Ключови фрази
Иск за обезщетение за трудова злополука и професионална болест * обезщетение за имуществени вреди * професионално заболяване


6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 90

С., 30.05. 2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на десети април, през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА

при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията С. Д.
гр.д. № 797/2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. П. И. от АК-В., против въззивно решение № 83 от 20.04.2012 г., постановено по в.гр.д. № 123/2012 г. на Видинския окръжен съд, Гражданска колегия, с което е отменено решение № 613 от 15.01.2012 г. на Видинския районен съд, постановено по гр.д. № 1576/2011 г. в частта му, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД на В. М. М. от [населено място] срещу касатора, за сумата от 1 346,85 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди като разлика между пенсията за осигурителен стаж и възраст, която ищецът би могъл да получи, ако не бе получил професионалното си заболяване и бе останал на работа на длъжността „валцьор и шприцьор” в ответното дружество и получаваната от него пенсия за инвалидност поради общо заболяване, за периода 01.06.2010 г. до 01.09.2011 г. и за мораторна лихва в размер на 76,29 лв., и тези искове са уважени със законните последици. В останалата му част, с която първоинстанционото решение в отхвърлителната му част е потвърдено като необжалвано, въззивното решение е влязло в сила на основание чл. 296, т. 2 ГПК.
Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Претендира присъждане на направените по делото разноски за всички инстанции.
Ответникът по касационната жалба В. М. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. А. М. от АК- В., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва жалбата като неоснователна. Подробни съображения са изложени в писмена защита.
С определение № 1418 от 11.12.2012 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 83 от 20.04.2012 г., постановено по в.гр.д. № 123/2012 г. на Видинския окръжен съд, Гражданска колегия, по материалноправния въпрос, от значение за изхода на делото, а именно - дали се дължи обезщетение по чл. 200 КТ за неполучавана поради инвалидизирането на работника или служителя разлика между пенсията за осигурителен стаж и възраст, която би получил, ако не бе инвалидизиран и реално получената пенсия, който е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика – ППВС № 4 от 30.10.1975 г., т. 6, което намира приложение и при действието на КТ и решение № 463 от 14.07.2010 г. по гр.д. № 1009/2009 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., поставено по реда на чл. 290 ГПК. Съгласно тази задължителна съдебна практика и по-конкретно дадените в т. 6 на ППВС № 4/1975 г. разяснения, крайният срок, в който може да се претендира разлика между заплащаното преди непозволеното увреждане трудово възнаграждение и отпуснатата след това пенсия, се дължи до навършване на предвидената за добиване право на пенсия за прослужено време възраст, като този срок може да бъде продължен най-много с толкова време, колкото би било необходимо за достигане на пълния трудов стаж по чл. 2 от ЗП от 1957 г./понастоящем чл. 68 КСО/.
При така дадения отговор на поставения материалноправен въпрос по касационната жалба на [фирма] [населено място], настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК и намира жалбата за основателна по следните съображения :
За да уважи предявените искове по чл. 200 КТ в размер на 1346,85 лв. – обезщетение за имуществени вреди, съставляващи разликата между пенсията за осигурителен стаж и възраст, която би получил, ако не бе инвалидизиран и реално получената пенсия, за периода 01.06.2010 г. до 01.09.2011 г. и сумата от 76,29 лв. на основание чл. 86 ЗЗД, въззивният съд е приел, че ищецът е получил професионални заболявания в резултат на трудовата си дейност, които са довели до инвалидизирането му и по-ранно пенсиониране, поради което на основание чл. 200, ал. 3 КТ работодателят му дължи обезщетение, изразяващо се в разликата между пенсията за осигурителен стаж и възраст, която би получил, ако не бе инвалидизиран и реално получената пенсия за инвалидност за исковия период, със законните последици.
За да постанови този резултат, въззивният съд неправилно е приел, че се дължи обезщетение по чл. 200 КТ за неполучавана поради инвалидизирането на работника разлика между пенсията за осигурителен стаж и възраст, която би получил, ако не беше инвалидизиран и реално получената пенсия за исковия период.
Видно от изложеното, обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция, съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия на основание чл. 293, ал. 3 ГПК.
По делото е установено, че вследствие на работа в ответното дружество като „валцьор и шприцьор” ищецът е получил професионално заболяване „бронхитис хроника”, установено по надлежния ред с протокол на Д. при Работническа поликлиника – В. № 1 от 18.01.1990 г., за което му е съставен акт за професионално заболяване № 33 от 13.03.1990 г. Той е бил трудоустроен, а на 20.08.2001 г. е било прекратено трудовото му правоотношение. Установено е също така, че с няколко последователни решения на ТЕЛК ищецът е преосвидетелстван, като с последното ЕР № 1515/07.10.2010 г. на ТЕЛК при УБ МБАЛ [фирма] [населено място], му е призната намалена трудова работоспособност от професионалното заболяване в размер на 30%, със срок на инвалидността до 01.10.2013 г. От 01.11.2004 г. от РУ „СО” В. му е отпусната пенсия по инвалидност заради професионалното заболяване в размер на 118,34 лв., последно актуализиран от 01.05.2010 г. на 217 лв. От заключението на изслушаната съдебно-икономическа експертиза се установява, че ищецът би могъл да се пенсионира за осигурителен стаж и възраст на 57 г. на 21.01.2009 г., ако не бе получил професионалното си заболяване и бе продължил да работи на същата длъжност, като би имал право да получава пенсия в размер на 281,74 лв. към 21.01.2009 г. и 307,10 лв. след 01.07.2009 г.
Имуществената отговорност на работодателя може да бъде ангажирана за обезщетяване на пропуснати ползи от разлика над получаваната пенсия до придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО – чл.200, ал.3 от КТ. Съгласно дадените разяснения в т.6 от ППВС № 4 от 30.10.1975 г. по гр.д. № 5/1975 г., които намират приложение и при действието на КТ, крайният срок, в който може да се претендира разлика между заплащаното преди непозволеното увреждане трудово възнаграждение и отпуснатата след това пенсия, се дължи до навършване на предвидената за добиване право на пенсия за осигурителен стаж възраст, като този срок може да бъде продължен най-много с толкова време, колкото би било необходимо за достигане на определената сума /точки/ от възрастта и осигурителния стаж по чл. 68 КСО. Това е така, защото именно поради увреждането от професионалното му заболяване или трудовата злополука работникът е лишен от възможността да работи до навършване на посочената възраст и търпи имуществени вреди от лишаването му от тази възможност. Това е крайният момент до който може да търси имуществени вреди от разлика над получаваната пенсия по общественото осигуряване, тъй като именно разликата между трудовото възнаграждение, което би получил ищеца, ако бе останал здрав и бе продължил да работи и отпуснатата пенсия, поради заболяването му, се явява компенсация за претърпените от него имуществени вреди, които се явяват пряка и непосредствена последица от увреждането. Т.е. вредата от причинена трайна нетрудоспособност не включва разликата в пенсиите – тази, която е определена, поради полученото професионално заболяване и тази, която лицето би получило за осигурителен стаж и възраст, поради това, че тя не е в пряка и непосредствена последица от увреждането.
Предвид изложеното, исковата претенция, която е за период след като ищецът е достигнал необходимия осигурителен стаж и възраст за пенсиониране по чл. 68 КСО, е изцяло неоснователна, тъй като не са налице условията на чл. 200 КТ. В случая е налице професионално заболяване на ищеца, установено по надлежния ред, което е довело до инвалидизирането му, налице е и вреда, изразяваща се в невъзможността му да получава по-висок размер на пенсия/разлика между получаваната пенсия за инвалидност и неполучената пенсия за осигурителен стаж и възраст/, тъй като не е налице причинна връзка между претендираната вреда и професионалното заболяване на ищеца, наличието на която е задължително да се установи кумулативно с останалите две предпоставки, за да се обуслови основателност на предявения иск. Това е така, тъй като в случая пряка и непосредствена последици от увреждането/настъпилото професионално заболяване на ищеца/ е оставането му без работа, а не неполучаване на пенсия в по-висок размер. Определянето на такава пенсия не е пряка и непосредствена последица от увреждането, а производна такава, тъй като не зависи пряко от факта на увреждането, а от други факти – прослужен трудов стаж, осигурителен стаж, пол, възраст и др., които формират пенсията, още повече, че определяне размера на пенсията е от компетентността на осигурителните органи, а не на работодателя.
С оглед на изложеното, предявените от ищеца искове с правно основание чл. 200 КТ и акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД, като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото, на касатора следва да се присъдят направените разноски за производството по делото в размер на 980 лв. – адвокатски възнаграждения и платени държавни такси.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 83 от 20.04.2012 г. по в.гр.д. № 123/2012 г. на Видинския окръжен съд, ГК, в частта му, с която като е отменено частично решение № 613 от 15.01.2012 г. на Видинския районен съд, постановено по гр.д. № 1576/2011 г., са уважени предявените от В. М. М. от [населено място] срещу [фирма] [населено място], искове с правно основание чл. 200 КТ за сумата от 1 346,85 лв. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 76,29 лв., както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. М. М. от [населено място], ЕГН [ЕГН],[жк], [жилищен адрес] срещу [фирма] [населено място], искове с правно основание чл. 200 КТ, за заплащане на сумата от 1 346,85 лв. – обезщетение за имуществени вреди, съставляващи разликата между пенсията за осигурителен стаж и възраст, която би получил, ако не бе инвалидизиран и реално получената инвалидна пенсия, за периода от 01.062010 г. до 01.09.2011 г., ведно със законната лихва и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 76,29 лв. за същия период.
ОСЪЖДА В. М. М. от [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] направените разноски по делото в размер на 980 лв.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: