Ключови фрази
Грабеж * индивидуализация на наказание * задочно производство * обществена опасност на деец * обществена опасност на деяние * определяне на наказание при условията на чл. 54 НК * отегчаващи вината обстоятелства


1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 262
София, 11 юли 2011 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети май две хиляди и единадесета година, в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА



при секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1259/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производството е образувано по жалба на адв.П., служебен защитник на подсъдимия А. Я., срещу решение № 3 от 26.01.2011г. на Апелативен съд-Варна, постановено по внохд № 371/10г.
В жалбата се изтъкват касационни основание по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК, а именно нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание.
В съдебно заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата.Счита, че обвинението е доказано както от фактическа страна, така и по отношение правната квалификация.Също така за доказано намира и авторството на деянието.Изразява становище, че наложеното наказание е съответно на обществената опасност на подсъдимия.
Адвокат Т., назначена в качеството на служебен защитник пледира за уважаване на касационната жалба.Твърди, че присъдата на ОС-Шумен е постановена в нарушение на закона, а наложеното наказание е несправедливо.
По отношение на подсъдимия А. Я. делото се разглежда в негово отсъствие при условията на чл.269, ал.3, т.2 от НПК.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:
С присъда № 19 от 23.09.2010г., постановена по нохд № 334/10г., ОС-Шумен е признал подсъдимия А. М. Я. за виновен в това, че на 14.11.2007г. в [населено място], в съучастние като съизвършител със С. А. и Д. Я. е отнел чужди движими вещи на обща стойност 303лв., от владението на С. А., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК е осъден на седем години лишаване от свобода, при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип.
Подсъдимият Я. е осъден да заплати деловодните разноски.
С решение № 3 от 26.01.2011г., постановено по внохд № 371/10г., Апелативен съд-Варна е потвърдил горепосочената първоинстанционна присъда.
Касационната жалба е допустима и частично основателна.
Касаторът релевира две основания, като твърденията за нарушение на материалния закон, които се поддържат в съдебно заседание по съществото си се свързват с невярна оценка на доказателствата, което от своя страна сочи на аргументация, касателно довод за допуснати процесуални нарушения.
Решаващите инстанции са положили всички усилия, като са събрали доказателствена маса в пълния й възможен обем.Установената от първия съд фактология е била изцяло възприета и инкорпорирана от въззивния съд, както и доказателствения анализ.Самостоятелната оценка на апелативната инстанция по отношение на доказателствената съвкупност е лаконична, но вярна.Същественото е, че въззивната инстанция, която освен контролна разглежда делото и по същество, е обективирала по един ясен и несъмнен начин, върху какви доказателства и при каква тяхна оценка, е изградила вътрешното си убеждение. Въз основа на правилната оценъчна дейност на доказателствената съвкупност, предходните съдилища са извели своите фактически констатации, спазвайки разпоредбите на чл.13 и 14 от НПК, като не са допуснали нарушения на процесуалните правила, гарантиращи формалната и логическа правилност при формиране на вътрешното им убеждение. По категоричен начин съдилищата са изяснили въпросите, касателно механизма на извършване на деянието и авторството на подсъдимия.
При вярно установени факти правилно и законосъобразно е прието, че с деятелността си подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.
Предвид горното, настоящата инстанция счита, че няма допуснато нарушение както на материалния закон, така и на процесуалните правила.
Касационното оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказания е основателно, тъй като санкцията от седем години лишаване от свобода се явява завишена и несъответна на изискванията по чл.54 от НК за индивидуализация на наказанието.В акта си , въззивният съд изцяло е възприел за правилен подхода на първата инстанция за определяне на наказанието.Настоящата инстанция счита, че не може да се възприеме за вярна оценката на отегчаващите обстоятелства, дадена от предходните съдилища. Съдебното минало е едно обстоятелство, което не може да бъде разделяне по начина сторен от първия съд.Също така, укриването на подсъдимия по друго наказателно производство не може да бъде ценено сред обстоятелствата, относими към наказанието по настоящото дело.Не може да бъде отчетено като отегчаващо обстоятелство и факта, че производството по делото е било проведено задочно и подсъдимият е бил обявен за общодържавно укриване.Съдът едностранно е отчел и обсъждал само степента на обществена опасност на подсъдимия, като е игнорира тази на деянието.Разпоредбата на чл.54 от НК изисква оценка на значимите за определянето на наказанието обстоятелства да бъде направена в тяхната взаимна връзка и обусловеност, при това в контекста на степента на обществена опасност на деянието и дееца, а не като математическа величина. Също така, наказанието следва да бъде съответно за постигане целите на специалната и генерална превенции. Ето защо, настоящата инстанция намира, че са налице основания за намаляване размера на наложеното на подс.Я. наказание лишавате от свобода за срок от седем години на пет години, тъй като същото е явно несправедливо отмерено.
При гореизложените съображения, ВКС намира, че следва да измени атакуваната пред него присъда, като упражни правомощията си по чл.354, ал.2, т.1 от НПК..
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :


ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 3 от 26.01.2011г., постановено по внохд № 371/10г. по описа на Апелативен съд-Варна, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия А. М. Я. наказание от седем години лишаване от свобода на пет години лишаване от свобода.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.


Председател:


Членове: