Р Е Ш Е Н И Е № 207 София, 21.12.2017 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА при секретаря Р.Иванова изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 3329/2017 година. Производството е по реда на чл. 303 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Образувано е по молба на Г. И. Б. , чрез адв. М. Н. . На изтъкнатите две основания за отмяна е посочено решение №1952 от 05.03.2015г по гр.д № 21582/2014г на СРС,с което по отхвърлен иск на касатора на основание чл. 344 ал.1 т.1 и т.4 КТ за отмяна на заповед за наложено дисциплинарно наказание „ уволнение „ и поправка на основанието при прекратяване на трудовия договор , заедно и иск за обезщетение по чл.220 ал.1 КТ. Решението е потвърдено с въззивно решение №8375 от 07.05.07.12.2015г по в гр.д № 12835/2015г на СГС в частта по отхвърления иск за отмяна на уволнението и иска за обезщетение. Въззивното решение е влязло в сила , то е допустимо подлежащото на отмяна решение и по реда на чл. 307, ал.1 ГПК молбата е приета за разглеждане по същество , съгласно определение №332 от 10.10.2017г на Върховният касационен съд ІІІ г.о Молителят Г. И. Б. се позовава на постановено решение от 27.02.2017г по Н. дело № 5195/2014г на СРС , с което е отменено наказателно постановление от 27.02.2014г на началника на 05 РПУ-СДВР с наложено налагане „ глоба” за извършено от нарушение по чл.194 ал.3, във вр чл.218б НК, след прекратяване на наказателно разследване срещу настоящия молител за извършено престъпление. Решението по ЗАНН е влязло в сила на 05.04.2018г и според заявеното в молбата, то установява липсата на нарушение ,увреждащо работодателя – ответник [фирма] ,тъй като предмет на административно наказателното производство е било същото деяние. Според защитата макар да е вярно , че дисциплинарната и административно- наказателната отговорност са различни видове юридическа отговорност ,вярно е и това , че двете могат да възникват от един правопораждащ факт и в конкретния случай е така. Щом по силата на приложеното решение от 27.02.2017г на СРС е установено, че Б. не е извършил вмененото му деяние като правонарушение, увреждащо имуществото на ответната страна , то изводите на съда , приел за доказани мотивите на работодателя за уволнение са неоснователни , съответно решението по трудовия спор подлежи на отмяна по реда на Глава ХХІV ГПК . В депозиран отговор и в защита по същество ответникът [фирма] оспорва да са налице отменителни основания. Гражданската отговорност е различен вид от административно–наказателната и едната не изключва другата. Дисциплинарното нарушение е било доказано. Освен това, постановлението за глобата е било отменено на процесуални основания. Претендира разноски Като взе предвид изложеното в молбата, Върховният касационен съд ІІІ г.о намира същата за неоснователна и на двете посочени основания за отмяна , по следните съображения: Съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т.3 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато то е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено . В случая влязлото в сила решение , чиято отмяна се иска, е постановено по трудов спор , потвърдено е отхвърлянето на иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание уволнение. Нарушението е на трудовата дисциплина , извършено от Б. на 22.12.2013г в неговата месторабота и дало основание за налагане на наказанието по заповед №305/19.02.2014г на управителните на Б. – България Е. . Описано по своите обективни признаци и установено по субективните такива , нарушението е квалифицирано като злоупотреба с доверието на работодателя . Съдът е приел съставът да е осъществен въз основа на фактите, установени в трудовия спор след проведеното по делото доказване ,а не въз основа на приетото в наказателно постановление №350 от 27.02.2014г понасотящем отменено от Софийски районен съд с решение от 27.02.2017г по НАХД №5195/2014г, влязло в сила на 05.04.2017г и приложено към молбата за отмяна . В отмененото постановление началникът на 05-то РПУ-СДВР е приел, че на 22.12.2013г Б. е извършил кражба на пет тарелки месо на обща стойност 79,01 лева в магазин „Б.”, с което виновно нарушил чл.194 ал.3 НК , При обжалването съдът е дал вяра на фактическата обстановка , но е констатирал две допуснати съществени процесуални нарушения , обусловили отмяна на постановлението : липсата на съставомерно описание дали вещите са били чужди спрямо дееца ,респ. от чие владение са отнети,или са били поверени на дееца , съответно противоречие между наказателното постановление и постановлението за прекратяване на разследването на СРП , според което има обсебване на иззетите от личния автомобил на Б. и върнати на „Б.”количества месо . За да разреши трудовия спор съдът е изтъкнал , че отговорността за нарушение на трудовата дисциплина е различен вид отговорност от административно- наказателната . Затова е подчертано ,че поведението на ищеца съдът възприема като установено от доказателствата по делото , а не обвързано от констатациите на разследващите органи , или постановлението за налагане на административно-наказателна отговорност, като същото е без значение. Решаващите изводи по фактите и на двете инстанции са , че Б. първо е нарушил Правилника за вътрешния трудов ред при напускане на магазина ,в който е работел като транжор на месо - не по установения ред и без да се обозначи пред охраната, както и че в последствие е отказал съдействие да бъде проверен . Това именно е наложило да бъде потърсено съдействието на полицаи от П. РПУ,описали и извършили изземване на петте тарелки с месо от магазина от личния автомобил Б. , които не са маркирани на каса. За този факт ищецът не е имал и поддържал правдоподобно обяснение, което да разколебае извода за злоупотреба с доверието на работодателя и мотивите на последния да приложи най-тежкото наказание за нарушението на трудовата дисциплина . Щом актовете по разследването на деянието като престъпление ,съответно прилагането на чл.218бНК по указание на Прокуратурата и наложената по реда на ЗАНН глоба за кражба (чл.194,ал.3 НК ) от началника на П. РПУ не са взети предвид от съда, съответно решението по делото не е основано на възприетото в тези актове ,като не им е придадено доказателствено значение по релевантните факти , то и отмяната на наказателното постановление с решение от 27.02.2017г по НАХД №5195/2014г на СРС не е от съществено значение за делото по смисъла на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК. За пълнота следва да се посочи , че по двете производства не са направени различни изводи относно едни и същи факти ,а изводите дали е осъществен престъпен състав и кой състав именно , дали наложеното по административен ред наказание е законосъобразно , в случая не засягат положителното установяване на относимите по спора за законосъобразност на уволнението обстоятелства. Също така , посоченото в молбата за отмяна съдебно решение,както и въззивното решение за потвърждаването му не се явяват основани на отмененото постановление , затова не е налице и посоченото в закона условие за отмяна на влязло в сила решение по смисъла на чл. 303, ал.1 т.3 ГПК . Молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника разноските , в размер на 420 лв. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и Върховен касационен съд ,ІІІ г.о. в настоящия си състав Р Е Ш И : Оставя без уважение молбата на Г. И. Б. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение №8375 от 07.05.07.12.2015г по в гр.д № 12835/2015г на СГС, с което е потвърдено решение №1952 от 05.03.2015г по гр.д № 21582/2014г на СРС, на основание чл. 303, ал.1 т.1 и т.3 ГПК Осъжда на Г. И. Б. от [населено място] ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] [населено място] сумата 420 лв . съдебни разноски ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: