Ключови фрази
Родителски права след развода * предоставяне на семейно жилище след развода * лични отношения между родители и деца * издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от родители


Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 119

С., 15.05. 2012 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети април, през две хиляди и дванадесета година, в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ : К. Ю.
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА



при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 693 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Д. И. Г. от [населено място], чрез пълномощника й адв. Т. Т. от АК-Г., против въззивно решение № 371 от 16.11.2010 г., постановено по в.гр.д. № 440 по описа за 2010 г. на Великотърновския окръжен съд, в частта му, с която е отменено решение № 318 от 23.07.2009 г. по гр.д. № 510/2009 г. на Горнооряховския районен съд относно предоставяне на родителските права, режима на лични контакти и месечната издръжка, както и предоставяне ползването на семейното жилище и е постановено друго, с което упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете С., ЕГН [ЕГН], са предоставени на бащата Г. Т. Г. като на майката Д. И. Г. е определен режим на лични отношения с детето – всяка първа и трета седмица от месеца от 9 ч. сутринта в събота до 14 ч. в неделя, както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, майката е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 70 лв., считано от влизане на решението в сила, като е предоставено ползването на семейното жилище на страните – апартамент в [населено място] на Г. Т. Г..
Жалбоподателката навежда доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението в частта му, с която ползването на семейното жилище е предоставено на мъжа, поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за неговата отмяна в тази част. Подробни съображения са изложени в писмена защита.
Ответникът по касационната жалба Г. Т. Г. от [населено място] дял, [община], чрез пълномощника си адв. Ж. Д. от АК-В.Т. я оспорва като неоснователна. В съдебно заседание моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а въззивното решение в обжалваната му част като правилно да бъде оставено в сила.
С определение № 1 от 03.01.2012 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос, а именно - длъжен ли е съдът с оглед обема на семейното жилище и отношенията между съпрузите да изследва възможността за разпределение ползването му между тях, предвид разрешенията, дадени в ППВС № 12/1971 г.
По поставения правен въпрос с Постановление № 12/1971 г. на Пленума на ВС е прието, че съдът разрешава спора за ползване на семейното жилище след развода като изхожда от наличната жилищна площ, без да допуска преустройства, нито да изменя предназначението на отделните помещения/т.9/. Това изискване е приложимо и при разпределяне ползването на семейното жилище. Разпределянето може да стане за самостоятелно ползване на жилищни и сервизни помещения, когато жилищните и сервизните помещения могат да се обособят в отделни жилища или за самостоятелно ползване само на жилищните помещения и общо ползване на сервизните помещения/т. 10/, като във втория случай отношенията между съпрузите и в семейството следва да са търпими. Когато семейното жилище е общо на първо място се преценява възможността то да се ползва поотделно от двамата съпрузи. Когато това е невъзможно, ползването се предоставя на единия от тях/ по искане на единия съпруг, а когато от брака има ненавършили пълнолетие деца – служебно/. За да се произнесе по мерките относно ползването на семейното жилище, съдът установява кой е негов собственик и от кои помещения се състои то. Семейно жилище са тези помещения, които се ползват от съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца. Не са част от семейното жилище помещенията, които се ползват самостоятелно от пълнолетни низходящи на съпрузите. На следващо място съдът преценява възможността за обособяване на самостоятелни реални части от семейното жилище без общо ползване на помещения. Ако това е възможно ползването на семейното жилище се разпределя, независимо от това какви са отношенията между съпрузите – търпими или нетърпими. Когато в семейното жилище могат да бъдат обособени отделни помещения за самостоятелно ползване от единия съпруг, заедно с децата върху които той упражнява родителски права и от другия съпруг, а други помещения трябва да останат за общо ползване, разпределението може да бъде осъществено само ако отношенията между съпрузите са търпими. В този случай в разпределението съдът изрично посочва кои помещения от кой съпруг заедно с децата, по отношение на които той упражнява родителските права се ползват самостоятелно и кои помещения остават за общо ползване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите, изложени в подадената касационна жалба във връзка с основанията за касиране по чл. 281, т. 3 ГПК и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че семейното жилище е общо и се обитава от съпрузите и ненавършилото пълнолетие дете и изхождайки от интересите на последното и обстоятелството, че упражняването на родителските права са предоставени на бащата, е приел, че ползването на семейното жилище – апартамент в [населено място] следва да бъде предоставено за ползване на мъжа.
При така дадения отговор на материалноправния въпрос относно критериите за предоставяне ползването на семейното жилище след развода и възможността на разпределяне на ползването му, настоящата инстанция намира, че като е предоставил ползването на семейното жилище на мъжа, който ще упражнява и родителските права върху роденото от брака ненавършило пълнолетие дете, въззивният съд е постановил като краен резултат правилно решение. Това е така, тъй като при преценка на кого от съпрузите да бъде предоставено ползването на семейното жилище, когато са съсобственици, съдът изследва жилищната нужда на съпрузите, интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и др. обстоятелства, съгласно разрешенията, дадени с ППВС № 12/1971 г., като основен критерий, когато в семейството има ненавършили пълнолетие деца, от който съдът се ръководи, е техният интерес, тъй като в основата стои принципът за всестранна защита на децата. В случая съдът е съобразил посочения в задължителната практика основен критерий, а именно интересът на ненавършилото пълнолетие дете на страните С., [дата на раждане] , упражняването на родителските права по отношение на който са предоставени на бащата. Семейното жилище, придобито по време на брака на страните в СИО, е апартамент от 102,40 кв.м. в [населено място], състоящ се от две стаи, столова, дневна, черна кухня и сервизни помещения, ползването на който поради липсата на самостоятелно обособени реални части/без преустройства/ не може да бъде разпределено поотделно между двамата съпрузи. Установено е, че отношенията между бившите съпрузи са нетърпими, поради наличие на извънбрачна връзка на жената, обстоятелство което изключва да бъде разпределено ползването на семейното жилище на всеки един от бившите съпрузи върху отделно обособени помещения за самостоятелно ползване при общо ползване на сервизите.
С оглед на изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице касационните основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. В. решение в обжалваната му част като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора пред настоящата инстанция касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата направените по делото разноски за касационното производство в размер на 550 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 371 от 16.11.2010 г., постановено по в.гр.д. № 440 по описа за 2010 г. на Великотърновския окръжен съд в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Д. И. Г. от [населено място] да заплати на Г. Т. Г. от [населено място] дял, [община] направените разноски за касационното производство в размер на 550/петстотин и петдесет/ лева.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :