5 Р Е Ш Е Н И Е № 473/12 София, 17.01.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА АЛБЕНА БОНЕВА при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1395 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 461 от 17.04.2012 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 2589 от 05.05.2011 година по гр.д. № 4572/2010 година на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 43, ал.1, б. „а” ЗН за унищожаване на универсално завещание от 23.12.2003 г. на М. И. Т., предявен от Д. П. Д. против Н. В. Т., двете от [населено място]. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 КТ по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 578, ал.4 ГПК (чл. 474, ал.4 ГПК отм.) относно обхвата на удостоверителната компетентност на нотариуса и в частност ползва ли се с материалната доказателствена сила констатацията на нотариуса за дееспособност на лицето, чието изявление е удостоверил. С обвързваща доказателствена сила се ползват само изявленията на нотариуса за факти, които са се осъществили пред него в рамките на предоставената му от закона удостоверителна компетентност по чл. 569 ГПК (чл. 465 ГПК отм.). Тези факти могат да бъдат различни с оглед предмета на удостоверяването. Така при извършване на нотариален акт за правна сделка това са датата и мястото на съставяне на нотариалния акт; обстоятелството, че страните са се явили, изявленията им и други действия, извършени пред и от нотариуса, в т.ч. прочитане на акта, одобряване, подписване и пр. С обвързваща доказателствена сила се ползва и извършеното от нотариуса удостоверяване на дата, подпис, съдържание на документ, верността на преписи, връчване на нотариални покани или други книжа, явяване или неявяване на лица за извършване на действия пред нотариуса. Констатацията на нотариуса, че явилото се пред него лице е дееспособно няма обвързваща доказателствена сила относно това обстоятелство. Задължението на нотариуса по чл. 578, ал.4 ГПК ( чл. 474, ал.4 ГПК отм.) да са увери в дееспособността на лицето, чието изявление удостоверява е с цел да се гарантира действителността на извършеното волеизявление; да се избегне последващото му прогласяване за недействително. Тъй като пълнолетието не изключва възможността лицето да страда от слабоумие, душевна болест или от временно разстройство на съзнанието, изключващо възможността да разбира и да ръководи действията си – състояния, в които лицето не може валидно да се задължава, нотариусът освен формалната проверка за дееспособност (навършило ли е лицето пълнолетие) следва да се убеди и доколко лицето може да действа разумно чрез разговор върху предмета на акта или за странични обстоятелства, даваща възможност за констатация, че лицето е дееспособно, без тази му констатация обаче да се ползва с доказателствена сила. В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието за установено, че ищцата е дъщеря на М. Т., която със саморъчно завещание от 23.12.2003 г. е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на ответницата – нейна снаха, съпруга на сина и М. Т.. Прието е, че по делото не е установено по несъмнен начин, че към момента на изготвяне на завещателния акт, М. Т. е била неспособна да действа разумно; че след 2002 г. здравословното и състояние е включвало „тъмни и светли” моменти, като в последните тя е била способна да действа разумно. Прието е, че не може да бъде формиран категоричен извод, че хроничната съдова болест и съдова деменция са я поставили в невъзможност към 23.12.2003 г. да разбира свойството и значението на постъпките си и да се грижи за работите си; че пълното доказване на основанието за унищожаване е осуетено от материалната доказателствена сила, с която се ползват представените по делото нотариално заверено пълномощно и нотариален акт за покупко-продажба, съставени на близки до завещанието дати, в които нотариусът е удостоверил със задължителна за съда сила дееспособността на завещателката. В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от Д. П. Димитрова се поддържа, че съдът е формирал неправилни изводи за доказателствената сила на нотариалното удостоверяване за дееспособност; в нарушение на съдопроизводствените правила не е обсъдил свидетелските показания и заключенията на изслушаните по делото съдебно-медицински експертизи, съгласно които завещателката не е била в състояние да действа разумно при изготвяне на завещанието и е формирал необосновани изводи, че не е проведено пълно доказване на основанието за унищожаване на завещателните разпореждания. Ответницата по касационната жалба Н. В. Т. я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания са основателни. Изводите на съда, че пълното доказване на основанието за унищожаване е осуетено от материалната доказателствена сила на представените по делото нотариално заверено пълномощно и нотариален акт за покупко-продажба, съставени на близки до завещанието дати е неправилен. Констатациите на нотариуса за дееспособността на явилото се пред него лице нямат обвързваща доказателствена сила, а следва да бъдат ценени наред с всички представени по делото доказателства. Основателно е и оплакването, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост; не е съпоставил заключенията на експертите с представените по делото писмени доказателства и изслушаните свидетелски показания относно състоянието на завещателката към момента на изготвяне на завещателното разпореждане. Съдът не е обсъдил обстоятелството, че в заключения от 27.09.2008 г., от 12.02.2009 г. и от 29.03.2011 г., експертите психиатри д-р М. К., д-р Борис Щ., д-р И. Г., д-р Е. Тушлекова д-р К. М. и д-р Б. П. са формирали еднозначния категоричен извод, че към момента на изготвяне на завещанието, завещателката М. Илиева Т. е страдала от хронична мозъчно-съдова болест, мултиинфарктна (съдова) дименция и не е била в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си да ръководи действията си; че изразеният към тежък дементен синдром представлява слабоумие, което лишава лицето от психична годност да се грижи за работите си. Доколкото в мнението на експерта д-р Ж. В. се явява различие, то е, че този извод е вероятен, но не и категоричен, като това становище се явява изолирано и недостатъчно аргументирано въз основа на същата медицинска документация, от която са изхождали останалите шест вещи лица, които в три поредно приети по делото заключения са приели, че завещателката не е могла да разбира и да ръководи действията си. Съдът не е обсъдил обстоятелството, че първата симтоматика на заболяването датира от 2001 г. след претърпян инсулт; че промените в психичните функции са били задълбочаващи се и необратими; че около две седмици след съставяне на завещанието е констатирано, че завещателката страда от съдова деменция, глобарен тип – състояние, което не е възникнало спонтанно, а е резултат от развивал се необратим процес, водещ до деструкция на мозъчното вещество с прояви на разрушаване на личностовото ядро. Съдът не е обсъдил и свидетелските показания, установяващи, че през 2003 година завещателката М. Т. е проявявала поведение, сочещо за невъзможност да разбира действията си и да се грижи за работите си. Така свидетеля Р. К. установява, че на 27.12.2003 г. (т.е.четири дни след изготвяне на завещанието) при среща с М. Т. е констатирала неадекватното и поведение и липса на възможност да разбира действията си; свидетеля В. Н. установява, че при посещение в дома на М. Т. през 2003 г., последната е имала напълно неадекватно поведение – контактувала е с въображаеми лица без да има съзнание за обкръжаващата я действителност. Същите факти установяват и свидетелите Е. Л., Т. М., Г. М. и д-р К. Г., личен лекар на завещателката, пред която ответницата е признавала, че завещателката страда от липса на ориентация до степен да не различава тоалетно помещение от кухненско, в което понякога е задоволявала естествените си нужди. Въззивният съд не е съпоставил установените от свидетелите факти, вкл. и на свидетелите М. Н. и Добрина Палакарчева, които нямат впечатления за проявени от завещателката умствени смущения, с приложената по делото медицинска документация, в т.ч. епикриза от престоя на завещателката в Специализирана болница „Света София” от 07 до 14.01.2004 г., където е била проведена консултация с невролог, констатирал делириозно-аментивни прояви, дезориентация и неразбираеми слова, както и с експертните заключения, съгласно които към момента на изготвяне на завещанието заболяването е било в стадий, изключващ възможността лицето да разбира и ръководи действията си. Предвид изложеното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявения иск с правно основание чл. 43, ал.1, б. „б” ЗН за унищожаване на универсално завещание на М. Илиева Т. от 23.12.2003 г. се уважи като основателен. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК на касатора следва да бъдат присъдени направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски в размер общо на 2265 лева. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 2589 от 05.05.2011 година по гр.д. № 4572/2010 година на Софийски градски съд, ІV „г” въззивен състав. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният от Д. П. Д. от [населено място], ЕГН [ЕГН] против Н. В. Т. от [населено място], ЕГН [ЕГН] иск с правно основание чл. 43, ал.1, б. „а” ЗН, че саморъчно завещание от 23.12.2003 г., обявено на 05.10.2006 г. от Нотариус с рег. № 039 по регистъра на Нотариалната камара, с което М. И. Т., ЕГН [ЕГН], бивш жител на [населено място], починала на 24.08.2006 г. е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на Н. В. Т. е недействително поради неспособност на М. И. Т. да завещава по време на съставянето му. ОСЪЖДА Н. В. Т. от [населено място], ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. П. Д. от [населено място], ЕГН [ЕГН] сумата 2265 (две хиляди двеста шестдесет и пет) лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: