Р Е Ш Е Н И Е   № 545   гр.София,  13 юли   2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Първо наказателно отделение в съдебно заседание на  девети декември  две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН ТОМОВ                                                 ЧЛЕНОВЕ:   ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                        ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                                                                                              със секретар   Румяна Виденова при участието на прокурора   АНТОНИ ЛАКОВ изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно  дело под № 582/2009 година   Върховният касационен съд е третата инстанция по делото пред него по протест от прокурор при апелативната прокуратура-София и жалби от името на пострадалия и подсъдимия срещу решение на Софийския апелативен съд, с което е изменена присъда на Градския съд. Присъдата на първата инстанция – 24а от 3 април 2007 год. по нохд № 222/2002 год., е за това, че на 13 юли 2000 год. подсъдимият В. Г. С. умишлено е умъртвил С. Г. С. – престъпление по чл.115 НК, за което е наказан при условията и на чл.55 НК (многобройни смекчаващи обстоятелства) на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим; гражданският иск на бащата на убития е уважен с присъждането на обезщетение за неимуществени щети в размер на 20 000 лева. Присъдата има и част, с която обвинението и гражданският иск са отхвърлени – по чл.116, ал.1, т.6 НК (че убийството е било извършено по особено мъчителен за жертвата начин), респ. за 60 000 лева. Решението на втората (въззивната) инстанция – 237 от 30 юни 2009 год. по внохд № 118/2009 год., е постановено след оспорване на присъдата от същите страни, които оспорват сега решението, но е била уважена само жалбата от името на подсъдимия, спрямо когото е приложен закон за по-леко наказуемо престъпление – чл.119, във връзка с чл.115 НК (убийство при превишаване на пределите на неизбежната отбрана)-и поради това че деянието му се дължи на уплаха и смущение от смисъла на чл.12, ал.4 НК, подсъдимият С не е наказан. Касационният протест е срещу смекчаването на наказателната отговорност, което според прокурора е станало след нарушаване на процесуалните правила и на НК по смисъла на съответните касационни основания; настоява се за ново разглеждане на делото в Софийския апелативен съд. Касационната жалба от името на частния обвинител и гражданския ищец е освен срещу наказателната, и срещу гражданската част на решението; смята се, че ВКС би могъл да преквалифицира извършеното само по чл.115 НК и да увеличи присъденото обезщетение. Касационната жалба от името на подсъдимия е отчасти също срещу потвърждаването на присъдата – относно обезщетението, но освен алтернативното искане за неговото намаляване се иска на първо място цялостно отпадане на наказателната отговорност, тъй като деянието е било извършено невиновно (случайно – чл.15 НК). Касационният протест не е поддържан от прокурора в тази инстанция, а от името на подсъдимия се пледира за неговото отхвърляне. Касационните жалби са поддържани от подателите им, а прокурорът е за тяхното отхвърляне. ВКС намери, че основателни са само протестът и жалбата от името на пострадалия, и то само поради следното. І. Съществено значение за постановяване на въззивното решение имат обясненията на подсъдимия С, но изводите за тяхната достоверност почиват върху предположения. Върху предположения, впрочем, са направени съответните изводи и в присъдата, и САС правилно е упрекнал СГС за отношението му да не повярва на С. за мястото на прострелването на С. – в двора на вилата, а също така, че подсъдимият е намерил гилзата от патрона, която сам предал при повторния оглед на местопроизшествието, и че я намерил именно в двора. СГС наистина е неубедителен, когато отхвърля версията на С. за проникването на С. в двора му, защото „Видно е, че за защита имота на подсъдимия съществува ограда и портал с височина, която простреляният трудно би преодолял в състояние на алкохолно опиянение” (мотиви, с.2). Само вероятен е останал и направеният от СГС извод, че предадената гилза не потвърждава прострелването на С. в двора на вилата, защото предаването й е станало „след като предполагаемото местопроизшествие е било напуснато от криминалистите, провели първия оглед, и подсъдимият е имал възможност да въздейства върху обективно съществуващите материални отражения, чрез внасяне на нови елементи или промяна на съществуващите”(пак там, с.2/3). Позоваването обаче на неубедителността на СГС, още не е давало право на САС да приеме обясненията на С. за достоверни; тяхната достоверност също е останала само предполагаема. САС щеше да бъде прав да вярва на подсъдимия, ако не само беше констатирал недостатъка на присъдата, но и на свой ред беше изпълнил задълженията си по разкриване на обективната истина. Вместо да се задоволи и той със снимките на оградата на вилния имот (от ориентиращата-№ 1, във фотоалбума на л.35 гърба, от досъдебното производство и от повечето снимки в другия фотоалбум – л.216), за САС не са съществували никакви пречки да добие непосредствени впечатления за мястото и възможностите за преодоляване на препятствието. Трудно може да се обясни и преценката на въззивния съд да не отиде докрай в изясняването на въпроса за съвместимостта между проектила, намерен в тялото на убития, с намерените при досъдебното производство гилзи – предадената от подсъдимия на св. Д откритата от последния. За т.нар. елиминационна експертиза-изследване, което да установи с коя от двете гилзи проектилът не би могъл да бъде едно цяло – е настоял изрично прокурорът в съдебното заседание на 10 юни 2009 год., но въпреки че и съдът изслушал основанията за нея от в.л. Вл. Я. , не разпоредил назначаването й с неубедителния аргумент, че нейното заключение няма да бъде категорично (като че ли не съществуват криминалистически експертизи с поначало вероятностни заключения); затова и отказът от експертно изследване си остава грешка, макар и със съгласието на пострадалия. Всъщност причината САС да остави на свой ред преценките за достоверното в обясненията на В. С. до равнището на предположения, е може би в „щадящото” отношение към недостатъците в неговите изявления, от една страна, а от друга – в нетърпимостта към недостатъците на други доказателствени материали. Така например обясненията са определени общо като „логични, ясни, непротиворечиви и убедителни”, а „известните празноти” в тях – като „обясними”(мотиви, с.6). Трудно е било все пак САС да приеме за истина версията на подсъдимия за самозареждане на пистолета му в спречкване с пострадалия (пак там, с.8/9), но пък са отминати като несъществени за достоверността, напр. изоставената от подсъдимия версия, че е бил нападнат от пострадалия с бутилка (версията е потвърдена от свидетелите В, а и бутилка не е намерена – вж.пак там, с.11), както и отричането от подсъдимия, че с пострадалия са имали неуредени финансови отношения (въпреки че те са потвърдени не само от бащата и брата на пострадалия, но и от други свидетели – В. В. , Т. З. , М. Д. ,- САС е оставил под въпрос установяването им – вж. отново мотивите, с.10/11). Не е такова отношението обаче, например към онази част от показанията на Ил. Д. , която на практика изобличава в лъжа подсъдимия в обяснението му пред свидетеля за стрелбата срещу пострадалия – вж. отново мотивите, с.6, от които освен това не става ясно, защо съдът не е отстранил съмненията си в компетентността на Д. по балистика, като ги провери по съответния начин. Пример за същото отношение – обратно на проявеното към обясненията на подсъдимия – е пълното отхвърляне на установеното в първоначалния протокол за оглед на местопроизшествието (вж. на л.12 от дос.пр.) – неговите недостатъци са очевидни, но липсващите в него данни, които да потвърждават версията на подсъдимия за нападение от пострадалия в двора на вилата, могат да се дължат и на това, че такова нападение просто не е извършвано. ІІІ. Доколкото нямат отношение към изложеното в предходния раздел, протестът и жалбата от името на пострадалия са или неоснователни, или за ВКС не съществува възможността да се произнесе сега. В първата насока е например твърдението в протеста, че подсъдимият е обяснил пред СГС за нападение от пострадалия с бутилка (както стана дума вече, С. е изоставил тази версия и за нея са говорили само свидетелите В). Във втората насока е оспорването, чиято основателност ще проличи едва след като бъде установено по предвидения в НПК ред какво точно се е случило между подсъдимия и пострадалия (относно например условията за неизбежна отбрана или за основателността на обезщетението за непозволено увреждане). ІV. По сходен начин стоят нещата и с основателността на жалбата от името на подсъдимия – дали неговото деяние е случайно по смисъла на чл.15 НК и как това се отразява на гражданската му отговорност, би могло да се отговори след ново разглеждане на делото във въззивната инстанция. V. Новото разглеждане на делото е всъщност неизбежно с оглед същественото нарушаване на процесуалните правила, обсъдено по-горе в р.І (арг. от чл.354, ал.3, т.2 НПК) – процесуално недопустимите предположения (арг. от чл.303, ал.1 НПК) са съществени, защото засягат обективната страна на вътрешното убеждение на съда, а по този начин – и правото на съответните страни по обвинението да го докажат. Ръководен от всичко изложено и съобразно останалите приложими разпоредби от глава двадесет и трета от НПК, ВКС-І наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ изцяло решение № 237 от 2009 год. по внохд № 118/2009 год. на Софийския апелативен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от съдебното заседание в тази инстанция.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: