4 Р Е Ш Е Н И Е № 256 гр. София, 30 януари 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на седемнадесети ноември, две хиляди и шестнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Шекерджиев ЧЛЕНОВЕ: Лада Паунова Мая Цонева при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1072 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на подсъдимия Я. И. И. срещу решение №150, постановено на 15.06.2016 г. по ВНОХД №199/2016 г., по описа на Апелативен съд- гр.Пловдив. С присъда №98, постановена на 19.11.2105 г. по НОХД №379/2015 г., по описа на Окръжен съд- гр.Пловдив, подсъдимият И. е признат за виновен в това, че на 08.06.2012 г. в [населено място], като физическо лице е представил неверни сведения в заявление за подпомагане за 2012 г., подадено пред разплащателна агенция при ДФ „Земеделие“, като от посочените като използвани 910, 35 ха са били необработени 208, 15 ха, за да получи средства, предоставени на българската държава по схема за единно плащане на площи, като на основание чл.248а, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.55, алл.1, б.“б“ е осъден на „пробация“ при пробационни мерки- „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“- всяка за срок от шест месеца. С присъдата подсъдимият И. е признат за невиновен и на основание чл.304 НПК оправдан по обвинението на същата дата и място да е предоставил неверни сведения в заявление за подпомагане за 2012 г., подадено пред разплащателна агенция при ДФ „Земеделие“ за разликата до посочените 396, 42 ха, за да получи средства, предоставени на българската държава по схема за единно плащане на площи. С присъдата подсъдимият И. е осъден да заплати и разноски по водене на делото в размер на 280 лева. С въззивното решение, постановената първоинстанционна присъда е изцяло потвърдена. В касационната жалба се сочи касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, като се твърди, че са допуснато съществено нарушение на процесуални правила, което са се изразило в противоречие между мотивите и диспозитива на постановения първоинстанационен акт. Поддържа се, че предмет на престъплението са посочени с обвинителния акт 25 парцела, намиращи се в [населено място], а с присъдата съдът се е произнесъл само за 24 от тях, като за 12 е приел, че е осъществено престъпление, а за останалите е оправдал подсъдимия. Сочи се и неяснота на мотивите на първоинстанционната присъда, като се твърди, че в тях съдът е приел, че парцели с обща площ 221, 52 ха не са били обработвани от подсъдимия, а впоследствие И. е осъден за извършено престъпление с предмет парцели с обща площ от 208, 15 ха. С касационната жалба се твърди, че допуснатите неточности в първоинстанционния съдебен акт не представляват техническа грешка (както е приел въззивния съд), а са съществено нарушение на процесуални правила. На тези основания се предлага да бъде отменен постановения въззивен съдебен акт, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд- гр.Пловдив. В допълнителна касационна жалба (подадена след срока) се поддържа, че неправилно съдът не е приложил разпоредбата на чл.78а НК и отмереното на подсъдимия наказание е явно несправедливо. В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия И. поддържа касационната си жалба и възпроизвежда отразените в нея и допълнението към нея оплаквания. Твърди, че посочените неточности представляват съществени нарушения на процесуални правила и моли постановения въззивен съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Представителят на държавното обвинение моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Поддържа, че постановения съдебен акт почива на заключенията на приетата по делото агроекспертиза, която установява осъществяването на престъплението от обективна и субективна страна. Предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде оставен в сила. Подсъдимият И. подкрепя тезата на защитника си и моли касационната жалба да бъде уважена, като въззивното решение бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Касационният съд прецени, че единствените оплаквания, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК са за допуснати неточности в постановения първоинстанционен съдебен акт, който (според защитата) са довели до неговата вътрешна противоречивост и неяснота. При внимателен преглед на обвинителния акт се установява, че действително при изписването на инкриминираните парцели е допусната грешка, като в обстоятелствената част на внесения обвинителен акт двукратно е отразен парцел 51830-152-11-1, намиращ се в [населено място] (пункт 39 от акта). В диспозитива на обвинителния акт и в диспозитива на постановената присъда дублирането на парцела, (посочен като предмет на престъплението) е преодоляно и той е отразен само веднъж. Допуснатата неточност, очевидно представлява техническа грешка и според настоящата инстанция не може да бъде преценена като съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК. Противоречието между диспозитив и обстоятелствена част на обвинителния акт може да бъде ценено като съществен порок, ако е довело до неяснота по отношение на инкриминираните факти и избраната от обвинението правна квалификация на извършеното престъпление. В конкретното производство за подсъдимия И. е било известно естеството на повдигнатото му обвинение, както и инкриминираните парцели. Това, че същите са посочени с множество индивидуализиращи признаци в обстоятелствената част на обвинителния акт му е дало възможност да се брани по обвинението, респективно да организира адекватно защитата си. Това, че един от парцелите е посочен двукратно не е опорочило неговото право на защита и не е направило неясно обвинението. Обсъдената техническа неточност се е отразила и на постановения първоинстанционен съдебен акт, като в диспозитива му (след правилното посочване на парцелите) законосъобразно съдът се е произнесъл по отношение на 67 от тях, а не както е отразено в обстоятелствената част на акта 68. В случая е налице пълно съвпадение между отразеното в диспозитива на обвинителния акт и това в присъдата. Ето защо касационният съд прие, че първоинстанционният съд се е произнесъл по цялото обвинение, като е отчел, че един от посочените парцели и отразен двукратно в обстоятелствената част на обвинителния акт. За решаващият съд не е и имало друга възможност да отстрани тази неточност и с действията си категорично не е допуснал нарушение на процесуални правила. При прегледа на постановената присъда съдът констатира и известно противоречие между отразеното в мотивната й част- по отношение на засетите със зърнено- житни култури парцели в землището на [населено място] и диспозитива й. В мотивите (стр.45) съдът е приел, че всичките 221,52 хектара в парцелите, засети със зърнено- житни култури в землищата на селата А., Б., С., Т. и Н. не са били обработени, а впоследствие с диспозитива е оправдал подсъдимия за 12 от тях и го е признал за виновен за други 12 парцела. В тази им част отразените общи за всички парцели изводи противоречат на тези за посочените отделни, в които съдът коректно е посочил кои са били обработвани и кои не. Касационната инстанция прецени, че и тази неточност не е довела до съществено засягане на правото на защита на подсъдимия И., тъй като с конкретното изброяване на парцелите в мотивната част на първоинстанционната присъда той е бил наясно за кои от тях е признат за виновен и за кои съдът е преценил, че престъплението не е доказано. Не е препятствана възможността му да се брани по обвинението, да сочи доказателства, да атакува постановената присъда. От последната възможност той се е възползвал, като от текста на депозираната въззивна жалба и процесуалното му поведение в хода на въззивното производство е видно, че И. и неговия защитник ясно са разбирали обвинението, знаели са волята на първостепенния съд и конкретно са оспорвали част от възприетите от съда доказателствените и правни изводи. Ето защо не може да бъде преценено, че допуснатите неточности са направили постановената присъда до такава степен неясна, че подсъдимият не е могъл да разбере конкретиката на извършеното от него престъпление. В заключение следва да бъде посочено и това, че посоченото противоречие между мотиви и диспозитив е на плоскостта на отразени в мотивната част изводи на решаващия съд, подкрепящи обвинителната теза, които не кореспондират с постановен оправдателен диспозитив. При тази неточност (за разлика от реципрочно противоречие) същата не е засегнала правата на подсъдимия, защото е относима към оправдателен диспозитив, които не е бил и предмет на въззивен контрол. Ето защо и противоречието няма как да бъде отстранено, дори да бе констатирано от въззивната инстанция. Предвид изложеното, касационния съд прие, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които налагат отмяната на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане. По оплакванията за неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание: Касационният съд констатира, че в подадената от подсъдимия касационна жалба са отразени оплаквания, които са относими единствено към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Този извод кореспондира и с направеното искане за отмяна на постановения въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд- гр.Пловдив. В настоящото производство пределите на касационна проверка са ограничени, съгласно разпоредбите на чл.347 НПК и чл.351 НПК в рамките на атакуваната част на обжалвания акт и посочените касационни основания. Няма спор, че в това производство не съществува служебно начало (извън т. нар. абсолютни процесуални нарушения) и съдът не следва да се произнася по касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т. 3 НПК ако те не са посочени в жалбата. В случаите когато това не е направено с основаната жалба, пределът на касационна проверка може да бъде разширен с допълнителна жалба само ако същата е подадена в срока за обжалване. От съдържанието на основната касационна жалба на подсъдимия И. се установява, че той е посочил единствено касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, като едва с допълнителната си жалба разширява рамките на процеса, като прави и оплаквания, свързани с незаконосъобразния (според него) отказ да се приложи чл.78а НК и явната несправедливост на отмереното му наказание. Доколкото тези оплаквания са направени извън срока за касационно обжалване и представляват недопустимо разширяване на предела на касационна проверка, настоящият съд прие, че същите не следва да бъдат разглеждани и не могат да бъдат предмет на касационнен контрол. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №150, постановено на 15.06.2016 г. по ВНОХД №199/2016 г. по описа на Апелативен съд- гр.Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.