Р Е Ш Е Н И Е № 60141 София, 30.09.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Бисер Троянов 2. Петя Шишкова при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурора Ивайло Симов, разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 719 за 2021 г. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдената Л. К. К., чрез защитника адвокат Р. Д., за възобновяване на наказателното производство, отмяна на влязлата в сила на 12.04.2021 г. присъда от 09.03.2020 г. по н.о.х.д. № 1941/ 2018 г. на Пловдивския районен съд и връщане на делото за ново разглеждане. В искането са развити доводи за възобновяване на делото, на основание чл. чл. 423, ал. 1 от НПК, поради неучастието на осъдената в съдебното производство. Направено и особено искане – делото да се изпрати на Пловдивския апелативен съд за произнасяне по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК в случай, че отправеното до Върховния касационен съд искане е неоснователно. В съдебно заседание пред касационната инстанция осъдената Л. К. К. и нейният защитник адвокат Р. Д. поддържат искането по изложените в него съображения и допълнително развиват доводи за нарушение на процедурата по чл. 269 от НПК. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно, тъй като осъдената е знаела за воденото срещу нея наказателно преследване и лично е участвала в проведените на досъдебното производство следствени действия и в хода на първоинстанционното съдебно производство. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното: С решение № 260109 от 12.04.2021 г. по в.н.о.х.д. № 921/ 2020 г. Пловдивският окръжен съд потвърдил изцяло присъда № 79 от 09.03.2020 г., по н.о.х.д. № 1941/ 2018 г., по описа на Пловдивския районен съд, с която осъдената Л. К. К. била призната за виновна в това, че на 17.04.2006 г. в [населено място], в жалба пред надлежен орган на властта – главния прокурор на Република България, набедила С. Б. П., Г. Б. П. и В. Б. П. в престъпление изнудване, като е знаела, че са невинни, поради което и на основание чл. 286, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК ѝ наложил наказание от една година лишаване от свобода при първоначален общ режим. Първоинстанционният съд привел, на основание чл. 68 от НК, в изпълнение наказанието от осем месеца лишаване от свобода, наложено на осъдената К. с присъда по н.о.х.д. № 436/ 2002 г., по описа на Пловдивския районен съд, като също определил първоначален общ режим. Присъдата била постановена задочно за осъдената, след като същата била обявена за общодържавно издирване от Пловдивския районен съд с определение от 03.10.2018 г. В хода на досъдебното производство осъдената също била обявена за ОДИ с телеграма № 42789 от 14.11.2016 г. на ГДНП-София за установяване на адрес по местоживеене. Осъдената Л. К. К. e задържана на 06.06.2021 г. на ГКПП-Кулата при влизане през границата от Гърция. Осъдената е приведена в затвора в гр. Сливен за изпълнение на приведеното по реда на чл. 68 от НК наказание от осем месеца лишаване от свобода по н.о.х.д. № 436/ 2002 г., по описа на Пловдивския районен съд, с начало на наказанието от 06.06.2021 г., след изтърпяването на което ще започне изпълнението и на наказанието от една година лишаване от свобода по н.о.х.д. № 1941/ 2018 г., по описа на Пловдивския районен съд. Искането на Осъдената Л. К. К. е процесуално допустимо и подадено в законовия шестмесечен срок по чл. 423, ал. 1 от НПК от узнаване на влезлия в сила съдебен акт. Разгледано по същество искането на осъдената е неоснователно. Досъдебното производство по делото (ЗМ № 5161/ 13.03.2007 г. на СДВР) е проведено с личното участие на осъдената Л. К.. Привлечена е в качеството ѝ на обвиняема на 22.04.2009 г., след което е разпитана. Взета е мярка за неотклонение подписка със задължението си да не променя местоживеенето си в [населено място], [улица], № *, ап. *, след като била издирена за установяване на адрес с телеграма № 42789 от 14.11.2016 г. на ГДНП-София. Материалите от разследването били предявени за запознаване от обв. Л. К.-Д. на 26.09.2009 г. В хода на образуваното съдебно производство по н.о.х.д. № 12076/ 2009 г., по описа на Софийски районен съд, ХVІІ състав осъдената К.-Д. участвала лично, като присъствала на всички проведени съдебни заседания, включително и при обявяване на присъдата на 31.10.2012 г. С решение № 230 от 23.02.2015 г. Софийският градски съд, ХVІІ въззивен наказателен състав отменил първоинстанционната присъда и върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Софийския районен съд. Осъдената К.-Д. не участвала лично във въззивното съдебно производство. По предложение от 09.03.2018 г. на съдебния състав по н.о.х.д. № 2943/ 2015 г., по описа на Софийски районен съд, ХСІV състав, с определение № 36 от 23.03.2018 г. на Върховния касационен съд, ІІ н.о. наказателното производство било разпределено за разглеждане от Пловдивския районен съд, на основание чл. 43, т. 1 от НПК, поради преобладаващия брой свидетели и местоживеенето на подсъдимата. При образуваните впоследствие второ по ред редовни съдебни производства от първоистанционния съд по н.о.х.д. № 1941/ 2018 г. на Пловдивския районен съд и въззивно производство по в.но.х.д. № 921/ 2020 г., по описа на Пловдивския окръжен съд, осъдената Л. К. К.-Д. не била намерена на адреса и не участвала лично. Изложените обстоятелства не съдържат предвидените в чл. 423, ал. 1 от НПК основания за възобновяване на приключилото наказателно производство, тъй като осъдената К. се е укрила и по този начин сама се е отказала от упражняване на предоставените ѝ по закон процесуални права. Възобновяване на наказателно дело по искане на задочно осъден е възможно, ако той не е знаел изобщо за воденото срещу него наказателно производство и поради това не е участвал в него. В конкретния случай осъдената Л. К. е знаела за повдигнатото ѝ обвинение, привлечена е към наказателна отговорност и е участвала лично в досъдебното производство, както и в проведеното първо по ред първоинстанционно съдебно производство пред Софийския районен съд. Не е взела участие във въззивното производство и в последващите съдебни производства, образувани пред пловдивските съдилища. Поради това, искането на осъдената Л. К. К. е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, на основание чл. 425 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Л. К. К. за възобновяване на приключилото наказателно производство по н.о.х.д. № 1941/ 2018 г., по описа на Пловдивския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ДА СЕ ИЗПРАТИ незабавно делото на Пловдивския апелативен съд, с оглед извършването на преценка за образуване на производство по възобновяване по искането на осъдената Л. К. К., на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.