Р Е Ш Е Н И Е № 21 гр.София , 11 февруари 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП Петя Маринова като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 2309/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Образувано е по искане (неправилно озаглавено „жалба”) от осъдения С. С. Ж. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 1299/11 г. на РС Видин, като бъде отменено решение № 92 от 30.09.2013 г. на Окръжен съда Видин по внохд № 168/2013 г. и присъдата по нохд № 1299/2011 г. на Районен съд Видин и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В искането, депозирано лично от осъдения, на практика се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Излагат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, като се твърди, че на осъдения не му е била дадена възможност да поиска разглеждане на делото по реда на съкратено съдебно следствие с признание на фактите или да се признае за виновен и да сключи споразумение. Излага се и оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, като се твърди завишеност на същото. В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване и пледира да бъде оставено без уважение. Служебно назначеният пред настоящата инстанция защитник на осъдения – адв. Й., моли да бъде уважено искането за възобновяване на наказателното дело. В пренията и в депозирани писмени бележки излага доводи за недоказаност на обвинението за едното от деянията, за които е осъден Ж.. Навежда съображения за неправилно приложение на материалния закон, като счита, че едно от деянията е малозначително с оглед стойността му и следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК. Алтернативно прави искания: за отмяна на присъдата и на потвърдителното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, или за изменение на постановената присъда с прилагане на по-благоприятен закон. Осъденият С. Ж. поддържа искането си за връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, при посочени основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. С присъда № 306 от 17.04.2013 г., постановена по нохд № 1299/2011 г. по описа на РС – Видин С. С. Ж. е признат за виновен в това, че за времето от 20.12.2010 г. до 26.12.2010 г. чрез използване на техническо средство и повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, в [населено място] отнел чужди движими вещи на стойност 20 лв. от владението на И. А. И. и на 07.01.2011 г. чрез използване на техническо средство и повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи на стойност 92 лв. от владението на С. Т. П., поради което е на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 пр. 1 и 2, т. 4 пр. 2, вр. чл. 194, вр. чл. 29, ал.1 , б. „а”, вр. чл. 26, ал. 1 НК е осъден на „лишаване от свобода” за срок от три години, като на основание чл. 61, т. 2 ЗИНЗС е постановено изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С. С. Ж. е признат за невиновен и е оправдан за това, да е извършил конкретно формулирани деяния в рамките на обвинението за продължавано престъпление, за което е бил внесен обвинителен акт, както и за част от предмета на деянията, за които е признат за виновен и осъден. Със същата присъда С. Ж. е осъден да заплати на С. Т. П. сумата от 92 лв. обезщетение да имуществени вреди, като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 402 лв. Отхвърлен е предявеният граждански иск от И. А. И. срещу С. Ж. за сумата от 1 000 лв. С присъдата съдът се е произнесъл по възлагане на разноските и по разпореждането с веществените доказателства. Присъдата е била проверена по реда на въззивното обжалване по жалба от С. Ж. и с Решение № 92 от 30.09.2013 г. по внохд № 168/13 г. по описа на Видински окръжен съд същата е била потвърдена. В искането за възобновяване и в развитата мотивировка пред настоящата инстанция се релевират оплаквания, свързани с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК, които са предвидени в закона като основания за възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изложени от осъдения в искането, са свързани с лишаването му от възможност да признае вината си и да сключи споразумение, както и да се възползва от процедурата на съкратено съдебно следствие. Тези възражения не могат да бъдат възприети като основателни. Предвидените в НПК диференцирани процедури по решаване на делото със споразумение и тази на съкратено съдебно следствие с признание на фактите от подсъдимия, регламентират особен ред за разглеждане на делото и се свързват с определени правни последици. Тези процедури са изключение от общия ред за разглеждане на делото и за да бъдат проведени, е необходимо да са налице законоустановените предпоставки за това. Така, споразумението между прокурора и защитника на обвиняемия съставлява процесуално средство за съкращаване на наказателното производство при въведени законови гаранции за постигане на обществено приемлив резултат по отношение на наказателната санкция и възстановяването на имуществените последици от престъпното деяние. В случая, видно от материалите по делото, не са били налице предпоставките по чл. 381, ал. 3 НПК за постигане на споразумение, доколкото не са били възстановени причинените имуществени вреди от престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 пр. 1 и 2, т. 4 пр. 2, вр. чл. 194, вр. чл. 29, ал.1 , б. „а”, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което е бил обвинен Ж.. По отношение на съкратеното съдебно следствие - както и останалите диференцирани процедури, тази процедура предвижда отклонения от стандартното развитие на наказателния процес, като специфичната му цел е постигане на ефективно и икономично производство, проведено в разумен срок. Съобразно законовият регламент в чл. 370, ал. 1 НПК, предварителното изслушване на страните се инициира служебно от съда или по искане на страните, като съдът е оправомощен да вземе решение за провеждане на съкратено съдебно следствие и предоставената му власт е ограничена от закона чрез посочване на критериите, от които трябва да се ръководи при произнасянето по този въпрос. В случая решаващият първоинстанционен съд не е намерил основания да постанови предварително изслушване на страните. От материалите по делото е видно, че липсва такава инициатива от страна на подсъдимия и упълномощения от него защитник, липсва изразена готовност да бъдат признатите фактите, изложени в обвинителния акт и съответно съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Заетата от подсъдимия позиция е била, че не се признава за виновен по обвинението, като, независимо, че не признаването на вина определено не е равносилно на признаване на фактите по обвинението, то така манифестирана от подсъдимия позиция е несъвместима с инициатива за провеждане на съкратено съдебно следствие. При това положение, производството е протекло по общия ред, като чрез събиране и проверка на доказателствата в хода на състезателното производство са създадени условията за пълноценно осъществяване на процесуалните права на подсъдимия. Без значение е соченото от осъдения Ж. обстоятелство за това, че възприетата линия на поведение в хода на съдебното производство е била по съвет на упълномощения от него защитник. Поради изложените съображения, обстоятелството, че производството не е протекло по реда на посочените диференцирани процедури, не може да бъде оценено като нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК. То не може да е основание за отмяна на постановените актове и връщане на делото за ново разглеждане, още повече че след започване на съдебното следствие по общите правила инициативите за преминаване към съкратено съдебно следствие са закъснели (в този смисъл, ТР № 1/2009г. на ОСНК на ВКС). Възраженията, релевирани от защитника на осъдения, касаещи недоказаност на обвинението, следва да бъдат разгледани на плоскостта на въпроса дали са допуснати нарушения на процесуалните правила при събиране, проверка и оценка на доказателствата, доколкото необосноваността на съдебния акт не съставлява касационно основание. Доводите, свързани с неизпълнение от решаващите съдебни инстанции на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото по чл. 13 и чл. 14 НПК, не могат да бъдат споделени, защото развитата аргументация не намира основание в материалите по делото. В рамките на предмета на доказване, очертан с внесения в съда обвинителен акт срещу Ж., първоинстанционният съд е събрал и обсъдил относимите и допустими доказателства, като анализът на доказателствената съвкупност е обосновал извод за това, че не се доказва по несъмнен и безспорен начин С. Ж. да е осъществил част от деянията, включени в продължаваното престъпление, за което е обвинен. Като последица от тези изводи Ж. е оправдан по обвинението да е извършил тези конкретно описани деяния. По отношение на двете деяния, включени в продължаваното престъпление, за извършването на което Ж. е осъден, решаващите съдилища не са извършили прецизен и детайлен анализ на доказателствата, като въпреки това, доказателствата, въз основа на които са направени фактическите изводи, са валидно събрани и правилно оценени. За да възприемат по фактите, че Ж. за времето от 20.12.2010 г. до 26.12.2010 г. в [населено място] е отнел чужди движими вещи - желязна стълба на стойност 20 лв., от владението на И. А. И., съдебните състави са ценили кореспондиращите си доказателствени източници – показанията на св. И. И., на св. Г. К. – за това, че Ж. е предал, наред с други метални отпадъци и метална стълба, протокола за доброволно предаване на същата стълба (л. 12 ДП), като също така Ж. в обясненията си потвърждава обстоятелството, че е откраднал стълбата. Правилната оценка на доказателствата по този пункт на обвинението е довела до оправдаване на осъдения за част от инкриминирания предмет. За обосноваване на фактическите изводи за това, че на 07.01.2011 г. чрез използване на техническо средство и повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, Ж. е отнел чужди движими вещи – 92 м. рекордоман, на стойност 92 лв. от владението на С. Т. П., решаващите съдилища са се основали на показанията на св. П., съдържащи доказателствени факти за време, начин и предмет на деянието, показанията на св. К. за обстоятелството, че през м. януари 2011 г. Ж. е предал в пункта за изкупуване на метали метални отпадъци обгорял проводник тип рекордоман. Доводите на защитника за неправилност на формираните фактически изводи поради противоречия в доказателствата по отношение на обстоятелствата, обосноваващи съставомерността на деянието, са лишени от основание. Несъмнено, цитираните свидетелски показания правилно са кредитирани с доверие предвид на тяхната обективност и последователност. Същите, освен това, кореспондират помежду си по отношение на времето и предмета на деянието. Развитото от защитника оплакване за неправилно приложение на материалния закон, изразяващо се в това, че деянието следва да се квалифицира като малозначително по чл. 9, ал. 2 НК, предвид стойността от 20 лв. на предмета на едно от деянията, не намира опора в материалите по делото. Двете съдебни инстанции са изложили съображения за това, осъщественото от осъдения Ж. се субсумира под признаците от обективна и субективна страна на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 пр. 1 и 2, т. 4 пр. 2, вр. чл. 194, вр. чл. 29, ал.1 , б. „а”, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Ж. е осъден за продължавано престъпление, доколкото е извършил две деяния, които поотделно осъществяват състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като е налице обективна и субективна връзка помежду им. В продължаваното престъпление отделните деяния не съставляват самостоятелни престъпления, като е възможно и в продължаваното престъпление да се включват деяния, които сами по себе си са малозначителни, но на преценка подлежи причинения общ престъпен резултат. Принципно, когато се обсъжда въпросът дали едно деяние, което макар и формално осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно, или неговата обществена опасност е явно незначителна и за това не е престъпно, следва да се преценяват съвкупно всички елементи от състава на престъплението. В този смисъл, ниската стойност на предмета на престъплението, за което е осъден Ж., като единствен аргумент, не е достатъчна да обоснове приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Извършените деяния са по-тежко квалифицирани с оглед начина на осъществяването им, липсва доброволно възстановяване на предмета от страна на осъдения. Тези обстоятелства сочат на наличие на отрицателно въздействие върху защитените обществени отношения и обосновават изискуемия критерий за обществена опасност на извършеното, което обуславя престъпния му характер. Поради тези съображения доводите за неправилно приложение на материалния закон са лишени от основание. Оплакването за явна несправедливост на наложеното на осъдения Ж. наказание за така извършеното престъпление се изтъква само, като се претендира прекомерна завишеност на наложеното наказание три години „лишаване от свобода”. Наказанието за извършеното престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 пр. 1 и 2, т. 4 пр. 2, вр. чл. 194, вр. чл. 29, ал.1 , б. „а”, вр. чл. 26, ал. 1 НК е определено на предвидения в закона минимум. Не се констатират обстоятелства от кръга на визираните по чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, които да обосновават налагане на осъдения на наказание под предвидения в специалната норма минимум. Невисоката стойност на предмета на деянието и оценката за степента на обществена опасност на извършеното са обстоятелства, намерили отражение при индивидуализация на наказанието в хипотезата на чл. 54 НК и са обосновали налагане на минималното предвидено наказание за така извършеното престъпление. Тези обстоятелства не могат да бъдат преценени като изключително или многобройни,за да могат да обосноват допълнително смекчаване на наказателно правното положение на осъдения Ж.. Предвид изложените съображения, касационната инстанция намира, че не са налице сочените в искането и поддържани в съдебно заседание основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК, които да обосноват отмяна на първоинстанционната и въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, или изменение на въззивното решение с намаляване на размера на наложеното на Ж. наказание. Искането за възобновяване, следователно, е неоснователно. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. С. Ж. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 1299/11 г. на РС Видин и внохд № 168/2013 г. на Окръжен съд Видин. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.