4 4 Р Е Ш Е Н И Е № 41 гр. София, 23 април 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ХРИСТИНА МИХОВА при секретаря…….........….Мира Недева….........……и в присъствието на прокурора…..................…...Ивайло СИМОВ…...….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 16 по описа за 2018 г. Производството е образувано по подадена касационна жалба от адв. Х. Г. - защитник на подсъдимия Ф. А. И. срещу въззивна присъда № 253 от 24.10.2017г., постановена по внохд № 3606/17 г. на Софийски градски съд, НО – 4 въззивен състав. С жалбата се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК. За нарушение на закона се посочва осъждането на подсъдимия при липса на доказателства за вината му. Като съществено нарушение на процесуални правила се изтъква постановяването на новата въззивна присъда от предубеден съдебен състав, тъй като съдебният акт бил изготвен преди изслушването на пренията на страните, за което е направено възражение от страна на защитата след обявяването на присъдата. По този начин се твърди, че било нарушено и правото на защита на подсъдимия. Алтернативно се настоява за оправдаване на И. или за връщане на делото за ново разглеждане. В допълнително изложение, представено в срока по чл.351, ал.4 от НПК, се излагат аргументи за доказателствена негодност на протокола от химическата експертиза, установила наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия, което според защитника налага извод за недоказаност на повдигнатото обвинение. Пред касационния съд жалбата се поддържа както е подадена. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт. Подсъдимият И., редовно призован, не се явява в съдебното заседание на касационната инстанция. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 06.04.2017г., постановена по нохд № 21918/16 г. на Софийски районен съд, НО – 93 с-в, подсъдимият Ф. А. И. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.343б, ал.1 от НК. По протест на прокурор от Софийска районна прокуратура срещу оправдаването на И. и с искане за осъждането му по посоченото обвинение в обвинителния акт, е образувано внохд № 3606/17г. на Софийски градски съд, НО – ІV въззивен състав. С присъда № 253 от 24.10.2017г. въззивният съд отменил първоинстанционната присъда и вместо това постановил нова, с която признал подсъдимия Ф. А. И. за виновен в това, че на 08.04.2016 г. около 04.20ч. в [населено място], по [улица]с посока на движение от Околовръстен път към [улица], е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „М.“ с ДК [рег.номер на МПС] , с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,3 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343б ал.1 във вр. с чл.55 ал.1 т.1 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, изпълнението на което отложил за на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години. На основание чл.343г НК във вр. с чл.37 ал.1 т.7 НК лишил подсъдимия Ф. А. И. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от десет месеца, считано от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия възложил заплащането на разноските по делото. Върховният касационен съд, като обсъди изложените от страните доводи и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Оплакването относно същественото нарушение на процесуални правила следва да се разгледа на първо място, тъй като преценката дали такова е допуснато е определяща за развитието на наказателното производство. В протокола от съдебното заседание на въззивния съд, проведено на 24.10.2017г., след обявяването на присъдата е отразено направено от защитника адв. Г. възражение : „Съдебният състав не е напускал съдебната зала преди обявяване на присъдата. Същата е изготвена предварително и е написана на машинен носител и съдът е взел своето решение за крайния съдебен акт преди пренията на страните”. Протоколът е подписан от председателя на състава и съдебния секретар и представлява валидно доказателствено средство, удостоверяващо извършените действия и реда, по който са извършени. В този смисъл е безспорно установено, че възражението на адв. Г. с цитираното по- горе съдържание е направено непосредствено след обявяването на новата въззивна присъда. По така направеното възражение, съдебният състав не е взел никакво отношение и което е по – съществено, не го е опровергал по никакъв начин. След като това не е сторено, възниква основателно съмнение дали в заседанието на въззивния съд е спазена процедурата по оттегляне на тайно съвещание, в рамките на което съдът е обсъдил въпросите по чл.301 от НПК преди постановяването на присъдата. В практиката си ВКС на РБ приема, че постановяването на присъдата и публичното й обявяване са самостоятелни задължителни етапи от стадия на съдебното заседание. Обявяването на съдебния акт обезателно се предхожда от тайно съвещание, което обстоятелство се отразява в съдебния протокол. Процесуалните действия по оттеглянето на съда на съвещание са от фундаментално значение за законосъобразното развитие на процеса, тъй като по време на тайното съвещание се постановява присъдата – решават се въпросите по чл.301, ал.1 и ал.2 от НПК, изготвя се и се подписва диспозитивът на съдебния акт. Пропускането на етапа на тайното съвещание всякога изцяло опорочава съдебния акт и представлява съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните – р. № 137 от 01.06.2015г. по н.д. № 135/15г. на ІІ н.о. на ВКС на РБ. В случая в съдебния протокол е отразено оттеглянето на съда на съвещание, но от възражението на защитника, което е отразено в същия протокол следва, че такова не е проведено. Противоречието в съдебния протокол дали е спазено изискването на процедурата по чл.317 във вр. с чл.300 от НПК, сочи на основателно съмнение относно законосъобразното й извършване, което е достатъчно основание да се приеме, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което обуславя отмяната на постановения съдебен акт и връщането на делото за ново разглеждане на въззивния съд. С оглед връщането на делото за ново разглеждане, обсъждането на останалите изложени в жалбата доводи се явява безпредметно. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, ВКС, І НО Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда № 253 от 24.10.2017г., постановена по внохд № 3606/17 г. на Софийски градски съд, НО – 4 въззивен състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: