Р Е Ш Е Н И Е № 92 Гр. София, 05 юли 2018год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и осемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА и след становище на прокурора от ВКП, П. ДОЛАПЧИЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 298/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура – гр.Благоевград срещу нова въззивна присъда № 5893/22.11.2017 г. на Окръжен съд – гр.Благоевград, Наказателно отделение, 2 състав, по в.н.о.х.д. № 236/17 г. В протеста се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и се иска отмяна на присъдата на въззивния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В писмено допълнение към протеста, постъпило в срока по чл.351, ал.4 от НПК, наведеното отменително основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК се мотивира с неправилна и непълна доказателствена оценка на релевантните за обвинението доказателства, /обяснения на подсъдимия, показания на свидетелите П., И., Б. и А., писмените доказателства – фиш за спешна медицинска помощ и наказателно постановление, издадено на подсъдимия и протокола за оглед от местопроизшествието, с приложен към него фотоалбум / с липсата на обективен и пълен анализ на цялостния доказателствен материал, както и поради неясни и непълни мотиви. Поддържа се тезата, че събраните доказателства са достатъчни за формиране на фактически изводи относно авторството на подсъдимия в извършване на деянието. Допуснатите процесуални нарушения, резултирали в неправилно формирано вътрешно убеждение на решаващия въззивен съд по фактите, се сочи, че са довели и до нарушение на материалния закон с постановяването на оправдателна присъда. Пред касационната инстанция прокурорът от ВКП поддържа протеста и счита, че са налице законовите основания за отмяна на въззивната присъда, която е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Отделно от наведените в протеста доводи сочи неяснота относно доказателствата, въз основа на които са формирани изводите на въззивния съд по фактите. Подсъдимият П., редовно уведомен, не се явява пред ВКС. Представлява се от упълномощен защитник, адв. Г., който намира протеста на прокурора за неоснователен и счита, че въззивната присъда следва да се остави в сила. Сочи, че в мотивите към присъдата се съдържа отговор на всички важни обстоятелства и факти, които се отразяват на крайното решение на съда, както и че обясненията на подсъдимия правилно са оценени като обективен източник на доказателства, поради липса на други преки доказателства или противоречие с наличните косвени доказателства. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационния протест основания и доводите на страните, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 3432/25.04.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 2161/2016 г., по описа на Районен съд – гр.Благоевград, Наказателно отделение, 4–ти състав, подсъдимият Н. В. П. е бил признат за виновен в това, че на 09.11.2016 г. около 20.10 часа по ПП 1, Е 79 в района на км 381+800 в посока от [населено място] към [населено място] е управлявал моторно превозно средство /МПС/ – лек автомобил марка и модел // , с рег. [рег.номер на МПС] , без съответно свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление / с Наказателно постановление № 16-0314-001186/19.09.2016 г. на Началника на РУ на МВР-Петрич, влязло в законна сила на 05.10.2016 г./, поради което и на осн. чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което на осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е постановено да изтърпи при първоначален общ режим и глоба в размер на 500 лв. Със същата присъда, на осн. чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение и наказанието от десет месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия П. по н.о.х.д. № 1077/2016 г., по описа на РС – Петрич, което да изтърпи при първоначален общ режим, на осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. С нова въззивна присъда № 5893/22.11.2017 г. на Окръжен съд – гр.Благоевград, Наказателно отделение, 2 състав, по в.н.о.х.д. № 236/17 г. присъдата на Районен съд – гр.Благоевград, № 3432/25.04.2017 г. е била отменена и подсъдимият Н. П. е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.343в, ал.2 от НК и на осн. чл.304 от НПК е бил оправдан по същото обвинение. Касационният протест е подаден в срока по чл. 350, ал.1 вр. чл.319, ал.1 от НПК от активно легитимиран правен субект, като разгледан по същество се явява основателен. Наведените в протеста касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК се обективират от неправилната оценъчна дейност на въззивния съд спрямо събраните по делото доказателства и на тази база от порочно формираното му вътрешно убеждение по фактите, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. За да отмени присъдата на първия съд и да постанови оправдателната си присъда въззивният съд е приел нова фактическа обстановка, съгласно която подсъдимият П. не е бил водач на процесния лек автомобил на инкриминираната дата и при настъпване на пътно транспортното произшествие, а е бил пътник в автомобила, който се е управлявал от неустановено по делото лице от женски пол. При тези данни, независимо, че е възприел за обективно установено, че подсъдимият е неправоспособен водач и процесната дата е в рамките на едногодишния срок, в който е бил наказван по административен ред с влязло в сила наказателно постановление за управление на МПС без свидетелство за правоуправление, е намерил, че тези обстоятелства са ирелевантни към наказателната му отговорност по делото. Констатациите си по фактите окръжният съд е извел преимуществено от обясненията на подсъдимия от съдебно заседание, /като е посочил, че същите са единственото събрано по делото пряко доказателство, което не се опровергава от останалите налични доказателства / както и от показанията на свидетеля П., допуснат и разпитан в проведеното въззивно съдебно следствие. Едновременно с това БлОС е игнорирал изцяло показанията на полицейските служители Б. и А., разпитани в качеството на свидетели, като е приел, че поради производния им характер и противоречието с изходящите от първоизточника доказателства /подсъдимият е давал обяснения /, същите не следва да бъдат кредитирани като обективно дадени. На първо място, обясненията на подсъдимия, както правилно е отчел още първият съд в мотивите към присъдата, имат двояка природа. Те представляват както доказателствено средство, така и средство за защита, което налага тяхната обективност да бъде преценявана внимателно чрез съпоставка с останалите събрани обективни доказателства и подробния им анализ. В контекста на горното, първият съд не е кредитирал обясненията на П., като се е позовал на несъответствието им с данните от протокола за оглед по делото относно състоянието на лекия автомобил и в частност това на стъклата на предните врати – стъклото на шофьорската врата е било счупено, а това на дясната предна врата - здраво. Последното обстоятелство не кореспондира с обясненията на подсъдимия, че е пътувал на мястото от дясната страна до шофьора и след произшествието е счупил дясното стъкло на предната врата, откъдето сам е излязъл от колата, както и е помогнал на шофиращото момиче да излезе през същия прозорец. Противоречието е съществено и е следвало да бъде анализирано от въззивния съд, предвид изложената в мотивите към присъдата на районния съд аргументация, съгласно която обясненията на подсъдимия в тази им част са приети за защитна версия, а въззивният съд ги е оценил като съществено по тежест доказателство, на което е базирал новите факти, послужили за постановяване на въззивната присъда. Отделно от това показанията на свидетеля П., съгласно които на мястото на произшествието, откъдето е откарал подсъдимия до болничното заведение е имало и момиче, което е отпътувало с друг, неустановен автомобил, не съдържат факти за това кой е управлявал автомобила на П. по време на произшествието. Свидетелят е пристигнал на мястото на инцидента след като лицето или лицата, пътуващи в колата са я напуснали и няма лични или производни възприятия по този въпрос, който заявява, че на процесната дата не е обсъждал и с подсъдимия. При тези данни кореспонденцията, която окръжният съд е отчел между показанията на този свидетел и обясненията на подсъдимия не е от естество да обуслови категорична преценка за обективността на последните, при наличието на посочените по-горе противоречия с обективните находки от огледа на автомобила. В този смисъл въззивният съд е придал на показанията на свидетеля П. несъответна на действителното им съдържание доказателствена тежест, което също представлява нарушение при оценката на доказателствата, която следва да се осъществи съобразно изискванията на чл.107, ал.5 от НПК. Показанията на свидетелите Б. и А., които са разговаряли с подсъдимия по повод получен сигнал за произшествие с лек автомобил / след като са установили, че водачът на катастрофиралия автомобил се намира в болнично заведение/ и той им е съобщил факти от значение за делото, включително и че сам е управлявал автомобила, правилно са оценени като производни доказателства, доколкото се базират на чужди възприятия. Това обстоятелство не ги прави негодни да бъдат използвани в процеса, доколкото няма процесуална забрана за ползване на производни доказателства изобщо, като е недопустимо само чрез тях да бъдат заменяни първични доказателства, които са достъпни. При всички случаи производните доказателства могат да бъдат използвани на общо основание за проверка на първичните доказателства, като противоречието им с тях също изисква надлежна аргументация в случай на кредитиране на първичните такива. Въззивният съд е пренебрегнал този подход, като вместо това напълно е изключил показанията на двамата свидетели от доказателствената съвкупност единствено поради противоречието им с обясненията на подсъдимия, за които е посочил, че се потвърждават от показанията на свидетеля П.. Последните, съобразно обсъденото по-горе, също не съдържат преки доказателства в насока авторството на деянието, а косвеното им значение е изолирано до съответствието им с обясненията на подсъдимия за присъствието на момиче на мястото на инцидента. Отделно от това при оценката на производните доказателства въззивният съд е разсъждавал хипотетично на плоскостта на чл.116, ал.1 от НПК, без да съобрази, че въведената в тази норма забрана, в случая е неприложима, предвид дадените от подсъдимия обяснения в обратен смисъл, в които отрича да е автор на процесното деяние. Възражението в протеста за липса на мотиви също е основателно, разгледано в контекста на задължението по чл.339, ал.3, вр. чл.305, ал.3 от НПК, което се отнася до случаите, когато въззивният съд постановява нова присъда. Съобразно изложеното по-горе, в мотивите към присъдата на окръжния съд не са обсъдени фактически обстоятелства, посочени от обвинението и приети за установени от първия съд, както и не са посочени доказателствата, на които са основани новите факти. В този смисъл фактическият извод на въззивния съд, че след произшествието подсъдимият и неустановеното момиче са напуснали автомобила през десния прозорец е изцяло доказателствено необезпечен. Без коментар са останали поведението на подсъдимия при срещата му със служителите на МВР, които са съставили акта за административно нарушение, както и обстоятелството, че в него подсъдимият фигурира в качеството на нарушител, което е в съответствие и с личната му позиция при констатиране на нарушението, както и данните от приложената медицинска документация от болничното заведение, в което П. е потърсил и получил първа помощ. Необсъждането на посочените доказателства е рефлектирало негативно върху процеса на формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд, като го е лишило от дължимата по закон обективност, всестранност и пълнота на изследване на всички обстоятелства по делото. Посочените съображения относно неправилно формираното вътрешно убеждение на въззивния съд и липсата на ясни и пълни мотиви относно приетите за установени фактически положения и доказателствата, на които са основани изводите му по фактите, налагат отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Констатираните съществени процесуални нарушения са рефлектирали и върху правилното приложение на материалния закон. При новото разглеждане на делото следва да бъдат отстранени допуснатите съществени процесуални нарушения, като се извърши пълен всестранен и обективен анализ на цялостната доказателствена съвкупност, въз основа на който да се обективират ясни изводи по значимите за обвинението факти и да се изложи съответна на тях правна аргументация. Водим от горното и на осн. чл.354 ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 5893/22.11.2017 г. на Окръжен съд –гр.Благоевград, по в.н.о.х.д. № 236/17 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: