7 Р Е Ш Е Н И Е № 240 гр. София, 23 октомври 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ ЛЮБКА АНДОНОВА при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 414 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. К. М. срещу решение № 362/29.08.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 354/2018 г. на Русенския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстнционното решение № 218/19.02.2018 г. по гр. дело № 7202/2017 г. на Русенския районен съд, е постановено следното: малолетното дете на страните Т. М. М. да живее при майка си И. Т. В., на която е предоставено и упражняването на родителските права по отношение на детето; определен е режим на лични отношения между детето и бащата (касатора); последният е осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер 160 лв.; отхвърлени са предявените от жалбоподателя искове по чл. 127, ал. 2 от СК; в тежест на касатора са възложени държавна такса и разноски по делото. В касационната жалба на М. М. се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание, в което от страна на касатора е направено и искане за постановяване на привременни мерки до влизане в сила на съдебно решение по делото. Ответницата по касационната жалба И. В. в отговора си и в откритото съдебно заседание излага становище и съображения за неоснователност на жалбата; от нейна страна не се възразява срещу искането за постановяване на привременни мерки. С определение № 395/03.05.2019 г. касационното обжалване по делото е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 59, ал. 6, изр. 2 от СК – длъжен ли е съдът при разрешаването на спора относно упражняването на родителските права служебно да назначи съдебно-психологическа експертиза, при наличие на данни за родителско отчуждение у детето. В установената практика на ВКС (намерила израз и в решение № 222/24.06.2015 г. по гр. дело № 6894/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 111/28.05.2018 г. по гр. дело № 4185/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 244/15.07.2015 г. по гр. дело № 7234/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС), която се споделя и от настоящия съдебен състав, се приема следното: Съгласно чл. 59, ал. 6, изр. 2 от СК, при наличие на данни по делото за родителско отчуждение, съдът не може да постанови решение по мерките относно упражняването на родителките права и личните отношения на детето с другия родител, без да изслуша вещо лице – психолог. Изслушването на експертиза в тези случаи е наложително, тъй като действителното състояние на детето не може да бъде установено без помощта на експерт по детска психология, който да извърши личен преглед на детето и разговаря с родителите и другите лица, които полагат грижи за детето. Съдът не може да определи адекватни мерки относно упражняването на родителските права и личните отношения на детето, без да съобрази необходимите мерки за преодоляване на родителското отчуждение, готовността на родителите да ги приложат и поведението им в хода на производството по делото, особено ако такива мерки са предприети в друго производство или са препоръчани от експерта и съдът ги намира полезни. Неосъзнаването от родителя на вредните последици за детето от родителското отчуждение, несъдействието или активното противопоставяне срещу мерките за преодоляване на този психологичен проблем и отсъствието на готовност за продължаване на работата за преодоляването му, са показателни за отсъствието на родителски и възпитателски качества у съответния родител. Съдът е длъжен да съобрази отсъствието на тези качества у единия или у двамата родители, за да определи съдържанието на мерките относно упражняването на родителските права, както и да определи при какви условия да се осъществяват личните отношения на детето с другия родител и в каква степен да бъдат разширени или ограничени. Родителското отчуждение накърнява в най-голяма степен интереса на детето и съдът е длъжен при определянето на режима на лични отношения да вземе адекватни (според състоянието на детето, степента на осъзнаване на проблема от двамата родители и готовността им да се включат в разрешаването му) мерки за преодоляването му. Затова в чл. 59, ал. 6, изр. 2 от СК законът, при наличието на данни за родителско отчуждение, задължава съда служебно да назначи експертиза и изслуша заключението на вещо лице – психолог. В същия смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, където е прието, че когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на ненавършилите пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. В случай, че първоинстанционният съд не е изпълнил тези си задължения, това процесуално нарушение следва да бъде поправено служебно от въззивната инстанция независимо от липсата на нарочно оплакване във въззивната жалба. По настоящото дело са налице категорични данни за наличие на родителско отчуждение у малолетното дете спрямо майката. Данни за това се съдържат в социалния доклад по делото, като в откритото съдебно заседание пред първата инстанция социалният служител изрично е заявила, че детето има синдром на родителска отчужденост към майката. При изслушването им в същото съдебно заседание, категорични данни в тази насока са изнесли и двамата родители, самото дете и разпитаните по делото свидетели. В мотивите към първоинстанционното решение, също се съдържат изрични констатации, че в последните две години преди фактическата си раздяла страните са във влошени отношения, съпроводени с обиди и скандали, очевидец на които е ставало детето, като родителите продължават да бъдат в изключително лоши отношения, в резултат на което у Т. е налице синдром на родителска отчужденост спрямо майката и нежелание да контактува с баба си и дядо си по майчина линия; по-натам в мотивите си районният съд е приел и че този синдром е развит под влияние от бащата (касатора). В мотивите към обжалваното въззивно решение окръжният съд също е установил, че впечатленията на социалните експерти са, че малолетното дете е отчуждено от майката, както и че в съдебно заседание то е изразило желание да остане да живее при баща си и когото то само прецени, да ходи при майка си. При тези несъмнени данни по делото за наличие на родителско отчуждение в случая, въззивният съд – в противоречие с цитираната по-горе практика (включително задължителна такава) на ВКС и в нарушение на чл. 59, ал. 6, изр. 2 от СК, не само не е допуснал служебно изслушването на съдебно-психологическа експертиза, каквато не е била изслушана и в първоинстанцинното производство, а и не е уважил изричното доказателствено искане за назначаване на такава експертиза, направено с въззивната жалба на бащата (касатора). Макар така установеното, съществено нарушение на съдопроизводствените правила да съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното въззивно решение, основателни са и оплакванията в касационната жалба, че – също в нарушение на процесуалните правила (чл. 12, чл. 236, ал. 2 от ГПК, чл. 59, ал. 4 от СК), окръжният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, а доказателствата са обсъдени избирателно и повърхностно, което е довело до необсъждане и на множество конкретно установени обстоятелства по делото, които са от съществено значение за разрешаването в интерес на малолетното дете на въпросите по чл. 127, ал. 2 от СК. По изложените съображения, съгласно чл. 293, ал. 2 от ГПК обжалваното въззивно решение, като неправилно, следва да бъде отменено. Тъй като допуснатите от въззивния съд, съществени нарушения на съдопроизводствените правила налагат извършването на съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, съгласно чл. 293, ал. 3 от ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав на окръжния съд. Съгласно чл. 294, ал. 1 от ГПК, при повторното разглеждане на делото въззивната инстанция, съгласно чл. 59, ал. 6, изр. 2 от СК и цитираната по-горе практика на ВКС, следва да допусне и изслуша съдебно-психологическа експертиза, която да възложи на експерт по детска психология, който след провеждане на необходимите изслушвания и изследвания на детето и двамата родители (а при необходимост – и след изслушване и на другите лица, за които са налице данни по делото, че полагат грижи за детето, както и на ангажираните по случая социални служители), да даде заключение относно наличието и степента на родителско отчуждение у детето, причините за него, необходимите, според вещото лице, мерки за преодоляването му, готовността на всеки един от двамата родители да приложат тези мерки; въззивният съд следва да даде възможност и на страните да формулират задачи към вещото лице, а ако намери това за необходимо – и сам да формулира такива задачи. Предвид изтеклия значителен период от време от приключването на съдебното дирене при първото разглеждане на делото от въззивния съд, както и предвид данните, изнесени пред настоящата инстанция от процесуалните пълномощници на страните за съществено изменение в негативна насока на обстоятелствата, които са от значение за защита интересите на малолетното дете, – с оглед изясняването във възможно най-пълен обем на тези обстоятелствата, при новото разглеждане на делото окръжният съд следва служебно да възложи и изготвянето на актуален социален доклад, с който да изясни във възможно най-голяма степен обстоятелствата, свързани с родителския капацитет, възможностите и актуалните условия при всеки от двамата родители за отглеждането и възпитаването на детето. При изслушването на вещото лице – психолог в открито съдебно заседание, въззивният съд следва да изслуша и становището на ангажираните със случая социални служители относно необходимите според тях мерки, както за преодоляване на родителското отчуждение у детето, така и за възпитанието на същото – предвид силно обезпокоителните данни и доказателства по делото за негови противообществени прояви и агресивно и рисково поведение, съответно – за становището им относно готовността и възможностите на всеки от двамата родители да приложат тези мерки. Също с оглед изясняването във възможно най-пълен обем на актуалните обстоятелства, които са от значение за интересите на малолетното дете, съобразявайки се със задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва както да даде възможност на двете страни да ангажират нови доказателства по делото, така и служебно да събере такива, особено – относно силно обезпокоителните нови данни, твърдени от процесуалния пълномощник на майката пред настоящата инстанция – за образувано полицейско производство „срещу бащата и детето“ за нанесен побой. При постановяването на новото въззивно решение окръжният съд следва да обсъди в мотивите си поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, становищата и доводите на страните, социалните доклади по делото и становищата на ангажираните по случая социални служители, при което да установи във възможно най-пълен обем обстоятелствата, които са от значение за интересите на детето, както и да извърши комплексна преценка на същите – именно с оглед защитата на интересите на детето, като се съобрази с разпоредбите на чл. 59, ал. 4 от СК и § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД и с трайно установената практика на ВКС по приложението им. Съгласно разпоредбите на чл. 78 и чл. 294, ал. 2 от ГПК, въззивният съд следва да се произнесе и по претенциите на страните относно присъждането на направените от тях разноски пред всяка от съдебните инстанции по делото, включително за настоящото касационно производство. Предвид доказателствата и данните по делото за все по-задълбочаващи се, силно влошени отношения между двамата родители, родителско отчуждение у детето спрямо майката и невъзможност от страна на родителите да постигнат дори и временно съгласие – до приключването на делото – относно упражняването на родителските права спрямо детето, осъществяването на контакти между него и майката, и издръжката му, настоящата касационна съдебна инстанция намира, че е в интерес на детето да постанови – по искането на касатора (срещу което насрещната страна не възразява) – подходящи привременни мерки по тези въпроси, макар и само при наличните към настоящия момент доказателства и данни по делото, които не са актуални. В тази връзка, именно предвид данните за родителско отчуждение спрямо майката и категорично нежелание у детето то да живее при нея, съдът намира, че понастоящем в интерес на детето е да не се променя принудително, а да се запази установеното по делото фактическо положение – детето да остане да живее при бащата, комуто да се предостави и упражняването на родителските права, с оглед на това и той да поеме отговорността за отглеждането и възпитанието му до приключването на делото. Също предвид данните за родителско отчуждение у детето спрямо майката, като привременна мярка следва да бъде определен ограничен режим на лични контакти между тях – два пъти месечно за по четири часа в неработен/неучебен ден, като предвид силно влошените отношения между двамата родители, тези контакти следва да се осъществяват в присъствието на социален служител. Този привременен режим има за цел, от една страна да не се прекъсне и преустанови връзката между детето и майката, а от друга страна – да не се стига до чести конфликтни ситуации по предаване на детето, с оглед изразеното от него нежелание да се вижда редовно с майка си (а само когато то пожелае). В тази връзка и с оглед данните по делото, че бащата не полага усилия за запазване на връзката между детето и майката, а дори напротив, съдът намира за нужно изрично да го задължи да осъществява необходимото възпитателско въздействие спрямо детето и необходимото съдействие на майката за реално и пълноценно осъществяване на личните контакти между тях. Предвид приетите за установени и от двете съдебни инстанции, нужди на детето и равни възможности на родителите да му осигурят необходимата издръжка, също като привременна мярка следва да бъде постановено осъждане на майката да заплаща на детето месечна издръжка във вече определения размер от 160 лв. Предвид дадените по-горе подробни указания за установяване по делото във възможно най-пълен обем на релевантните обстоятелства, които са от значение за защита интересите на детето при разрешаването на висящия спор по чл. 127, ал. 2 от СК между двамата родители, въззивният съд следва да следи служебно и за евентуалната необходимост да бъдат своевременно изменени привременните мерки, ако се установят обстоятелства, налагащи такова изменение – именно с оглед защитата на интересите на детето. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 362/29.08.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 354/2018 г. на Русенския окръжен съд. ВРЪЩА делото на Русенския окръжен съд за ново разглеждане от друг негов въззивен състав. ПОСТАНОВЯВА СЛЕДНИТЕ ПРИВРЕМЕННИ МЕРКИ до влизане в сила на съдебно решение по делото или до установяване на обстоятелства, налагащи изменение на привременните мерки, а именно: ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Т. М. М. с ЕГН [ЕГН] на бащата М. К. М. с ЕГН [ЕГН], като ОПРЕДЕЛЯ и местоживеенето на детето да остане при бащата. ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между майката И. Т. В. с ЕГН [ЕГН] и малолетното дете Т. М. М. с ЕГН [ЕГН], а именно: майката да взима детето всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 14 ч., като срещите се осъществяват в присъствието на социален служител от Дирекция „Социално подпомагане” – [населено място]; за осъществяването на личните контакти майката да взима детето от дома, в който то живее с бащата, съответно – да го връща в този дом, като ЗАДЪЛЖАВА бащата М. К. М. с ЕГН [ЕГН] да осъществява необходимото възпитателско въздействие спрямо детето и необходимото съдействие на майката за осъществяването на личните контакти. ОСЪЖДА И. Т. В. с ЕГН [ЕГН] да заплаща на малолетното си дете Т. М. М. с ЕГН [ЕГН], чрез баща му М. К. М. с ЕГН [ЕГН], месечна издръжка в размер 160 лв. (сто и шестдесет лева), считано от 01.11.2019 г. и платима до пето число на месеца, за който се дължи издръжката. Решението не подлежи на обжалване. Препис от решението да се връчи на страните и на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Русе. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: