1 Р Е Ш Е Н И Е № 453 гр. София, 09 януари 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ружена Керанова ЧЛЕНОВЕ: Николай Дърмонски Капка Костова при участието на секретаря Аврора Караджова и на прокурора Мария Михайлова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 1293 / 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител Х. И. Д. срещу постановената от Софийския окръжен съд (СОС) нова присъда от 07 юли 2014 година, по внчхд № 96 / 2014 година, след отмяната на присъда № 7 от 04 декември 2013 година на Ботевградския районен съд (БРС), по нчхд № 85 / 2012 година, в наказателно-осъдителната и в гражданско-осъдителната й части, като подсъдимата В. Д. В. е оправдана по обвинението по чл. 130, ал. 1 от НК и предявеният срещу нея граждански иск за причинени от престъплението неимуществени вреди е отхвърлен. От съдържанието на касационната жалба може да се изведе като релевирано отменителното основание това по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, доколкото се твърди неправилно формирани от страна на въззивния съд фактически изводи относно осъществяването на инкриминираното деяние и неговото авторство, а това е резултат от ненадлежен доказателствен анализ на наличните по делото доказателствени източници. Претендира се отмяна на атакуваната присъда в обжалваната й част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд съобразно посоченото правомощие на касационната инстанция по чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК. В съдебно заседание пред ВКС жалбоподателят-частен тъжител и граждански ищец Х. Д. и повереникът й адвокат И. Н. от САК не участват лично, редовно призовани. Не са представени писмени бележки по съществото на делото. Подсъдимата В. Д. В. участва лично и със защитника си адвокат А. Г. от САК, който изразява становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на новата присъда на въззивния съд, тъй като при постановяването й не са допуснати заявените процесуални нарушения. Идентични съображения са изложени и в представеното от защитника възражение срещу касационната жалба на частния тъжител. Те се поддържат и от подсъдимата в рамките на упражненото от нея право на лична защита. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди становищата и доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С присъдата на първоинстанционния съд подсъдимата В. Д. В. е призната за виновна в това, че на 11. 12. 2011 година, в [населено място], [община], е причинила на Х. И. Д. от същото село, лека телесна повреда, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в нанесена повърхностна контузна рана в окосмената част на главата, с дължина 1 см. – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, за което е освободена от наказателна отговорност при условията на чл. 78а от НК и й е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Осъдена е да заплати на Х. Д. сумата 300 лева, представляваща обезщетение за причинени от това престъпление неимуществени вреди, заедно със законните последици, както и направените по делото разноски. В останалата част, до пълния му размер от 500 лева, искът е отхвърлен като неоснователен. С присъдата подсъдимата В. е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено на същата дата и същото място престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 146, ал. 1 от НК по отношение на Х. Д.. Отхвърлена е претенцията на последната за обезвреда в размер на 500 лева. Със същата присъда са оправдани по повдигнатите им обвинения по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 146, ал. 1 от НК и подсъдимите П. Х. П. и И. Х. Л.. Отхвърлени са предявените срещу всяка от тях граждански искове за сумата от по 500 лева, представляващи претендирано обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди. В производство, инициирано само по жалба на подсъдимата В. срещу осъдителните части на присъдата, е извършена въззивна проверка и е постановена атакуваната сега по касационен ред нова присъда, с която присъдата е отменена в обжалваните й части и подсъдимата В. е оправдана по обвинението по чл. 130, ал. 1 от НК, а претенцията за обезвреда за причинени неимуществени вреди на Х. Д. е отхвърлена. Присъдени са направените пред въззивната инстанция разноски, като са възложени в тежест на частната тъжителка Д.. Присъдата е потвърдена в останалата й част. Предмет на касационната проверка е постановеното от въззивния съд оправдаване на подсъдимата В. по обвинението за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК и отхвърления граждански иск за обезщетяване на неимуществени вреди от това престъпление. В останалата си част първоинстанционната присъда е влязла в законна сила, тъй като не е атакувана от частния тъжител и граждански ищец Д. по реда на въззивното обжалване. Касационната жалба е допустима при условията на чл. 346, т. 2 от НПК – подадена е от лице, което има право на касационна жалба срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол. ВКС намира жалбата за неоснователна и съображенията за това са следните: С жалбата най-общо се възразява извършеният от въззивния съд доказателствен анализ и формираните в резултат на него изводи по фактите, най-вече – отказът на съда да кредитира изцяло за достоверност показанията на свидетелите Й. и М.. Твърди се също, че този съд не е имал основание да назначи повторна съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), което той е сторил, както и че неправилно е приел липса на мотив у подсъдимата за извършеното от нея посегателство по отношение на тъжителката Д.. ВКС няма как да не отрази констатацията, която прави, че заявеното отменително основание се подкрепя с доводи, относими към обосноваността на фактическите констатации на въззивния съд, а това е извън предмета на касационния контрол. Жалбата на частния тъжител Д. съдържа недоволството й от оценката на доказателствените източници, в т. ч. гласните, поради което претендира доказаност на обвинението. Извършената от третата инстанция проверка обаче не установява допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в доказателствената дейност на въззивния съд по смисъла, вложен в чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. А спазването на тези правила е гаранция за формалната и логическа правилност на вътрешното съдийско убеждение на въззивния съд и поради това недопустимо се иска от жалбоподателката то да бъде ревизирано от ВКС. 1. Неоснователно е възражението за допуснато от въззивния съд нарушение при назначаване на повторна СМЕ относно характеристиките и произхода на инкриминираната телесна повреда, причинена на тъжителката Д. (протокол от с. з. от 07. 07. 2014 година, л. 48 от внчх дело). Вярно е, че в хода на първоинстанционното разглеждане на делото е назначена и изслушана СМЕ експертиза (експерт д-р А. Ж., л. 84 от нчх дело). Вярно е и това, че заключението е прието в с. з. на 26. 11. 2012 година (протокол на л. 85 от делото), без да е възразено и оспорено от страните. Вярно е обаче и това, че експертизата първоначално е изготвена изцяло и само по писмени данни, съдържащи се в представена от тъжителката Етапна епикриза (л. 5 от нчх дело), а разпитът на експерта е проведен след изслушване на свидетелите по делото. Тогава експертът е заявил, че поддържа принципното си становище относно отразеното в епикризата увреждане, сроковете за заздравяване на раната и болките от такава рана, но не и в частта относно възможния механизъм за причиняването й, доколкото показанията на свидетелите не съдържат данни за нанесен на тъжителката удар (л. 89 от нчхд). При това положение, въззивният съд е имал основание да приеме, че експертното становище е непълно и необосновано по смисъла на чл. 153 от НПК, защото не съдържа отговор на поставената на експертизата задача в цялост и на базата на съвкупния събран по делото доказателствен материал и да назначи повторна такава експертиза, което този съд е сторил. А правомощието на въззивния съд да провежда съдебно следствие, като използва всички способи за събиране и проверка на доказателствата, не подлежи на съмнение (чл. 332 от НПК). Не би могло да бъде възприето и изразеното в жалбата виждане за основаване на изводите по фактите на въззивния съд върху липсата на категоричност в експертното заключение (д-р Т., л. 44 от внчх дело) относно механизма на причиняване на инкриминираното телесно увреждане и неговия произход. Съдът е формирал фактическите си изводи след обстоен доказателствен анализ на гласните доказателствени източници (л. 7-9 от мотивите на присъдата), които е оценил и съобразно експертното заключение (л. 10 от мотивите), както ще бъде обсъдено по-долу. 2. Настоящият съдебен състав не намира основание да не оцени като аналитични и убедителни съображенията на въззивния съд относно процесуалната годност и доказателствената достоверност на гласните доказателствени средства. Показанията на свидетелите Й., Доков, Е., П., Д. – всички присъствали на инкриминирания инцидент, са оценени по действителното им съдържание, в тяхната пълнота и взаимовръзка. За отказа си да кредитира изцяло за достоверност показанията на свидетелите В. Н. и А. М. съдът е изложил подробни съображения на л. 8-9 от мотивите на присъдата си. Няма причини тези съображения да не бъдат приети като правилни и законосъобразни, поради което не се нуждаят от повтаряне или допълване. Изобщо, от съдържанието на мотивите на присъдата е видно, че доказателствата, произтичащи от всички доказателствени източници, са проверени относно тяхната достоверност и относимост, взаимна връзка и противоречивост. 3. В резултат на надлежната доказателствена дейност на въззивния съд, направеният от него извод за недоказаност по изискуемия от закона начин на осъществяването на инкриминираното деяние и на осъществяването му от подсъдимата В., може да бъде преценен единствено като правилен и законосъобразен. Затова ВКС намира, че при постановяване на атакуваната нова въззивна присъда не е допуснато релевираното в касационната жалба нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Претендираната от частния тъжител Д. отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда не може да бъде удовлетворена, тъй като не са налице предпоставките на чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА постановената от Софийския окръжен съд нова присъда от 07 юли 2014 година, по внчхд № 96 / 2014 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.