Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 321

София, 06.06.2022 год.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Председател: Евгений Стайков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева


като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2009 по описа за 2021 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответниците „Тони консулт 97“ЕООД, [населено място] и С. С. М. лично и в качеството си на едноличен търговец с фирма „Тони консулт-С. М.“ срещу решение № 293 от 18.05.2021г. по в.т.д.№ 2645/2020г. на САС, ТО, 5 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 461/2020г. на СГС, 18 състав и в частта, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че ответниците дължат още 2 859.39 евро - падежирали погасителни вноски за периода 21.08.2020г. - 20.04.2021г. С потвърдената част от първоинстанционното решение е признато за установено по реда на чл.422 ГПК по иска, предявен от „Юробанк“АД, че кредитополучателят „Тони консулт 97“ЕООД, [населено място] и съдлъжниците С. С. М. лично и в качеството си на едноличен търговец с фирма „Тони консулт-С. М.“ЕТ дължат по договор за банков кредит ВL12299/21.01.2008 г. и три анекса към него от 07.10.2010г, 02.10.2013г. и 10.05.2016г.: главница с настъпили падежирали вноски до 21.08.2020г. в размер на 11 432.59 евро; договорна лихва за редовен кредит в размер на 2978.64 евро за периода от 21.12.2017г. до 28.03.2019г.; лихва за просрочен кредит в размер на 3 443.08 евро за периода от 21.12.2017г. до 07.10.2019г.; 128.05 евро - такси по кредита за периода от 18.12.2017г. до 07.10.2019г.; 535.20 лв. - разноски по кредита, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №57464/2019г. на СРС, 177 състав от 14.10.2019г. Решението в частта за отхвърляне на исковете, предявени по реда на чл.422 ГПК за установяване съществуване на вземане на банката за разликата до предявените размери, за които е била издадена заповедта за изпълнение, е влязло в сила.
Твърдението е за неправилност на обжалвания акт. Касаторите се позовават на обстоятелството, че не са подписали погасителния план към последния анекс, който е актуалният погасителен план като неразделна част от договора за банков кредит и считат, че при липса на погасителен план, не са установени конкретни погасителни вноски по дати, размери и падежи, а липсата на погасителен план лишава банката от правото да търси каквото й да е изпълнение. Оспорва се правилността на изводите на въззивната инстанция по отношение на преоформянето на главницата чрез прибавяне - капитализиране на лихви към договора за кредит като се поддържа, че съгласно разпоредбата на чл.294,ал.2 ТЗ, съгласието на страните трябва да е изрично, ясно и недвусмислено и изразено писмено. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:
1/„За установяване дължимостта на падежиралите погасителни вноски в производството по чл.422 ГПК, необходимо ли е наличието на актуален погасителен план, с който кредитополучателят изрично и писмено да се е съгласил“; 2/ „Актуалният погасителен план, конкретизиращ условията за връщане на предоставения кредит, представлява ли съществено съдържание от кредитната сделка и какво е правното значение от неговата липса?“; 3/ „При установена липса на предсрочна изискуемост, допустимо ли е са се присъдят едновременно падежиралите вноски към датата на приключване на съдебното дирене и претендираната в заявлението по чл.417 ГПК просрочена възнаградителна лихва до датата на твърдяната като обявена предсрочна изискуемост, която възнаградителна лихва реално е включена в присъдените анюитетни погасителни вноски?“ Касаторът се позовава на противоречие на обжалваното решение с ТР №8/2017г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че с недопуснато до касационно обжалване по т.д.№ 60063/2016г. на ВКС решение по в.т.д.№ 785/2015г. на Апелативен съд П. е прието, че липсата на погасителен план лишава банката от правото да търси каквото и да е изпълнение преди настъпването на окончателния падеж на договора.
По повод на назначената служебно от САС допълнителна експертиза, която касаторът твърди, че е със задача вещото лице да изготви „погасителен план” към последното споразумение към договора за кредит, се иска допускане на обжалването по въпросите: 4/ Без оплакване във въззивната жалба за необоснованост, въззивният съд има ли процесуална възможност да назначи служебно експертиза; 5/ Допустимо ли е чрез експертиза да се изготвя погасителен план за установяване на броя и размера на падежиралите вноски без такъв да е подписван между страните?“. Въдена е допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.1 ГПК с позоваване на противоречие с т.3 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
6/ При допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроси по приложението по чл.294,ал.2 ТЗ -следва ли съгласието за начисляване на лихви върху лихви между търговци да е изрично и недвусмислено; подписването на допълнителни споразумения към договори за банков кредит между търговци за капитализация на лихва, представена като финансова отстъпка, представлява ли съгласие за начисляване на лихви върху лихви; дадено съгласие за капитализация на лихви към главница при договор за кредит с кредитополучател търговец представлява ли съгласие за начисляване на лихви върху лихви; капитализация на неустойки към главница и начисляването на нови неустойки върху тях води ли до нищожност на неустоечна клауза като противоречаща на добрите нрави. Касаторите посочват, че с решението по т.д.№ 1504/2018г. на 2 т.о. на ВКС е даден отговор, че уговорката за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по чл.10,ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци, но поддържат, че не е даден отговор за формата и вида на даденото от търговеца съгласие за това, поради което следва да се изясни точния смисъл на разпоредбата на чл.294,ал.2 ТЗ.
В писмен отговор насрещната страна оспорва основателността на депозираната жалба и счита, че поставените в изложението въпроси не отговорят на предпоставките за допустимост, визирани в чл.280,ал.1 ГПК.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете страни. Споделила е извода на първоинстанционния съд за неоснователност на твърдението на банката, че волеизявлението, с което е обявила предсрочната изискуемост на кредита е достигнало до знанието на кредитополучателя. В изпълнение на указанията по ТР № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС пред апелативния съд служебно е била назначена съдебно-счетоводна експертиза, която да установи задължението по кредита, чийто падеж е настъпил след постановяване на първоинстанционното решение. Въз основа на приетото заключение е уважила иска за още 7 вноски за главница - настъпили падежирали вноски от 21.08.2020г. до 20.04.2021г. в общ размер на 2 854.39 евро.
За да потвърди решението за уважаване на исковете, съставът на САС е дал обстоен отговор на възражението на ответниците за липса на подписан погасителен план към последния анекс № 3 от 10.05.2016г. Обсъдено е, че с него страните отново са уговорили облегчен ред за погасяване на вземанията, като кредитополучателят се е задължил да погаси всички просрочени задължения, а условие за горното е внасянето на 450 евро в срок не по-късно от 13.05.2016г.; в чл.2 е бил уговорен нов погасителен план, а съгласно чл. 3, кредитополучателят се е задължил в десетдневен срок да получи в съответния финансов център на Банката изготвения погасителен план и да започне погасяването по него, като изрично е декларирал, че неполучаването и/или неподписването на екземпляр от погасителния план, не го освобождава от задълженията по него за плащане на погасителните вноски в сроковете и размера, определени в същия; в чл. 4 е намален уговорения лихвен процент с 2,15 пункта, като е уговорена в чл. 5 лихва при просрочие.
Неоснователността на възражението на ответниците е обоснована с няколко групи аргументи: 1/Кредитополучателят е декларирал изрично, че неполучаването и/или неподписването на екземпляр от погасителния план, не го освобождаван от задълженията по него за плащане на погасителните вноски в сроковете и размера, определени в същия, което означава, че е дал съгласието си за клаузите на погасителния план към анекс № 3/10.05.2016г., а същевременно по силата на подписания анекс № 3 се е задължил да заплаща вноските по кредита в размерите и сроковете, посочени в него. Акцентирано е на обстоятелството, че кредитополучателят е търговец и като такъв не е положил дължимата грижа да получи изготвения погасителен план към анекс № 3/10.05.2016г. – поето от него задължение по анекса, поради което не може да черпи благоприятни за себе си последици за недължимост на вноските от нарушението на свои договорни задължения.
2/Съдебно-счетоводната експертиза е установила, че кредитополучателят е извършвал плащания по кредита и е погасявал вноските по него, макар и с известно закъснение до 26.11.2018г. Обсъдено е, че плащането представлява действие по изпълнение на договора, поради което с последващи подписването на анекс № 3/10.05.2016г. конклудентни действия, кредитополучателят като търговец е потвърдил новия погасителен план по смисъла на чл. 301 от ТЗ. Като допълнителен аргумент е изложено, че съгласно установеното от заключението на ССЕ, ако се има предвид размера на вноските по погасителния план към анекс № 2/02.10.2013 г., кредитополучателят е в неизпълнение на задълженията си и по този план след ноември 2017г., /с последното плащане на 26.11.2018г. е погасено задължението по падежирала месечна вноска с падеж 21.12.2017г., след което плащането по процесния договор е преустановено/ поради което ответниците са в неизпълнение на задълженията си както по погасителния план към анекс № 3/10.05.2016г., така и по плана към анекс № 2/02.10.2013г.
3/С последният погасителен план към анекс № 3/10.05.2016 г. не се променя крайният падеж на задължението, който е съществен елемент от договора, т.е. дори да не е съгласие на кредитополучателя за заплащане на вноските по кредита по начина, определен в погасителния план към анекс № 3/10.05.2016г., той е подписал погасителния план към анекс № 2/02.10.2013 г. Значение е придадено на факта, че с анекс № 3/10.05.2016 г. не се изменя нито изискуемостта като дата на конкретните вноски, нито крайния им падеж - няма промяна нито в датата на изискуемост, нито в крайния падеж на вноските, така, както са уговорени в погасителния план към анекс № 2/02.10.2013 г.
Въззивният състав е преценил като неоснователни възраженията за нищожност на клаузата за неустойка /наказателни лихви/ поради отсъствие на присъщите й обезпечителна и обезщетителна функция. При отчитане на критериите за преценка действителността на клаузата за неустойка като съответстваща на добрите нрави, изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 15 1/2009г. на ОСТК на ВКС, съставът на САС е обосновал, че, тъй като в процесния случай се касае за парично задължение, размерът на очакваните вреди изисква съобразяване на голям брой фактори и с оглед свободата на договаряне, при сключването на договора страните са преценили, че именно уговорените наказателни надбавки ще обезщетят тези вреди. Мотивирано е, че уговорената наказателна надбавка не излиза извън обезпечителната и обезщетителната функция на неустойката, тъй като уговорена в по-малък размер, същата не би стимулирала насрещната страна към изпълнение на задължението по договора; че така уговорена неустойката цели да осигури имуществения интерес на кредитора, обезщетявайки го за вредите, които би понесъл от неизпълнението и не служи като средство за санкциониране на ответника единствено или за обогатяване на ищеца и не е в противоречие с дефинираните от закона нейни функции.
Даден е и отговор на възражението на ответниците за недопустимо прибавянето към главницата на лихви /капитализиране/ поради отсъствие на писмена уговорка в съответствие с предпоставката/условието на чл.294 ал.2 ТЗ . Счетено е, че съгласно чл.2 от Анекс № 2/2.10.2013г. и чл.1.4 от Анекс № 3/10.05.2016г. страните са се съгласили с всички просрочени задължения по договора, да бъде увеличен размерът на редовната главница. Счетено е, че тези клаузи представляват писмено съгласие по чл.294, ал.2 от ТЗ по отношение на просрочените лихви за тяхната капитализация. С позоваване на решение № 66/29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. е прието, че в процесния случай страните по договора за кредит са търговци и уговорките за анатоцизъм в сключените анекси между тях са допустими.
Искането за допускане на касационното обжалване не следва да бъде уважено:
На първия въпрос и на първата част от втория въпрос въззивната инстанция не е дала отрицателен отговор, а втората част на първия въпрос съставлява хипотетично питане. Същевременно тези въпроси са основани на теза на касатора, изрично приета за неоснователна от състава на САС - отречени са твърденията, че между страните не е постигнато съгласие за погасителен план съгласно анекс № 3 към договора, с който кредитополучателят изрично и писмено да се е съгласил. Изводите на съда са основани на предоставената възможност кредитополучателят да получи актуалния погасителен план, невъзползването от която не го освобождава от поетото задължение за плащане на вноските, както и на разпоредбата на чл.301 ТЗ. Следователно, въпросите не са обуславящи изхода на спора, което препятства възможността въз основа на тях да бъде допуснато касационно обжалване. Същевременно въззивната инстанция е изложила допълнителни съображения, че кредитополучателят и солидарните длъжници са в неизпълнение на задълженията си и по подписания от тях предходен погасителен план. По тези съображения безпредметно е обсъждането на въведената от касатора допълнителна предпоставка, включително и позоваването на решението на Апелативен съд П..
По третия въпрос въззивната инстанция не се е произнасяла, поради което този въпрос има значение единствено на касационно оплакване, което е ирелевантно за настоящото производство по селекция на касационната жалба.
По втората група въпроси /четвърти и пети/, основани на процесуалните действия на САС по служебно назначаване на експертиза се посочи, че тези действия са предприети в изпълнение на указанията, дадени в ТР № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното право, което означава да се вземе предвид и настъпването на падежа на определени вноски след предявяването на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК; че след като съществуването на вземането се установява към момента, в който се формира сила на пресъдено нещо, искът по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК следва да се уважи за изискуемите вземания към датата, към която се формира сила на пресъдено нещо.
Теза на касатора, а не установим въз основа на материалите по делото факт е, че вещото лице пред САС, чиято задача е била да установи на база последния прилаган погасителен план размера на вноските, чийто падеж настъпва към приключване на съдебното дирене, е „изготвило“ погасителен план.
При извода на въззивната инстанция, че търговецът е дал писмено съгласие за начисляване от страна на банката лихва върху лихва и това е уговорено писмено помежду им, искането за допускане на обжалването по последната група въпроси, за изясняване на „формата и вида на даденото от търговеца съгласие и установяване на точния смисъл на разпоредбата на чл.294,ал.2 ТЗ“ е лишено от смисъл. Същевременно, едва в настоящото производство касаторите навеждат довода, че независимо от писмената уговорка, съгласието за прибавяне на лихва върху лихва, „не е изразено изрично, ясно и недвусмислено“.
Разноски за производството не се присъждат, тъй като ответникът по касация не е заявил такова искане.
По изложените съображения, съставът на ВКС, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :


Не допуска касационно обжалване на решение № 293 от 18.05.2021г. по в.т.д.№ 2645/2020г. на САС, ТО, 5 състав.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: