Ключови фрази
допустимост на иск * Спор за материално право на собственост върху земеделски земи * земеделски земи * правен интерес * наследяване * установяване право на собственост към минал момент

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

313

 

София22.07,2009 година

 

            Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и девета година,в състав:                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска

ЧЛЕНОВЕ:             Светлана Калинова

         Здравка Първанова

при секретар

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело № 276 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.

С определение №228,постановено на 08.05.2009г. от Л. окръжен съд по ч.гр.д. №242/2009г. е подтвърдено определението от 04.03.2009г.,постановено по гр.д. №459/2008г. от Л. районен съд,с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск.

Определението е обжалвано от И. С. В. и С. Ч. В. с оплаквания,че е незаконосъобразно и с искане да бъде отменено и делото бъде върнато за произнасяне по същество по предявеното искане. Поддържат,че с оглед направеното от ответницата по предявения иск признание,че заявените за възстановяване имоти са принадлежали на общите наследодатели,следва да се приеме,че предявеният по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ иск е допустим. Поддържат,че жалбата следва да бъде допусната до касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК,тъй като с обжалваното определение съдът се е произнесъл по въпросите за предпоставките за допустимостта на иска по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ и за действието на подаденото от един сънаследник заявление за възстановяване на собствеността в противоречие с практиката на ВКС.

Ответницата по касационна жалба Т. М. Т. не изразява становище.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280,ал.3 ГПК. Налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване,като съображенията за това са следните:

В обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуален въпрос, касаещ предпоставките за допустимост на иска по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ като е приел,че след като ищците И. С. В. и С. Ч. В. не са заявили процесните имоти за възстановяване по реда на чл.11 ЗСПЗЗ и не е налице висящо административно производство по чл.14,ал.1-3 ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано,съгласно раясненията,дадени в ТР №1/1997г. на ОСГК на ВКС не е налице правен интерес от предявяване на иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ.

С изложението към частната жалба е представено решение №1199/11.07.1994г. на ІV ГО на ВС по гр.д. №1818/1993г.,в което е прието,че правилото на чл.14,ал.1 ППЗСПЗЗ,че подаденото заявление за възстановяване от един наследник ползува и всички останали,се прилага и в процеса по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ.

Действително в т.2 на ТР №1/1997г. на ОСГК на ВКС е прието,че оспорването на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред е обусловено от правен интерес и такъв е налице при висящо административно производство по чл.14,ал.1-3 ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано,както и при окончателно решение на ОПК /сега ОСЗ/ за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл.10б ЗСПЗЗ, а когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл.11 ЗСПЗЗ,предявяването на иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо. Така дадените указания обаче винаги следва да се съобразяват с характера на отношенията между участвуващите в производството по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ лица /доколко те произхождат от един общ наследодател или не се намират в родствена връзка помежду си/,както и с изразената при подаване на заявлението за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ воля, и тъй като в настоящия случай тези обстоятелства не са взети предвид, настоящият състав приема,че визираният от жалбоподателите въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.

Разгледана по същество частната жалба е основателна,като съображенията за това са следните:

Както вече беше отбелязано,с ТР №1/1997г. на ОСГК на ВКС са дадени указания по приложението на разпоредбата на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ,а именно,че предявяването на този иск е обусловено от наличие на правен интерес,свързан с възможността след успешното му провеждане предявилото иска лице да се снабди с решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността. Ако страните по спора имат качеството наследници на общ наследодател и спорът касае принадлежността на правото на собственост към патримониума на общия наследодател,респ. на негов пряк низходящ,за да се приеме,че предявеният иск е допустим е достатъчно имотите да са заявени за възстановяване от един от наследниците на общия наследодател с твърдението,че правото на собственост е придобито по наследство именно от този общ наследодател. Няма пречка да бъде разрешен по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ спор за принадлежността на правото на собственост върху имотите към момента на образуване на ТКЗС,ако при заявяването е посочено,че прекият наследодател на заявителя е придобил имотите от общия наследодател на страните,както в настоящия случай.

Т. М. Т. е заявила процесните имоти за възстановяване като наследник на М. Т. ,съпруг на Р. И. , дъщеря на общите наследодатели И. В. Х. и Д. И. В. В хода на производството обаче същата признава иска,като признава факта,че имотите,които е заявила за възстановяване,са принадлежали на общите наследодатели, което обстоятелство е отбелязано изрично и в сключения между нея и И. С. В. договор за доброволна делба,в който Т. М. Т. е изразила воля да подели процесните имоти именно като останали в наследство от тези общи за страните наследодатели. Тези нейни изявления категорично сочат,че процесните земеделски земи са заявени за възстановяване със съзнанието, че правото на собственост е придобито по наследство от общите наследодатели И. В. Х. ,починал през 1912г. и Д. И. В. ,починала през 1956г. и съответно заявлението за възстановяване е направено в рамките на това наследство. В подобна хипотеза може да се приеме,че подаденото заявление ползува и останалите наследници на общите наследодатели и не съществува пречка при успешно провеждане на предявения по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ иск от ОСЗ да бъде издадено решение за възстановяване на собствеността в полза на всички наследници. Изводът на съда за липса на правен интерес от предявяването на иска е формиран без да е отчетено правното значение на тези обстоятелства,поради което настоящият състав приема,че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено и делото бъде върнато на Л. районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от И. С. В. и С. Ч. В. искова молба.

Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОПУСКА до касационно обжалване определение №228, постановено на 08.05.2009г. по ч.гр.д. №242/2009г. от Л. окръжен съд.

ОТМЕНЯ определение №228,постановено на 08.05.2009г. от Л. окръжен съд по ч.гр.д. №242/2009г. и подтвърденото с него определение,постановено на 04.03.2009г. от Л. районен съд,с което производството по гр.д. №459/2008г. е прекратено поради недопустимост на предявения иск и

ВРЪЩА делото на Л. районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. №459/2008г. по подадената от И. С. В. и С. Ч. В. искова молба.

 

 

Председател:

 

Членове: