Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * очевидна фактическа грешка * ревандикационен иск * право на собственост


3
гр. д. № 5950/2014 г. на ВКС, ГК, І г. о.
РЕШЕНИЕ


N 189

София, 17.10.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 5950/2014 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по подадена от [фирма], [населено място] касационна жалба срещу решение № 2112 от 19.1100.2013 г. по гр. д. № 3006/2013 г., постановено в производство по чл. 258 и сл. ГПК, Софийски апелативен съд е отменил решение № 848 от 09.05.2013 г. по т. д. № 1315/2009 г. на СГС, ТО, VІ-9 с-в и вместо него е постановил, че оставя без разглеждане като процесуално недопустима молба от 20.11.2012 г. с вх. № 120754, подадена от [фирма] за допълване на решение от 13.03.2011 г., постановено по т. д. 1315/2009 г. на СГС.
С определение № 320 от 25.05.2016 г. по гр. д. № 5950/2014 г. на основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК е допусната касационна проверка на въззивното решение по разрешения с него процесуален въпрос: ако съдът не се е произнесъл в диспозитива на решението по въпроса за принадлежността на правото на собственост, по който въпрос е формирал воля в мотивите на решението, постановено по вещен иск, подлежи ли този пропуск на отстраняване по реда на поправка на явна фактическа грешка или това е основание за допълване на решението. Въпросът е разрешен в противоречие с приетото в т. 2а на ТР № 4 от 13.03.2016 г. по т. д. № 4/2014 г. на ОСГК, с което е преодоляна формираната до постановяването му противоречива съдебна практика.

Върховният касационен съд на РБ, състав на І г. о за да се произнесе, взе предвид следното:
[фирма], [населено място] е предявил срещу Ж. „Б.”, [населено място] и А. З.-Идеалова ревандикационен иск за недвижим имот, съставляващ апартамент № 115, в [жилищен адрес] вход К, ет. 2, в[жк], в [населено място]. Позовал се е на придобивния способ давностно владение, което е упражнявал от 22.08.1995 г. до 5.12.2008 г.
По предявените искове е образувано т. д. № 1315/2009 г. на СГС, ТО, 2-ри състав. С решение от 13.03.2011 г. съдът е отхвърлил исковете като неоснователни. В мотивите на решението на стр. 5 е приел, че ищецът се легитимира като собственик на 8500/20595 ид. ч. от имота. Придобил е това право на основание давностно владение, което е противопоставил на Ж. „Б.”, който е бил собственост на тази идеална част от имота, в който е построена сградата.
Отхвърлил е предявения срещу З. иска за ревандикиране на апартамента като неоснователен, тъй като не е доказано тя да е във владение на имота. По отношение на ответника Ж. „Б.”, [населено място] съдът също е приел, че не е установено той чрез своите органи или чрез трето лице да владее имота.
Ищецът е подал въззивна жалба срещу решението, по която е било образувано гр. д. № 2259/11 г. на САС. С решение от 01.11.2012 г. е потвърдено първоинстанционното решение.
С молба от 20.11.2012 г. ищецът е поискал да се поправи допусната фактическа грешка в първоинстанционното решение като се отстрани пропускът на съда да възпроизведе в диспозитива правните изводи, за придобитите от него права върху върху идеални части от апартамента на основание давностно владение.
С решение № 848 от 09.05.2013 г. по гр. д. № 1315/2009 г. СГС е отхвърлил като неоснователно искането след като е приел, че е сезиран с молба за допълване на решението, която е подадена след изтичане на срока по чл. 250 ГПК.
С обжалваното решение от 19.11.2013 г. по гр. д. № 3006/2013 г. въззивният САС също е приел, че първоинстанционният съдът е сезиран с молба за допълване на решението, а не за поправка на очевидна фактическа грешка. Тя е подадена след изтичане на срока по чл. 250 ГПК, който е преклузивен, което е основание молбата да се остави без разглеждане, като се прекрати производството по нея. Като е приел, че молбата следва да се остави без уважение, постановеното от първоинстанционният съд решение е недопустимо. С тези съображения е отменил решението на СГС и е оставил без разглеждане като процесуално недопустима молбата от 20.11.2012 г. на касатора за допълване на постановеното решение от 13.03.2011 г. по т. д. № 1315/2009 г. на СГС.
Съдът неправилно е определил искането за изменение на решението, като такова за допълването му вместо като такова за поправка на очевидна фактическа грешка.
Искането за поправка е мотивирано от това, че по предявения от ищеца ревандикационен иск съдът в мотивите на решението е приел, че той се легитимира като собственик на идеални части от апартамента, предмет на иска, но не е отразил това в диспозитива на решението.
Ревандикационният иск съдържа в себе си и установителен иск за собоственост, тъй като изискването ищецът да е собственик на имота, ревандикирането на който се иск, е елемент от фактическия състав на този осъдителен вещен иск.
След като в мотивите на решението съдът е приел за установено, че ищецът се легитимира като носител на право на собственост върху идеална част от апартамента, но е отхвърлил иска, поради това, че не е установен вторият елемент от фактическия състав на чл. 108 ЗС – ответникът да е във владение на имота, то съдът е следвало да уважи иска само в установителната му част, като го отхвърли в осъдителната.
Направеното искане от ищеца за изменение на решението с допълване на диспозитива с приетото за установено, че ищецът е собственик на спорния имот, съставлява искане за поправка на очевидна фактическа грешка. В този смисъл е приетото в т. 2а на ТР № 4 от 14.03. 2016 г., по т. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС. Допуснатото неправилно прилагане на процесуалния закон е довело до произнасяне по незаявено искане, поради което постановеното решение е недопустимо. Това е основание то и първоинстанционното да бъдат обезсилени като делото се върне на съда, постановил първоинстанционното решение, за произнасяне по искането за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в решението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 2112 от 19.1100.2013 г. по гр. д. № 3006/2013 г. на Софийски апелативен съд и решение № 848 от 09.05.2013 г. по т. д. № 1315/2009 г. на СГС, ТО, VІ-9 с-в.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд за произнасяне по молба вх. № 120754 от 20.11.2012 г., подадена от [фирма] за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в решение от 13.03.2011 г. по т. д. 1315/2009 г. на СГС.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: