5 Р Е Ш Е Н И Е № 79 София, 08.07.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2481/2013 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 81 от 18.02.2014 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 305 от 20.12.2012 г., постановено по в. гр. д. № 131/2010 г. на Ловешки окръжен съд, в частта, с която след отмяна на решение № 356 от 20.10.2009 г. по гр. д. № 597/2009 г. на Ловешки районен съд в частта за прекратяване на производството по предявения от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол против [фирма] иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на неустойка за периода от 15.12.2008 г. до окончателното плащане на дължимата сума е осъдено [фирма] да заплати на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол неустойка за забава върху девета разсрочена вноска по договор от 30.07.1998 г. за приватизационна продажба на акции от капитала на [фирма] - [населено място], за периода след 15.12.2008 г. до окончателното плащане на дължимата сума. Касационното обжалване е допуснато, след като в производството по чл.288 ГПК съдът служебно е констатирал вероятността въззивното решение да е процесуално недопустимо в посочената осъдителна част. В касационната жалба на [фирма] - [населено място], се излагат доводи за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна, за отхвърляне на иска по чл.92, ал.1 ЗЗД поради недължимост на претендираната неустойка и за присъждане на разноски. Ответникът по касация Агенция за приватизация и следприватизационен контрол - [населено място], не заявява становище по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното : Производството пред Ловешки районен съд е образувано по предявен от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол /АПСК/ против [фирма] иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на неустойка по чл.15.3 от сключен на 30.07.1998 г. договор за приватизационна продажба на акции от капитала на [фирма] - [населено място], дължима поради неплащане на падежа на деветата разсрочена вноска от договорената цена. В исковата молба ищецът е посочил, че претендира неустойка за периода от 31.07.2008 г. до окончателното плащане, изчислена към датата 15.12.2008 г. според клаузата на чл.15.3 /по 0.06 % на ден върху неплатената на падежа вноска/ в размер на 19 463.67 лв. Първоинстанционният съд е констатирал, че претенцията за неустойка не е индивидуализирана по размер за периода от 15.12.2008 г. до датата на депозиране на исковата молба в съда - 21.04.2009 г., както и че не е уточнен крайния момент, до който се претендира неустойката. Поради това с разпореждане от 22.04.2009 г. е оставил исковата молба без движение и по реда на чл.129, ал.2 ГПК е указал на ищеца да отстрани недостатъците й. В изпълнение на указанията ищецът отново е посочил, че претендира неустойка върху сумата 235 068.46 лв., считано от 31.07.2008 г. до окончателното плащане на сумата, която неустойка към 15.12.2008 г. е 19 463.67 лв. С постановено на 20.10.2009 г. решение Ловешки районен съд е осъдил [фирма] да заплати на А. неустойка в размер на 18 930.64 лв., дължима от 31.07.2008 г. до 15.12.2008 г., и е отхвърлил иска за заплащане на неустойка за същия период за разликата до пълния претендиран размер от 19 463.67 лв. С решението си първоинстанционният съд е прекратил като недопустимо производството по иска за заплащане на неустойка за периода след 15.12.2008 г. до окончателното плащане. Прекратяването е мотивирано със съображения, че за периода от 15.12.2008 г. до предявяване на иска на 21.04.2009 г. претенцията за неустойка не е индивидуализирана по размер, въпреки предоставената на ищеца възможност по чл.129, ал.2 ГПК за уточняването й, а за времето след предявяване на иска на 21.04.2009 г. претенцията за неустойка е недопустима, тъй като не е възникнало вземане за заплащането й. Сезиран с въззивни жалби от двете страни, Ловешки окръжен съд е потвърдил решението на първата инстанция в осъдителната част за сумата 18 930.46 лв. и след отмяна на решението в останалата част е осъдил ответника да заплати на АПСК разликата до пълния размер от 19 463.67 лв., изчислен от вещото лице като дължима неустойка за периода 31.07.2008 г. - 15.12.2008 г. В тази част въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила. Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение /с характер на определение/ и в частта, с която е прекратено производството по иска за заплащане на неустойка за времето след 15.12.2008 г. до окончателното плащане, и е осъдил ответника да заплати неустойка и за времето след предявяване на иска, без да посочи размер и краен момент на така присъденото вземане. Предмет на допуснатото касационно обжалване е именно частта от въззивното решение, с която е присъдена неустойка за периода от 15.12.2008 г. до окончателното плащане. Решението е недопустимо в частта, допусната до касационно обжалване. Вземането за неустойка е парично и се индивидуализира чрез неговия размер, а когато неустойката е уговорена за забава - и чрез периода, за който е изчислен размера й. Надлежното предявяване на иск по чл.92, ал.1 ГПК за заплащане на неустойка за забава предполага в исковата молба ищецът да е посочил размера на вземането си за неустойка и периода, за който претендира заплащането й от ответника - длъжник. Ако неустойката не е индивидуализирана чрез период и/или размер, съдът следва да предприеме процесуални действия по чл.129 ГПК и да предостави на ищеца възможност да конкретизира претенцията си. В случай на бездействие от страна на ищеца съдът следва да приложи последиците на чл.129, ал.3 и ал.4 ГПК - да върне исковата молба и да прекрати производството по иска с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД. С решение № 59 от 29.04.2010 г. по т. д. № 687/2009 г. състав на ВКС, І т. о., се е произнесъл, че дори когато размерът й е определен като лихвен процент /както в случая/, неустойката за забава не се превръща в лихва, а запазва същността си на обезщетение за вреди от неизпълнение в срок на парично задължение; Ищецът по иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД е длъжен да посочи размера на претендираната неустойка и периода й, който е ограничен от реално настъпилите към датата на предявяване на иска вреди от неизпълнение на главното парично задължение; Поради това ищецът не може да претендира по реда на чл.92, ал.1 ЗЗД неустойка за обезщетяване на вреди за периода след предявяване на иска и ако такъв иск бъде предявен, той е процесуално недопустим. Решението е постановено по реда на чл.290 ГПК и съставлява задължителна практика по чл.290 ГПК, която се възприема от настоящия съдебен състав. С депозираната пред Ловешки районен съд искова молба ищецът АПСК е предявил иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на неустойка за забава на парично задължение. В исковата молба е посочено, че неустойката се претендира от 31.07.2008 г. до окончателното плащане на неизпълненото в срок главно парично задължение, т. е. освен за времето от 31.07.2008 г. до предявяване на иска на 21.04.2009 г., и за неопределен период, следващ предявяването на иска, както и че размерът на неустойката към датата 15.12.2008 г. е 19 463.67 лв. Поради липса на посочен размер на претендираната неустойка за неустойка за периода 15.12.2008 г. - 21.04.2009 г. първоинстанционният съд е провел производство по чл.129 ГПК, предоставяйки възможност на ищеца да конкретизира размера на претенцията си. Неустойката не е индивидуализирана по размер, с оглед на което съдът е приложил последиците на чл.129, ал.2 ГПК като е прекратил производството по иска за неустойка за периода 15.12.2008 г. - 21.04.2009 г. Вместо да констатира осъществяването на предпоставките за прекратяване на делото в тази част и да потвърди първоинстанционното решение в частта за прекратяването, въззивният съд се е произнесъл по същество като разгледал ненадлежно предявения иск по чл.92, ал.1 ЗЗД и е осъдил ответника да заплати на ищеца неустойка за забава за времето от 15.12.2008 г. до 21.04.2009 г. По този начин въззивният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото да бъде прекратено в частта относно иска за неустойка за периода 15.12.2008 г. – 21.04.2009 г., на основание чл.293, ал.4 във вр. с чл.270, ал.3, изр.1 ГПК. Предвид разрешението, дадено с цитираната по-горе задължителна практика на ВКС, искът за неустойка върху неплатената на падежа девета разсрочена вноска от цената по приватизационния договор за периода след предявяване на иска до окончателното плащане на вноската е процесуално недопустим. Като е разгледал по същество въведения с недопустимия иск правен спор и е осъдил ответника - касатор да заплати на ищеца неустойка и за периода след 21.04.2009 г. до окончателното плащане на дължимата вноска, въззивният съд е постановил недопустимо решение, по отношение на което следва да бъдат приложени последиците на чл.270, ал.3, изр.1 ГПК. В зависимост от изхода на делото въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която касаторът е осъден да заплати на А. разноски в размер на 906.23 лв., съразмерно на недопустимо присъдената във въззивното производство неустойка. На касатора следва да се присъдят разноски по чл.78, ал.3 ГПК в размер на сумата 361 лв. /платена държавна такса за производството пред ВКС/. Мотивиран от горното, на основание чл.293, ал.4 във вр. с чл.270, ал.3, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 305 от 20.12.2012 г. по в. гр. д. № 131/2010 г. на Ловешки окръжен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 356 от 20.10.2009 г. по гр. д. № 597/2009 г. на Ловешки районен съд е осъдено [фирма] да заплати на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, на основание чл.92, ал.1 ЗЗД, неустойка за забава върху девета годишна разсрочена вноска по договор от 30.07.1998 г. за приватизационна продажба на акции от капитала на [фирма] - [населено място], за периода след 15.12.2008 г. до окончателното плащане на дължимата сума, и ПРЕКРАТЯВА производството по иска с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на неустойка за забава за периода след 15.12.2008 г. до окончателното плащане на дължимата сума. ОТМЕНЯ решение № 305 от 20.12.2012 г. по в. гр. д. № 131/2010 г. на Ловешки окръжен съд в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на 906.23 лв. ОСЪЖДА Агенция за приватизация и следприватизационен контрол - [населено място], [улица], да заплати на [фирма] - [населено място], [улица], сумата 361 лв. /триста шестдесет и един лв./ - разноски по чл.78, ал.3 ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :