Р Е Ш Е Н И Е
№ 67
Гр. София, 24.06.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр. дело № 7530 по описа на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма]- [населено място] и [фирма]- [населено място] срещу Решение № 972/22.05.2013 г. по гр.д. № 4179/12 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, ІІ състав. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 1207/03.07.2012 г. по гр.д. № 1039/09 г. на СГС, Търговско отделение, VІ- 5 състав, с което са отхвърлени предявените от [фирма]- [населено място] против [фирма]- [населено място] обективно съединени искове, както следва: иск с правна квалификация чл. 108 ЗС- за признаване правото на собственост на ищеца и осъждане на ответника да му предаде владението на поземлен имот в [населено място], на площ от 2 387 кв.м., с идентификатор 68134.1945.38 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-68/ 02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АКГГ, представляващ част от поземлен имот в [населено място], на площ от 7 300 кв.м., а по скица 7 226 кв.м., представляващ стар имот пл. № 27, кв. 1, к.л. 640, 660 по неодобрения кадастрален план на кв. Б., м. ”Н. к.”, на основание договор за покупко-продажба, сключен с Нот. акт № 89, том L., дело 22594/2007 г., евентуално - на основание изтекла придобивна давност; иск с правна квалификация чл.109 ЗС - за осъждане на ответника да преустанови действията си, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху гореописания имот, като премахне изградената в същия метална врата, преграждаща черен /горски/ път в югоизточната част на имота. Решението е постановено при участието на [фирма] като трето лице - помагач на страната на ищеца в качеството му на прехвърлител на процесния имот по силата на сключения с Нот. акт № 89, том L., дело 22594/2007 г. договор за покупко-продажба, на който се основава предявеният от [фирма] главен иск за собственост. В касационните жалби на ищеца и на неговия помагач се поддържа, че така постановеното въззивно решение е неправилно поради нарушаване на материалния закон, допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове за собственост да бъдат уважени със законните последици. Изложените доводи се доразвиват в писмена защита.
Ответникът по касационните жалби [фирма], [населено място] е депозирал отговори по реда на чл. 287, ал.1 ГПК, в които оспорва касационните жалби като неоснователни и моли обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила като правилно. Доводите се поддържат в съдебно заседание и се доразвиват в писмена защита.
С Определение № 24/21.01.2014 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, касационното обжалване на въззивното решение на САС е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК- с оглед необходимостта от произнасяне на касационната инстанция по следните материалноправни въпроси, поставени в основата на изводите на въззивния съд по съществото на спора, а именно:
1./ При какви предпоставки гражданският съд осъществява косвен съдебен контрол за валидност и материална законосъобразност на индивидуални административни актове за възстановяване на собствеността;
2./ Какъв е порокът на административен акт за възстановяване на собствеността върху имот, който подлежи на възстановяване от друг орган и по реда на друг реституционен закон.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като извърши служебна проверка на допустимостта на обжалваното въззивно решение по реда на чл. 293, ал.4 във връзка чл. 269 и чл. 270, ал. 3 ГПК, намира следното:
Производството по делото е образувано по предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 108 ЗС и чл.109 ЗС, с които ищецът- И. С.” Е. е потърсил защита на правото си на собственост върху описания по-горе недвижим имот в [населено място], кв.Б., като се е позовал на договор за покупко-продажба, сключен с Нот. акт № 89, том L., дело 22594/2007 г., евентуално- на основание изтекла придобивна давност. В обстоятелствената част на исковата молба и уточненията към нея е посочено, че имотът е възстановен по реда на ЗСПЗЗ през 1994 г., като в периода до 2009 г. е владян от възстановените собственици, респ. от техните частни правоприемници в лицето на ищеца и прекия му праводател [фирма]. Въззивният съд, приемайки така формулираната искова претенция за редовна, е постановил решение по съществото й, с което е отхвърлил исковите претенции, като по пътя на извършения косвен съдебен контрол на административния акт за възстановяване на собствеността, издаден в полза на частните правоприемници на ищеца, е приел, че решението на органа по поземлената собственост е нищожно като постановено от орган, неразполагащ с необходимата за валидно произнасяне материална властническа компетентност, тъй като процесният имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а по ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Оттук е формиран извода, че това решение не е произвело типичния си транслативен ефект в полза на наследниците на бившия собственик З. М., които на това основание не са могли да прехвърлят собствеността в полза на прекия им частен правоприемник [фирма], респ. ищецът не е в състояние да се легитимира като собственик по силата на договора за покупко-продажба, сключен с посоченото дружество.
Върховният касационен съд намира, че решението на въззивната инстанция се явява недопустимо като постановено по нередовна искова молба, което налага неговото обезсилване и връщане на делото на въззивния съд със задължителни указания за отстраняване на нередовността /т. 4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г., гр.д.№ 1/01 г. на ОСГК на ВКС/. Това е така предвид липсата на надлежно посочване в обстоятелствената част на исковата молба на фактите, с оглед на които ищецът твърди, че е придобил правото на собственост върху процесния имот. Сключеният договор за покупко-продажба, обективиран в Нот. акт № 89, том L., дело 22594/2007 г., не е самостоятелно основание за притежаване на собствеността предвид производния характер на договорното придобиване. В този смисъл, когато ищецът твърди да е собственик в качеството си на универсален или частен правоприемник на друго лице, е необходимо да изложи твърдения за фактите, въз основа на които правото е възникнало в патримониума на неговия праводател, тъй като тези факти съставляват основанието на предявения иск, за което съдебното решение формира сила на пресъдено нещо. Според задължителните указания, обективирани в ТР № 1/ 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1/2000 г. на ОСГК, силата на пресъдено нещо се формира по отношение на спорното право, индивидуализирано посредством основанието и петитума на исковата молба. Затова, когато ищецът основава претенциите си за собственост на реституция в полза на неговия праводател, редовността на исковата молба налага излагане на твърдения за обстоятелствата, от които произтича правото на възстановяване на собствеността, тъй като неговото право на собственост произтича от това на праводателя му и следователно основанието на спорното право е осъщественият в полза на праводателя придобивен способ заедно с факта на правоприемството. Конкретно позоваването на настъпил реституционен ефект по ЗСПЗЗ изисква надлежно посочване на бившия собственик на имота и основанието на неговите собственически права, период и начин на обобществяване на имота /доколкото на възстановяване по реда на този закон подлежат не всички имоти, които в миналото са имали качеството на земеделски, а само отнетите по начините, изрично посочени в чл.10 ЗСПЗЗ/, както и твърдения за състоянието и статута на имота към 01.03.1991 г., респ. към датата на възстановяване на собствеността, респ. /предвид необходимостта от съобразяване по реда на косвения съдебен контрол на предвидените в закона пречки за възстановяване на собствеността по чл.10, ал.7 и чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ/. Всички тези факти в своята съвкупност се явяват елементи от фактическия състав, от което произтича предявеното право на собственост, поради което същите подлежат на доказване в процеса, след като съдът изпълни служебните си задължения по чл.146 ГПК да очертае фактическата рамка на спора и да даде на страните надлежни указания за необходимостта от доказване на правнорелевантните факти. В противен случай решението по спора не би могло да формира сила на пресъдено нещо досежно съществуването или несъществуването на спорното право на точно определено основание предвид липсата на надлежно релевиране в процеса на фактите, които формират това основание. Конкретно в дадения случай съдът не би могъл да формира извод досежно валидността и законосъобразността на административния акт за възстановяване на собствеността в полза на праводателите на ищеца, без да са посочени и обсъдени фактите, въз основа на които се дължи преценка дали имотът подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ или на друг реституционен закон, респ. подлежи ли на възстановяване изобщо.
С оглед гореизложеното, въззивното решение на Софийски апелативен съд следва да бъде обезсилено и делото- върнато на този съд за предприемане на необходимите процесуални действия за отстраняване на констатираната нередовност в обстоятелствената част на исковата молба, с оглед дадените по-горе указания. След изчерпателното посочване от ищеца на фактите, формиращи основанието на предявените искове за собственост, въззивният съд ще следва по реда на чл.146 ГПК да даде на страните надлежни указания за необходимостта от ангажиране на допълнителни доказателства, тъй като част от тези факти ще са посочени за първи път пред него като инстанция по същество в процедурата по чл.129, ал.2 ГПК. Освен това, при новото разглеждане на делото и постановяване на решение по него, въззивният съд, ако потвърди първоинстанционното решение по исковете за собственост на поддържаното от ищеца главно основание, ще следва да се произнесе и по евентуално съединените искове, основани на придобивна давност, като изложи собствени фактически и правни съображения по тях или като препрати към мотивите на първата инстанция съгласно чл.272 ГПК.
Доколкото касационната инстанция не формира изводи по съществото на спора, в настоящото решение не следва да се извършва и произнасяне по правните въпроси, с оглед на които е допуснато касационното обжалване.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 972/ 22.05.2013 г. по гр.д. № 4179/12 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, ІІ състав.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване на указанията, обективирани в мотивите на настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |