4 Р Е Ш Е Н И Е №113 Гр.София, 11.01.2012г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова Тотка Калчева при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 741 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. П. М., [населено място] срещу решение № 202/23.04.2010г., постановено по в.гр.д.№ 231/10г. от Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 97/21.12.2009г. по гр.д.№ 1866/09г. на Добричкия районен съд, в частта за осъждането на касатора да заплати на ЗАД [фирма], [населено място] сумата от 6785.09 лв., изплатена от застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” за удовлетворяване на застрахователя ЗД [фирма] по имуществена застраховка “Каско” за причинени щети в резултат на ПТП от 07.07.2007г., и сумата от 594.08 лв. – обезщетение за забава. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Ответникът [фирма] оспорва жалбата. С определение № 353/17.05.2011г. по т.д.№ 741/10г. ВКС, ТК, І отд. допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за произнасяне по въпроса: “Налице ли е предпоставката, визирана в чл.274, ал.1, т.1, пр. посл. КЗ, при напускане на местопроизшествието и следва ли автоматично / без събиране на съответните доказателства/ извод, че е налице виновно отклонение от страна на водача, участник в произшествието, от проверка за алкохол?”. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е доказано съществуването на застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност” между ищеца - ЗАД [фирма] и собственика на автомобила, чийто водач е причинил щетите на третото лице, за които е изплатено застрахователно обезщетение; виновното противоправно поведение на ответника – настоящ касатор и причинната връзка между поведението на делинквента и вредите. Изложени са съображения, че е налице хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 ЗК за уважаване на регресния иск, тъй като водачът не е предвидил опасността от настъпване на вредни последици от предприетото в нарушение на правилата за движение изпреварване, както и не е спрял на местопроизшествието, за да изчака контролните органи за извършване на проверка за алкохол. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, са постановени по реда на чл.290 ГПК Решение № 183/22.11.2010г. по т.д.№ 30/10г. на ВКС, ТК, ІІ отд. и Решение № 16/02.02.2011г. по т.д.№ 374/10г. на ВКС, ТК, ІІ отд. Тези решения са обосновали допускането на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, предвид на разрешението в т.2 ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, а според мотивите на т.2 ТР № 2/28.09.2011г. на ОСГТК на ВКС решенията по чл.290 ГПК са задължителни в тълкувателната си част за долустоящите на ВКС съдебни инстанции. В случая, даденото тълкуване се възприема и от настоящия състав на Търговската колегия на ВКС. Според посочените решения само фактът на напускане на местопроизшествието не може да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка за алкохол, каквото поведение и вината на застрахования подлежат на доказване от ищеца по регресния иск. Само при наличието на данни за предприети мерки за извършване на проверка за алкохол на участник в ПТП, от която той виновно се е отклонил, би могло да се приеме, че е налице основанието по чл.274, ал.1, т.1, пр.посл. КЗ за регресна отговорност на застрахования. В този смисъл, отговорът на поставения въпрос е следният: Предпоставката, визирана в чл.274, ал.1, т.1, пр. посл. КЗ – водачът виновно да се е отклонил от проверка за алкохол, не е налице само поради факта, че участникът в ПТП е напуснал местопроизшествието. Отклонението от проверка за алкохол подлежи на доказване от застрахователя в производството по регресния иск. По същество на касационната жалба. Регресната претенция е основана на наличието на предпоставката по чл.274, ал.1, т.1 пр.посл. КЗ съгласно уточнение в с.з. на 17.09.2009г. – ответникът, като участник в ПТП, е “напуснал местопризшествието и по този начин виновно се е отклонил от проверка за алкохол”. Инстанциите по същество са приели от фактическа страна, че ответникът по иска е участник в ПТП, осъществено на 07.07.2007г., за което е съставен протокол на 01.08.2007г. Управлявайки лек автомобил марка “Ситроен” същият е предприел маневра “изпреварване” като не се убедил, че за кратко време не може да извърши изпреварването и по този начин е принудил насрещнодвижещия се автомобил марка “Опел” да излезе извън платното на движение и да катастрофира. Не е било спорно, че ответникът е напуснал местопроизшествието, както и че между двата автомобила не е настъпило съприкосновение, а вреди са причинени само на автомобила марка “Опел”. Не е доказано оспорване на механизма на настъпване на ПТП и че по отношение на застрахования не са предприети действия за проверка за алкохол. Защитната теза на ответника, че е напуснал местопроизшествието, тъй като не е разбрал, че е станал участник в ПТП, макар и да се основа на факти, които не изключват вината за извършените нарушения на правилата за движение по пътищата, правилно приети като такива от въззивния съд, следва да се счете за достоверна. Протоколът за ПТП е съставен по-късно, а не на датата на настъпване на произшествието, според механизма на осъществяването му директен сблъсък между двете превозни средства не е налице, както и от ответника не е било поискано да се подложи на проверка за алкохол. В този смисъл, липсват данни от които може да се направи извод за виновното му отклонение от такава проверка, поради което не е налице хипотезата на чл.274, ал.1, т.1, пр.посл. КЗ за регресната му отговорност. Съобразно с отговора на въведения правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК само от факта, че участникът в ПТП е напуснал местопроизшествието, не може да се направи извод, че същият виновно се е отклонил от проверка за алкохол. Застрахователят не е доказал наличието на предпоставките по чл.274, ал.1, т.1, пр. посл. КЗ, поради което искът е неоснователен. Въззивният съд е постановил обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС, поради което същото следва да се отмени на основание чл.293, ал.1 ГПК и спорът да се реши по същество, като предявеният регресен иск по чл.274, ал.1 КЗ и искът за заплащане на обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД се отхвърлят като неоснователни. По разноските. На основание чл.78 ГПК ответникът по жалбата следва да заплати направените от касатора разноски в размер на 1365.16 лв. за всички съдебни инстанции / 640 лв. по списък по чл.80 ГПК – стр. 72 от първоинстанционното дело, 147.80 лв. – държавна такса за въззивното обжалване и 577.58 лв. за касационното производство/. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 202/23.04.2010г., постановено по в.гр.д.№ 231/10г. от Добричкия окръжен съд, като ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗАД [фирма], [населено място] [улица] срещу П. П. М., [населено място],[жк], [жилищен адрес] за заплащане на сумата от 6785.09 лв., изплатена от застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” за удовлетворяване на застрахователя ЗД [фирма] по имуществена застраховка “Каско” за причинени щети в резултат на ПТП от 07.07.2007г., и сумата от 594.08 лв. – обезщетение за забава. ОСЪЖДА ЗАД [фирма], [населено място] [улица], да заплати на П. П. М., [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 1365.16 лв. /Хиляда триста шестдесет и пет лв. 16 ст./ - разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.