4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 854 гр. София, 27.12.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и дванадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА МИМИ ФУРНАДЖИЕВА като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 696 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Постъпила е частна жалба от Р. С. Х. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. А. Т., против определение № 234 от 14 август 2012 г., постановено по ч.гр.д. № 230 по описа на апелативния съд в гр. Бургас за 2012 г., с което е потвърдено определение № 1754 от 4 юли 2012 г. по гр.д. № 1105 за 2012 г. по описа на окръжния съд в гр. Бургас за прекратяване производството по делото в частта по иска на Р. С. Х. против С. П. З. от [населено място] за признаване правото му на задържане на поземлен имот до заплащане на сумата от 325998 лева обезщетение по чл. 72 ЗС за извършени от Х. в качеството на добросъвестен владелец подобрения в имота, ведно със законната лихва, считано от завеждането на делото до окончателното изплащане. В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно, защото изводите на окръжния и апелативния съд за това може ли правото на задържане да се упражни в нарочно самостоятелно исково производство като предмет на самостоятелна искова претенция, или следва да се упражни само като защитно възражение от ответника по вече предявен ревандикационен иск, са неправилни, тъй като е смесено естеството и правната характеристика на правото на задържане с процесуалния въпрос за процесуалните способи за неговото упражняване от другата страна; ищецът сам може да избира какъв иск да предяви, за да постигне максимална защита на претенцията си; по отношение на сградата в имота не е предявяван ревандикационен иск, което обосновава интереса на ищеца да предяви правата си в отделно исково производство; предявяването на претенция по спорна съдебна администрация за разпределение на ползването смущава упражняваното владение, поради което правото на задържане може да се упражни като предмет на самостоятелна искова претенция, следваща осъдителния иск за подобренията; цитираните в първоинстанционното определение решения и определения на ВКС са възприети неправилно от съда. В допълнителна молба, имаща характер на изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следва да се даде отговор на въпросите може ли акцесорно право на задържане до заплащане на подобрения да се упражни в нарочно самостоятелно исково производство, като предмет на самостоятелна искова претенция, съпътстваща предявяването на осъдителен иск за самите подобрения, или следва да се упражни само като защитно възражение на ответника по вече предявен срещу него иск; следва ли правото на задържане да се упражни като защитно възражение само и единствено против предявен ревандикационен иск или е допустимо да се предяви и като защитно възражение против иск по спорна съдебна администрация по разпределение на ползването по чл. 32 ЗС, който иск също смущава фактическата власт като елемент на владението, предмет на правото на задържане, тъй като решението по чл. 32 ЗС се ползва с изпълнителна сила; при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на въпроса по необходимостта съдът да съобрази всички твърдения на страните, които касаят спорното по делото право на иск и неговото надлежно упражняване в съответното производство (сочат се две решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК). Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. С определението си въззивният съд приема, че правото на задържане е установено като средство за защита на добросъвестния владелец, извършил подобрения в чужд имот и се изразява във възможността той да се откаже да предаде имота на действителния собственик до заплащане на стойността на извършените подобрения; упражняването на това право може да стане само чрез възражение в рамките на производство по предявен ревандикационен иск, тъй като в рамките на това производство се решава със сила на пресъдено нещо правният спор както относно правото на собственост, така и относно фактическата власт върху имота, поради което в това производство владелецът следва да изчерпи всичките си възражения, включително правото си на задържане; при наличието на доказателства по делото за влязло в сила решение между страните по иск по чл. 108 ЗС за процесния имот, правото на заявяване на право на задържане е преклудирано. К. съд приема, че разрешаването на първия от поставените правни въпроси е обусловило изхода на спора, отговор на който следва да се даде при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Правото на задържане е акцесорно, обезпечително право на владелеца-кредитор срещу собственика-длъжник да откаже предаване на вещта до извършване на присъдените плащания. Съществуването на правото на задържане е обусловено от наличието на непогасено вземане за подобрения или разноски. Правото на задържане следва да се заяви изрично от владелеца чрез възражение. Няма пречка искът за заплащане на подобрения да бъде предявен в отделно производство при налична друга претенция на собственика на вещта за предаване на владението й, а правото на задържане е възможно да се упражни и при отделно предявен по волята на ищеца иск за реализиране на вземането, тъй като само обезпечава събирането на вземането и не цели оборването на правото на собственост. Останалите два въпроса не обосновават допускане на касационното обжалване. По втория въпрос въззивният съд не се е произнесъл, тъй като е приел, че правото на задържане се преклудира, тъй като вече е налице влязло в сила между страните решение по ревандикационен иск. Същият извод следва да се направи и по третия поставен процесуалноправен въпрос, тъй като въпросът се обосновава с твърдението, че съдът приел само наличието на влязло в сила решение по осъдителен собственически иск за имота, без да подложи на преценка и влязлото в сила решение по установителен иск за собственост спрямо сградата. По изложените от въззивния съд съображения само наличието на решението по ревандикационния иск е било достатъчно, за да се приеме недопустимостта на възражението за задържане на имота. Предвид отговора на първия процесуалноправен въпрос следва да се приеме, че обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 234 от 14 август 2012 г., постановено по ч.гр.д. № 230 по описа на апелативния съд в гр. Бургас за 2012 г. ОТМЕНЯ определение № 234 от 14 август 2012 г., постановено по ч.гр.д. № 230 по описа на апелативния съд в гр. Бургас за 2012 г. ВРЪЩА делото на първоинстанционния окръжен съд в гр. Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: