 8   София, 09.02.2009 година     Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ   КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА   при секретар Ирена Велчева и в присъствието на прокурор изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т.дело № 695/2008 г.     Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на А. С. С. от гр. С. за отмяна на влязлото в сила решение от 06.03.2008 г. по гр. д. № 17690/2007 г. на Софийски районен съд, 62 състав, с което молителят е осъден да заплати на ЗД „Б” АД, гр. С. сумите: 578.46 лв. - застрахователно обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва от 02.08.2007 г. до окончателното й изплащане и сумата 123.14 лв. - разноски по делото. Молителят поддържа, че в резултат на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила е бил лишен от възможността на участва в разглеждането на гр. д. № 17690/2007 г. на СРС, 62 състав. Твърди, че съдът е разпоредил призоваването му чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник” без да са налице предпоставките на чл. 50, ал. 1 ГПК /отм./, а именно - без да е неизвестен адресът му и без да са спазени изискванията за редовност на оформянето на призовката. Поради това, моли за отмяна на атакуваното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от компетентния съд. Ответникът по молбата - ЗД „Б” АД, гр. С. оспорва същата и моли за оставянето й без уважение по съображения в писмено възражение от 18.07.2008 г. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото с оглед релевираното основание за отмяна на влязлото в сила решение, приема следното: Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна, в рамките на преклузивния 3-месечен срок по чл. 305, т. 5 ГПК, считано от датата на узнаване на атакуваното решение /24.06.2008 г./, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна. За да постанови разглеждане на делото без участието на молителя А. С. С. от гр. С., прилагайки разпоредбата на чл. 50, ал.1 ГПК /отм./ за призоваване чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник”, съдът е счел, че същият е с неизвестен постоянен адрес. Този извод е направен с оглед обстоятелството, че изпратената до него призовка на адрес: гр. С., ж. к. ”С”, бл. 96, вх. А, ет. 13, ап. 36 за съдебното заседание на 07.11.2007 г. е върната в цялост с отбелязване, че по сведение на М. П. - домоуправител от ап. 40, ет. 15, в ап. 36 няма такова лице, както и предвид данните от удостоверение № 4* от 01.10.2007 г. на СДП, Сектор „Български документи за самоличност”, че адресът, на който е изпратена призовката, е обявен като постоянен адрес на това лице. Настоящият състав намира, че Софийски районен съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ГПК /отм./ , което е лишило молителя от участие в производството по делото. Посочената разпоредба предвижда две самостоятелни хипотези, при наличието на които страната се призовава чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник”: 1. - неизвестен постоянен адрес на ответника и 2. - известен постоянен адрес, на който ответникът в продължение на 1 месец не може да бъде призован. В случая, от представеното удостоверение от 01.10.2007 г., издадено от Столична дирекция на полицията, Сектор „Български документи за самоличност”, е видно, че посоченият в исковата молба адрес на ответника по делото А. С. С. - гр. С., , ж. к. ”С”, бл. 96, вх. А, ет. 13, ап. 36 - е обявен за негов постоянен и настоящ адрес още от м. октомври 2003 година. С оглед на това и предвид безспорния факт, че именно на този адрес молителят е получил и поканата за доброволно изпълнение през м. юни 2008 година, следва да се счете, че не е налице хипотезата на „неизвестен адрес”, обосноваваща призоваване на страната чрез „Държавен вестник”. От друга страна, основателно е и оплакването на молителя за допуснато процесуално нарушение, свързано с начина на удостоверяване на призоваването му. Съгласно императивната разпоредба на чл. 50, ал. 1 ГПК /отм./, отсъствието на лицето от неговия постоянен адрес се удостоверява с подписа поне на един свидетел, като връчителят отбелязва трите му имена и адреса му. Видно от приложената по делото призовка до ответника за съдебното заседание на 07.11.2007 г., призовкарят е отбелязал само двете имена на лицето, дало сведение за ответника -. Същевременно, неясен остава и въпросът дали положеният под сведението подпис принадлежи на посоченото лице или това е подписът на самия призовкар, отразил получената от свидетеля информация. С оглед на това, настоящият състав намира, че Софийски районен съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила относно реда за призоваване, което води до неправилност на постановеното от него решение и обосновава отмяната му съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. При този изход на делото на молителя следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в размер на сумата 25 лв. - платена държавна такса. Доколкото обаче липсват данни уговореното в договора за правна помощ № 2* от 22.01.2009 г. адвокатско възнаграждение от 150 лв. да е платено, на молителя не се присъждат такива разноски.   Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ влязлото в сила решение от 06.03.2008 г. по гр. д. № 17690/2007 г. на Софийски районен съд, 62 състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ОСЪЖДА ЗД „Б” АД, гр. С. да заплати на А. С. С. от гр. С. разноски за настоящото производство в размер на сумата 25 /двадесет и пет/ лева.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: