Ключови фрази


1

4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 9

СОФИЯ, 18.07.2022 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 2476/2021 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С въззивно решение № 260 077 от 24.03.2021 г. по в.гр.д. № 985/2020 г. на Окръжен съд-Добрич е потвърдено решение № 260 067 от 14.09.2020 г. по гр.д. № 2440/2019 г. на Районен съд Добрич, с което е признато за установено по отношение на И. С. И., Д. С. М., М. Г. М., А. Н. М. и Ш. У. М., че Ц. Й. Й. е придобила въз основа на давностно владение в периода 1991-2015 г. следните недвижими имоти: 1/4 ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...........по КККР на [населено място], с предназначение жилище, апартамент № 2, разположен на втория етаж от двуетажната жилищна сграда, състоящ се от четири стаи, кухня, сервизно помещение и коридор, със застроена площ 98 кв.м, ведно с принадлежащото му избено помещение № 1, склад № 1, източни тавански стаи №№ 1 и 2, и съответните идеални части от общите части на сградата, както и 1/4 ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...........по КККР на [населено място], с предназначение гараж, построен в двуетажната жилищна сграда, със застроена площ 16.30 кв.м, ведно с 1/2 ид. част от коридор и второ складово помещение, съответните идеални части от общите части на сградата, и 74 кв.м в идеална част от дворното място с идентификатор .............., цялото с площ 434 кв.м.
С определение № 60396 от 17.11.2021 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК в частта, с която Ц. Й. Й. е призната за собственик на 74 кв.м ид. части от дворно място с идентификатор ............по КККР на [населено място] поради съмнение за вероятна недопустимост.
Жалбоподателят И. С. И. поддържа, че в тази част решение е недопустимо, тъй като дворното място или идеални части от него не са били предмет на предявения от Ц. Й. установителен иск за собственост.
Ответниците по касация не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по гр.д. № 2440/2019 г. по описа на Районен съд Добрич е образувано по иск, предявен от Ц. Й. Й. против И. С. И., Д. С. М., М. Г. М., А. Н. М. и Ш. У. М., за установяване по отношение на ответниците, че на основание придобивна давност ищцата е собственик на 1/4 ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ............. по КККР на [населено място], с предназначение жилище, апартамент № 2, разположен на втория етаж от двуетажната жилищна сграда, състоящ се от четири стаи, кухня, сервизно помещение и коридор, със застроена площ 98 кв.м, ведно с принадлежащото му избено помещение № 1, склад № 1, източни тавански стаи №№ 1 и 2, и съответните идеални части от общите части на сградата, както и на 1/4 ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ................по КККР на [населено място], с предназначение гараж, построен в двуетажната жилищна сграда, със застроена площ 16.30 кв.м, ведно с 1/2 ид. част от коридор и второ складово помещение, съответните идеални части от общите части на сградата. Твърдяла е, че сградата, в която се намират спорните обекти, е построена през време на брака й с И. С. въз основа на учредено на него и неговия брат Д. С. право на строеж от техния баща. Нито в исковата молба, нито в уточняващите претенцията молби от 24.07.2019 г. и от 04.09.2019 г. са изложени фактически твърдения за придобиване на правото на собственост върху дворното място. Не е заявен и петитум за признаване на ищцата за собственик на идеални части от терена. В първоинстанционното и във въззивното решение не са изложени никакви съображения във връзка с принадлежността на правото на собственост на дворното място. Този въпрос не обсъждан от страните и по него те не са изразявали становище и не са ангажирали доказателства.
Изложеното налага извод, че като е признал ищцата за собственик на 74 кв.м идеални части от дворното място, без да е бил сезиран надлежно с такъв иск и извън заявения от ищцата петитум, въззивният съд е постановил недопустимо решение, което в тази част следва да бъде обезсилено. Съдът е длъжен да даде защита на претендираното от ищеца субективно материално право само в онези рамки и по начин, посочени в исковата молба. Ищецът е този, който чрез обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум, определя спорното материално право, предмет на делото. Всяко произнасяне с решение в повече от искането към съда е нарушение на диспозитивното начало и има за последица недопустимост на решението в тази част.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част.
В случая решението на първата инстанция е било обжалвано от ответника И. С. М. в неговата цялост, което означава, че и без изрично релевирано оплакване за недопустимост на решението в частта, в която предявеният против жалбоподателя установителен иск за собственост е бил уважен и по отношение на идеална част от дворното място, въззивният съд е следвало служебно да констатира произнасянето плюс петитум и да обезсили в тази част първоинстанционното решение. Като не е сторил това, а е потвърдил решението на районния съд и в частта по непредявения иск, въззивният съд сам е постановил недопустимо решение.
По тези съображения настоящият състав намира, че въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на Районен съд Добрич в частта, с която Ц. Й. Й. е призната за собственик на 74 кв.м ид. части от дворно място с идентификатор ................по КККР на [населено място], както и решението на Районен съд Добрич в тази част следва да бъдат обезсилени. Тъй като се касае за произнасяне по непредявен иск, не се налага връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, както и прекратяване на производството.
Водим от гореизложеното съдът


Р Е Ш И :


ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 260 077 от 24.03.2021 г. по в.гр.д. № 985/2020 г. на Окръжен съд-Добрич в частта, с която е потвърдено решение № 260067 от 14.09.2020 г. по гр.д. № 2440/2019 г. на Районен съд Добрич в частта, с която е признато за установено по отношение на И. С. М., че Ц. Й. Й. е собственик на 74 кв.м идеални части от дворно място с идентификатор .............по КК на [населено място], както и решение № 260 067 от 14.09.2020 г. по гр.д. № 2440/2019 г. на Районен съд Добрич в тази част. 24.03.2021 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ: