Р Е Ш Е Н И Е № 288 гр. София, 05.04.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Теодора Стамболова 2. Петя Шишкова при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Иванов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1047 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство е по глава тридесет и трета, част VI от НПК, образувано по искане на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура–Бургас за възобновяване на наказателното производство по в. н. ч. х. д. № 97/2017 г. по описа на Бургаския окръжен съд. В искането се твърди, че от събраните данни в хода на проверката се установили обстоятелства, които не били известни на съда – в едномесечния срок по спогодбата подсъдимият Н. не изплатил сумата от 6000 лева по сметката на частния тъжител и липсват уважителни причини, които да са препятствали изпълнението на поетото от него задължение. Счита, че в случая е налице основанието по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК, тъй като са били разкрити доказателства, които не са били известни на съда и имат съществено значение за делото. Направено е искане за отмяна на определението от 15.03.2017 г. на Бургаския окръжен съд за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа искането, което намира за основателно. Защитникът (адв. Н.) посочва, че в искането на окръжния прокурор е визирано единствено облигационното отношение между частния тъжител и подсъдимия, което не е ново обстоятелство по смисъла на закона и не може да аргументира възобновяване на наказателното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията на страните и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № 209 от 9.12.2016 г. на Бургаския районен съд по н. ч. х. д. № 2025/2015 г. подсъдимият С. С. Н. е бил признат за виновен за престъпление по чл. 130, ал. 1 НК и на основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева. Подсъдимият е бил осъден да заплати на гражданския ищец И. А. Т. сумата от 3 500 лева като обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и разноските по делото. В рамките на въззивното производство по в. н. ч. х. д. № 97/2017 г., инициирано по жалба на защитника, в съдебно заседание на 15.03.2017 г. частният тъжител И. А. Т. и подсъдимият С. С. Н. постигнали спогодба, която Бургаският окръжен съд е одобрил, отменил е присъдата на първоинстанционния съд и на основание чл. 24, ал. 5, т. 3 НПК е прекратил наказателното производство. След изтичане на срока за обжалване, на 30.03.2017 г. определението е влязло в сила. Искането за възобновяване на наказателното дело, завършило с определение за прекратяване, е направено от окръжния прокурор в съответствие с разпоредбата на чл. 420, ал. 1 НПК. То е депозирано на 14.08.2017 г. и следователно, при всички случаи се вмества в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 1 НПК. Извън пространното проследяване на процесуалната хронология по делото, искането съдържа само декларативното твърдение за настъпило ново обстоятелство и разкрити нови доказателства в хода на проверка, извършена след като съдът изпратил на прокурора молбата на повереника на частния тъжител, че С. С. Н. не е заплатил съответната сума в уговорения срок без уважителна причина. От материалите по делото се установява, че в разглеждания случай производството действително е било прекратено поради спогодба (помирение) между частния тъжител и подсъдимия. Според отразеното в съдебния протокол подсъдимият Н. се задължил в бъдеще да изплати сумата от 6 000 лева - в срок от един месец. Спогодбата е била постигната в съдебно заседание на 15.03.2017 г., когато всяка от страните изрично е заявила съгласието си с нейните условия и съдът я е одобрил като непротиворечаща на закона и морала. Във връзка с помирението между частния тъжител и подсъдимия делото е било прекратено с определение, което не е било обжалвано. Конкретни други обстоятелства, свързани с поетото задължение по одобрената от съда спогодба и със съществено значение за решаване на делото по същество, не се твърдят от окръжния прокурор на Бургаската окръжна прокуратура. Проучвайки делото, Върховният касационен съд установи също, че частният тъжител е упражнил правата си по ГПК да търси сумата по принудителен ред, респ. да иска от съда издаването на изпълнителен лист. Такова искане е било направено от адв. А. (повереник на частния тъжител в наказателното производство) с молба вх. № 10340 от 17.07.2017 г. до Бургаския окръжен съд. С разпореждане от 18.08.2017 г. молбата е била препратена по компетентност на Районния съд в гр. Бургас, който след депозираното искане от 14.08.2017 г. на окръжния прокурор за възобновяване на наказателното производство, с разпореждане от 15.11.2017 г. е разпоредил издаването на изпълнителен лист за сумата от 6000 лева, предмет на спогодбата от 15.03.2017 г. и изпълнителният лист е бил получен лично от частния тъжител (н. о. х. д. № 2025/2015 г. – л. 173). При това положение на данните по делото, липсва основанието по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК, поради което искането за отмяна на определението от 15.03.2017 г. по реда, предвиден за възобновяване, следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура–гр. Бургас за възобновяване на наказателното производство по в. н. ч. х. д. № 97/2017 г. по описа на Бургаския окръжен съд. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: