6 Р Е Ш Е Н И Е № 342 гр.София , 26 януари 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП КРАСИМИРА КОЛОВА като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 1084/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационен протест, депозиран от прокурор в Софийска окръжна прокуратура, срещу нова въззивна присъда от 25.05.2015г., постановена по внохд № 19/2015г. на Софийски окръжен съд, със заявени касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. С присъда № 22 от 04.06.2014г. по нохд № 652/2013 г. по описа на Ботевградски районен съд, подс. Д. Л. П. е признат за виновен в това, че на 11.03.2012г. на второкласен път 2-17, 2 – ри км, в района на [населено място], Софийска област, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка “марка“, модел “модел” с peг. [рег.номер на МПС] е нарушил правилата за движение - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като се е движел със скорост 149 км/ч и по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди на [фирма] – унищожил основна сграда на крайпътно заведение „име“ на стойност 10 395лв. и унищожил вещи на обща стойност 6 705лв., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. ”а”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на осем месеца “лишаване от свобода”, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Подс. Д. Л. П. е осъден да заплати на [фирма] сумата от 17 100лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 11.03.2012г. Съдът се е произнесъл по разпореждането с веществените доказателства и е възложил направените разноски и държавната такса върху уважения граждански иск в тежест на подс. П.. Присъдата е била предмет на въззивен контрол по протест и по жалба от подсъдимия. С присъда от 25.05.2015г., постановена по внохд № 19/2015г., присъда № 22 от 04.06.2014г. по нохд № 652/2013 г. на Ботевградски районен съд е отменена изцяло и вместо това е постановена нова, с която подс. Д. Л. П. е признат за невиновен в това, че на 11.03.2012г. на второкласен път 2-17, 2 – ри км, в района на [населено място], Софийска област, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка “марка“, модел “модел” с peг. [рег.номер на МПС] е нарушил правилата за движение - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като се е движел със скорост 149 км/ч и по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди на [фирма] на обща стойност 17 100лв. и унищожил вещи на обща стойност 6 705лв. и е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. ”а”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Отхвърлен е предявения от [фирма] граждански иск за сумата от 17 100лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 11.03.2012г. В протеста срещу постановената въззивна присъда се заявяват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В допълнение към протеста се развива подкрепяща ги аргументация, като доводите за нарушение на материалния закон са за неправилност на извода за това, че подсъдимият не е извършил престъплението, в което е обвинен. Съображенията за нарушение на процесуалните правила се свързват с незаконосъобразно назначаване на повторна автотехническа експертиза и неправилно кредитиране на това заключение. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКП поддържа подадения протест. Развива доводи в подкрепа на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с назначаването на повторна експертиза, за превратно ценене на това заключение и за неяснота на волята на решаващия съд. Поддържа направеното в протеста искане. Упълномощеният защитник на подс. П. – адв. Л. П., моли протестът да бъде оставен без уважение. Подс. Д. П. не участва лично в производството пред ВКС. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната нова въззивна присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: Касационният протест е подаден в срок от правно легитимиран субект срещу съдебен акт по чл. 346, т. 2 от НПК, поради което е процесуално допустим. Разгледан по съществото си, е ОСНОВАТЕЛЕН. В депозирания от прокуратурата протест и допълнението към него, както и в изложените пред настоящата инстанция съображения от представителя на ВКП, се аргументира заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Именно това оплакване - за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, следва да бъде разгледано преди всичко, за да може, във функция на решаването на този въпрос, да може да бъде извършена проверка за правилното приложение на материалния закон. Като нарушение на процесуалните правила в протеста се сочи липсата на основания за назначаване на повторна експертиза и немотивираното й допускане. Заявеното от прокурора нарушение действително е допуснато, но то не може да бъде възприето като съществено. Решаващият въззивен съдебен състав на практика произволно, без да аргументира необходимостта от повторна експертиза, е допуснал такава – с определение от 23.03.2015г. и е приел заключението й. Законовият регламент по чл. 153 от НПК ясно дефинира случаите, когато е необходимо назначаване на допълнителна или повторна експертиза. Допълнителна експертиза се назначава при наличие на основателно съмнение в пълнотата на експертизата, при неизясненост на въпроси в кръга на поставените задачи. Повторна експертиза следва да бъде назначена, когато заключението на изготвена и изслушана експертиза, е необосновано и възниква основателно съмнение в неговата правилност. Решаването на въпроса дали да бъде назначена допълнителна или повторна експертиза и каква да бъде по характера си тази експертиза, е от съществено значение за изпълнение на задължението на съдебния състав за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Същевременно, необходимостта от провеждане на допълнително или ново експертно изследване, на фона на предвидените в процесуалния закон предпоставки, следва да бъде внимателно мотивирана от решаващия орган, което изискване е не само с оглед принципното изискване за мотивиране на съдебните актове и правилното осъществяване на процеса на събиране и проверка на доказателствата, но и с оглед избягване на всякакви съмнения в безпристрастността на съда. Без съмнение, подходът на контролирания въззивен съд заслужава критика, но същевременно липсата на мотивировка при назначаване на повторната експертиза не може да бъде ценено като нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК. Не може да се приеме, че по този начин са били накърнени правата на страните, понеже страните пълноценно са участвали в разпита на вещите лица, имали са възможност да им задават въпроси и да вземат отношение по приемането на заключенията. Освен това, в съдебния си акт решаващият съд е изложил съображения досежно възприемането на заключението на повторната експертиза и аргументи да не бъде кредитирано заключението на назначената от него тройна автотехническа експертиза. При все това, касационната инстанция намери, че въззивната инстанция е допуснала други претендирани от прокуратурата процесуални нарушения. След като е отменил първоинстанционната присъда и е постановил нова, съставът на окръжния съд е дължал да мотивира съдебния си акт съобразно изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, което не е сторено в пълнота в настоящия случай. Макар в мотивите си да е посочил кои доказателствени източници кредитира и кои не, на практика не е направил изискуемия анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване, по начин, че да е ясно кои обстоятелства, значими за преценка на съставомерността на деянието, от какви доказателствени материали са установени. Така например, по фактите в мотивите си съдът е приел, че след като след удара е навлязъл в платното за насрещно движение, подсъдимият, с цел да избегне удар с автомобил от насрещното движение, е завъртял кормилото на дясно. За този фактически извод липсва каквато и да е мотивировка и не е видно от кои доказателствени източници е изведен. Това без съмнение е необходимо, за да се проследи правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд и да се прецени дали той не е произволен. Обосноваването на въпроса въз основа на кои доказателства е възприето това обстоятелство в случая е от съществено значение, понеже то е послужило при обосноваване на правните изводи, в които е възприето че подсъдимият е извършил „спасителни маневри“. По-нататък, решаващият съд основателно е упрекнат от прокуратурата, че е ценил превратно и избирателно заключението на повторната авто-техническа експертиза, което е възприел като обосновано и компетентно. Това е така, понеже съдът се е позовал на това заключение и е приел, че при сравняване на опасната зона на лекия автомобил, управляван от подс. П. при управление с разрешената скорост от 90 км/ч /82 м/ и отстоянието на същия лек автомобил /„марка“/ до мястото на удара в момента, в който водачът е имал възможност да възприеме навлизащия в платното му лек автомобил „марка“ /77м/, се налага извод, че подсъдимият не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати настъпването на ПТП, което действително съставлява експертен извод. Възприемайки само посочения по-горе експертен извод за предотвратимостта на удара на управлявания от подс. П. лек автомобил с лекия автомобил, управляван от свид. К., решаващият съд изцяло е неглижирал следващия извод, направен от вещите лица /в отговор на третата задача на експертизата/ - че ако водачът на лекия автомобил „марка“ се беше движил с максимално разрешената скорост 90 км/ч и реагирайки при аварийно спиране, той е щял да реализира удар в лекия автомобил „марка“, но е нямало да реализира удар в крайпътното заведение. Това сочи на избирателен подход на съда към експертните изводи, а и на липса на яснота в оценката на съществените за ПТП обстоятелства, понеже обвинението е за причиняване на щети на имущество, реализирани в резултат на удара в крайпътното заведение „име“. Без внимание, а и без изясняване, освен това, е останал експертният извод в отговора на десета задача на експертизата, според който „По отношение на удара на лекия автомобил „марка“ в крайпътното заведение ПТП би се реализирало в същите параметри и ако не беше настъпил удар между автомобилите“. Това заключение на вещите лица, доколкото няма съответна аргументация и не следва логиката на експертните изводи, е следвало да бъде обект на допълнително изясняване в разпита на вещите лица, което не е сторено, и като последица е попречило и да бъде обсъдено при решаване на въпросите по съществото на обвинението. В мотивите на новата въззивна присъда съдът се е занимал в съществена степен с въпроса за неправомерността на поведението на водача на лекия автомобил „марка“ – св. К.. Действително, имал е основание да обсъжда този въпрос, понеже стои евентуално проблемът за съпричиняване на резултата от страна на този водач /в случай, че бъде установено виновно поведение на подс. П./, но на практика не е подложил на внимателно обсъждане въпросите, дали нарушението на вмененото правило за движение /превишаване на разрешената скорост/ на подсъдимия е в причинна връзка с инкриминирания резултат. В допълнение следва да се отбележи, че правната аргументация за оправдаване на подс. П. не дава възможност за проследяване на логиката и мотивировката на направените заключения. Това е така, защото очевидно окръжният съд приема, че подсъдимият е извършил „спасителни маневри“ поради внезапно възникнала опасност с навлизането на лек автомобил „марка“ перпендикулярно на пътното платно. Липсва аргументация кои са тези спасителни маневри и дали по отношение на всяка от тях са установени предпоставките за оценката им като такива – защото ако може да се възприеме, че е аргументирана от съда спасителна маневра – отклоняване на лекия автомобил, управляван от подсъдимия вляво, поради навлизането на лекия автомобил „марка“ в платното за движение перпендикулярно на пътя, според кредитираната експертиза – в опасната му зона, то по отношение на извършеното от подсъдимия завъртане на кормилото надясно след настъпилия удар между леките автомобили, решаващият съд не е изложил никакви съображения защо стича, че това е спасителна маневра. Непълното обсъждане в мотивите на присъдата на доказателствената обезпеченост на част от възприетите факти, както и избирателното възприемане на кредитираното експертно заключение, правят невъзможно осъществяването на пълноценен касационен контрол върху правилността на формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд и поставят под съмнение възприетите фактически положения. Контролът на касационната инстанция е в рамките на възприетите от решаващия съд факти и при констатираните недостатъци при формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд е възпрепятствана проверката на правилността на приложението на материалния закон. Налице е, следователно, касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, имащо за своя последица отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. От съществено значение с оглед рамката на обвинението е изясняването на въпросите за това, дали при движение на управлявания от подс. П. лек автомобил с разрешената скорост от 90 км/ч в конкретната пътнотранспортна обстановка би настъпил удар в крайпътно заведение, с преценка на ситуациите, при завъртане на волана от водача надясно и без такова завъртане. При новото разглеждане на делото, след като проведе въззивно съдебно следствие, съдебният състав следва да отстрани нарушенията, допуснати при предходното разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : Отменява въззивна присъда от 25.03.2015г., постановена по внохд № 19/2015г. по описа на Софийски окръжен съд, НО, първи въззивен състав. Връща делото за ново разглеждане на от друг съдебен състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.