Ключови фрази
Пряк иск на увредения срещу застрахователя * материална легитимация на ищеца * неимуществени вреди от престъпление


2
Р Е Ш Е Н И Е
№92
София, 17.11.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ


при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия К. Ефремова т. д. № 1275/2019г.


Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество „ОЗК Застраховане“, [населено място] срещу решение № 78 от 26.03.2019 г. по в. т. д. № 62/2019 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която, след отмяна на постановеното от Варненски окръжен съд решение № 1007 от 18.12.2018 г. по т. д. № 104/2018 г. в обжалваната негова част, предявеният от С. Г. Я. от [населено място], [община], Варненска област срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната внучка Р. В. Г., настъпила в резултат от пътно-транспортно произшествие от 28.02.2014 г., е уважен допълнително за сумата 77 000 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и поради необоснованост. Излага подробни съображения срещу извода на въззивния съд за неприложимост на § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ (ДВ бр. 101 от 2018 г.) при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, произтичащи от процесното пътно-транспортно произшествие, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на присъденото обезщетение. Освен това, счита за недоказани предпоставките за уважаване претенцията на ищцата като лице, което съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по изключение може да бъде обезщетено. Според касатора, събраните по делото доказателства установяват съществуването на нормални семейни отношения между ищцата и починалата, както и наличието на естествена емоционална реакция от страна на ищцата при смъртта на нейната внучка, но не и обстоятелства, обуславящи определяне на застрахователно обезщетение в размер над присъдената от първата инстанция сума 3000 лева.
С определение № 186 от 02.04.2020 г. по настоящото дело касационното обжалване е допуснато по въпроса: Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд“.
Ответницата по касация – С. Г. Я. от [населено място], [община], Варненска област – моли за оставяне на жалбата без уважение по съображения в писмен отговор от 11.04.2019 г.
Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото, с оглед заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд, съобразявайки влязлата в сила присъда по н. о. х. д. № 489/2015 г. на Варненски окръжен съд, е приел, че на 28.02.2014 г., по вина на К. И. К., застрахован при ответното дружество в ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД по застраховка „Гражданска отговорност“, е реализирано пътно-транспортно произшествие, при което е настъпила смъртта на лицето Р. В. Г. – внучка на ищцата С. Г. Я..
По отношение на спорния по делото въпрос за активната материалноправна легитимация на ищцата да претендира обезщетение в качеството й на баба на починалата, решаващият състав е счел, че същият следва да бъде разрешен с оглед постановките на Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, според което, освен лицата, посочени в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., по изключение право на обезщетение има и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Предвид показанията на разпитаните по делото свидетели, решаващият състав е приел, че в настоящата хипотеза тези предпоставки са доказани и поради това ищцата следва да бъде възмездена за болките и страданията от загубата на своята внучка по реда на чл. 52 ЗЗД, като е преценил, че справедливо в случая е обезщетение в размер на сумата 80 000 лв.
Въззивният съд не е споделил извода на първата инстанция, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде съобразено ограничението за максимален размер от 5000 лв., предвидено в § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101 от 2018 г/. Приел е, че с оглед изричната разпоредба на § 22 от ПЗР на КЗ, за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на действащия Кодекс за застраховането, какъвто е и настоящият случай, се прилага Част Четвърта от отменения Кодекс за застраховането, нормите на която не предвиждат лимит на обезщетенията за неимуществени вреди под този, посочен в чл. 266 КЗ (отм.).
Отделно от това, въззивният съд е счел, че разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101 от 2018 г./ не би могла да се приложи, тъй като същата противоречи на правото на ЕС, доколкото в нея е предвидена по-малка сума от посочените в чл. 1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на ЕП и Съвета от 16.09.2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност“, с която са въведени минимални застрахователни суми за неимуществени вреди, значително по-високи от посочения законов лимит по националното право. Позовал се е и на конкретна практика на СЕС в тази насока.
Като неоснователно решаващият състав е преценил и направеното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата. На база заключенията на вещите лица съдът е приел е, че леталният изход би настъпил независимо от това, дали починалата е била с поставен предпазен колан, както и че същата не е била алкохолно повлияна, тъй като установеното количество алкохол в кръвта й е било само 0.3 промила.
По въпроса, обусловил допускането на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС приема следното:
Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди.
В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че: Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци; В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг; Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
От посочените разяснения следва категоричният извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1./ създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2./ действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд.
Посочените предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. и за роднините – братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При преценката за наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни причини (заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др.), а за връзката между братята и сестрите – израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина (решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о.).
Обжалваното решение е в отклонение от цитираната задължителна практика. Напълно необосновано въззивният съд е приел, че между ищцата и починалата й внучка е съществувала особено силна връзка и че поради това ищцата е понесла морални болки и страдания, по-интензивни и продължителни от нормалните за тези отношения. Подобен извод не би могъл да бъде направен от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите И. В. и С. И. (съответно майка и сестра на починалата), още повече като се отчете обстоятелството, че същите са от най-близкия родствен кръг на ищцата и че самите те са предявили претенции срещу застрахователя за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на починалото при процесното ПТП лице. Споделеното от свидетелите, че: ищцата се е грижила за внучката си в детските й години; че последната е прекарвала летните ваканции на село при баба си; че и след като е създала свое семейство починалата е продължила да поддържа контакт с баба си – обаждала й се е по телефона и я е посещавала често; че ищцата е помагала понякога за децата на внучката си и че е изживяла много тежко загубата й – не позволява да се направи преценка за изключителност в близостта между ищцата и починалата, по смисъла, разяснен в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК, а сочи на нормална за българската традиция духовна и емоционална близост между бабите/дядовците и внуците, характеризираща се с взаимна обич и морална подкрепа. Свидетелските показания не установяват и понасянето на морални болки и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които биха изпитали всяка баба и дядо – силна и непреодолима скръб от загубата на внуче. Следователно, в случая са недоказани и двете кумулативни предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предвидени в задължителната съдебна практика, което изключва необходимостта от обсъждане приложимостта на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101 от 2018г./.
Предвид обаче обстоятелството, че в частта, с която на ищцата е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 3000 лв., първоинстанционното решение е влязло в сила, т. е. първата от посочените по-горе предпоставки (активната материалноправна легитимация на ищцата) е установена със сила на пресъдено нещо, в настоящото производство може да се съобрази единствено отсъствието на втората предпоставка – недоказването на понесени морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и продължителност болките и страданията, които са нормални за връзката баби/дядовци и внуци. С оглед на това, следва да се приеме, че обжалваното решение, с което въззивният съд е присъдил на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер допълнително на сумата 77 000 лв., е неправилно и следва да бъде отменено, като предявеният иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) бъде отхвърлен за тази сума.
При посочения изход на делото, ответницата по касация следва да заплати на касатора разноски за въззивното и касационното производство общо в размер на сумата 5 518 лв., включваща: държавни такси за касационното производство в размер на 1 570 лв. и адвокатско възнаграждение за въззивното и за касационното производство, съответно 528 лв. и 3 420 лв. (с включен ДДС), чието уговаряне и заплащане по банков път се установява от представените по делата договори за правна защита и съдействие (№ 103 от 10.01.2019 г. и № 126 от 27.03.2019 г.), фактури (№ 51 от 01.03.2019 г. и № 63 от 01.04.2019 г.) и платежни нареждания от същите дати.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 78 от 26.03.2019 г. по в. т. д. № 62/2019 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която, след отмяна на постановеното от Варненски окръжен съд решение № 1007 от 18.12.2018 г. по т. д. № 104/2018 г. в обжалваната негова част, предявеният от С. Г. Я. от [населено място], [община], Варненска област срещу Застрахователно дружество „ОЗК Застраховане“, [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната внучка Р. В. Г., настъпила в резултат от пътно-транспортно произшествие от 28.02.2014 г., е уважен допълнително за сумата 77 000 лв., както и в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Г. Я. от [населено място], [община], Варненска област срещу Застрахователно дружество „ОЗК Застраховане“, [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната внучка Р. В. Г., настъпила в резултат от пътно-транспортно произшествие от 28.02.2014г. за сумата 77 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА С. Г. Я. от [населено място], [община], Варненска област да заплати на Застрахователно дружество „ОЗК Застраховане“, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 5, разноски за въззивното и касационното производство в размер на сумата 5 518 (пет хиляди петстотин и осемнадесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: