Р Е Ш Е Н И Е № 265 гр. София, 09.11.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: З. Р. З. П. при секретаря Т. К. и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 501/12г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 – 293 ГПК. Образувано е по касационни жалби на А. И. К. от [населено място] и на Е. И. А. и А. С. А. от [населено място], Л. област срещу въззивно решение № 10 от 18.01.12г., постановено по в.гр.д.№ 118/09г. на Ловешкия окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. С определение № 422 от 13.07.2012г. е допуснато касационно обжалване на посоченото решение по двете жалби на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: при разпределение на имоти по реда на чл.292 ГПК/отм./ съдът следва ли да съставя разделителен протокол, както и по жалбата на Е. А. и А. А. на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпросите: 1. длъжен ли е делбеният съд да извърши контрол за законосъобразност на одобрения от главния архитект на общината инвестиционен проект за поделяемост на сграда по чл.203, ал.2 ЗУТ /т.1/ и 2. допустимо ли е да се допусне разпределение на сграда на отделни жилища в нарушение на чл.40 ЗУТ и да се обособят отделни самостоятелни жилища от една сграда в съсобствен имот, без да се посочат какви части от поземления имот и от общите части на сградата принадлежат към всяко от новообразуваните жилища /т.2/. С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 247 от 12.06.2006г. по гр.д.№ 391/01г. на Троянския районен съд, с което е изнесен на публична продан недвижим имот – УПИ V-149 в кв.28 по плана на [населено място], Л. област, заедно с построените в него сгради, допуснат до делба между А. И. К., Е. И. А. и А. С. А. с квоти по 1/3 ид.част за първите двама съделители и 1/3 ид.част в режим на СИО за втория и третата съделителка и вместо него е обявил за окончателен проект за разделителен протокол, съгласно който същият се разделя на два дяла – дял „А” на стойност 14 860 лв., включващ полусутеренен /приземен/ етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор 44241.300.278 по кадастрална скица на [населено място], Л. област, състоящ се от дневна-столова, кухненски бокс, баня с тоалетна, коридор и стълбище за първия етаж и първия етаж на сградата, състоящ се от две спални баня с тоалетна и коридор, както и стопанска постройка и дял „Б” на стойност 11 000 лв., включващ втория етаж на сградата, състоящ се от кухня-дневна –столова, спалня, килер, баня с тоалетна, коридор и тераса и едноетажна жилищна сграда /паянтова/. Постановено е за уравнение на дяловете получилият дял „Б” съделител да заплати на втория и третия съделители, които ще получат в общ дял „А” сумата 1093г., както и сумата 1287лв. на втория съделител. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че допуснатото до делба дворно място е реално неподеляемо, а двуетажната жилищна сграда е реално поделяема на две самостоятелни жилища без значителни преустройства и неудобства, по- големи от обикновените (установено е, че минимално необходимите СМР за изграждането на санитарен възел на втория етаж, който е в незавършен вид, са на стойност 2110 лв. или 8,20% от стойността на имота, а за цялостното му завършване са необходими 13640 лв. или 52, 70 %). С оглед обстоятелството, че съделителите Е. А. и А. А. са съпрузи и са направили искане да получат един общ реален дял, както и предвид факта, че същите живеят на полусутеренния и на първия етаж на двуетажната жилищна сграда е прието, че делбата на имота следва да се извърши по реда на чл.292 ГПК/отм./, като същите следва да получат дял „А”, които е и на по-висока стойност, а съделителката А. К. следва да получи дял „Б”. Обжалваното решение е процесуално недопустимо, тъй като е постановено по реда отменения ГПК, който не предвижда възможност делбата на недвижим имот да се извършва по посочения начин (такава възможност не е предвидена и в сега действащия ГПК). Процесуалният закон урежда производството за съдебна делба като двуфазно – производство по допускане на делбата и по нейното извършване, като целта на втората фаза е да се осъществи признатото в първата фаза потестативно право за делба. При реална поделяемост на допуснатия до делба имот и когато тегленето на жребий е възможно и удобно съдът извършва делбата по реда на чл.289 и чл.291 ГПК/отм./, а в обратния случай, когато тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно - чрез разпределение на дяловете по реда на чл.292 ГПК /отм./, като и в двата случая съдът постановява едно решение. Съгласно дадените в ППВС № 7/73 г., т.5, б.”а” разяснения във втората хипотеза изобщо не се съставя разделителен протокол и съответно не е допустимо делбата по реда на чл.292 ГПК/отм./ да са извърши с два акта – решение, с което проектът за разделителен протокол да се обяви за окончателен и в което съдът да посочи съответните дялове от кои съделители ще бъдат получени и последващо решение, с което да се извършва самото разпределение. В случая въззивният съд е процедирал по един неуреден от процесуалния закон начин и е постановил процесуално недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено на основание 293, ал.4, вр. с чл.270, ал.3 ГПК, а делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, независимо от обстоятелството, че същото се разглежда за втори път от ВКС. При това разглеждане следва да се извърши контрол по чл.203, ал.2 ЗУТ за законосъобразност на инвестиционния проект, не само с оглед изискването преустройствата да не бъдат значителни и да не създават неудобства, по-големи от обикновените, но и дали реално обособените жилища след извършването на тези преустройства биха отговаряли на всички действащи строителни правила и нормативи за такива (необходим минимален брой и вид помещения, светла височина на същите и т.н.). При евентуална реална поделяемост на имота следва да се определят процентно припадащите се на всеки обособен обект идеални части от общите части на сградата и от дворното място съобразно правилата на чл.40 ЗС, които идеални части следва да се вземат предвид и при тяхната оценка. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о. Р Е Ш И : О б е з с и л в а въззивно решение № 10 от 18.01.12г., постановено по в.гр.д.№ 118/09г. на Ловешкия окръжен съд. В р ъ щ а делото на Ловешкия окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: