6
Р Е Ш Е Н И Е № 151 София, 16.01.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести семтември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 246 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.47, т.4 и т.6 ЗМТА.
Образувано е по искова молба на “Ш. Ч. И. Т. Ко. Л..”, дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Китайската народна република, представлявано от адв. Н. М. и адв. С. С., за отмяна по реда на чл.47, т.4 и т.6 ЗМТА на арбитражно решение от 11.07.2016г. по арб.д. № 1/2016г. на Арбитражен съд при Сдружение “Български граждански и търговски арбитраж”.
Ищецът твърди, че е узнал случайно от трето лице за постановеното арбитражно решение, тъй като същото изобщо не му е било връчвано. Твърди, че исковата молба по арбитражното дело не му е била редовно връчена, тъй като в нарушение на изискването на чл.12 от Правилника за разглеждане на спорове от АС “Български граждански и търговски арбитраж” не е направено старателно издирване на дружеството, а е правен един единствен опит за връчване. Твърди още, че при осъщественото връчване чрез D. книжата са били на разположение за получаване 1 работен ден, след което връчването е счетено да редовно, което според ищеца не може да бъде счетено за старателно издирване на получателя на пратката по смисъла на цитирания Правилник и чл.32 ЗМТА. Сочи, че с оглед нередовното връчване на исковата молба служебното определяне на Д. Б. за арбитър се явява ненадлежно, тъй като ищецът е бил лишен от възможността да упражни правото си да посочи арбитър по делото, установено както в чл.13, ал.2 от Правилника, така и в чл.11 ЗМТА. Счита, че връчването на исковата молба е извършено в нарушение и на чл.3, т.3 ЗПУ. Излага твърдения за нередовно призоваване и за откритото заседание по делото, като отново поддържа нарушаване на изискването на чл.12, ал.1 от Правилника, както и на чл.11, ал.7 от същия, предвиждащ срок за предварително уведомяване за арбитражно заседание. Предвид изложеното счита, че при разглеждане на арбитражното дело са допуснати нарушения, които са накърнили правото му на защита и моли арбитражното решение да бъде отменено и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва предявения иск. Релевира възражение за недопустимост на иска поради пропускане на тримесечния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА. В тази връзка твърди, че при връчване на книжа и уведомления в Правилника е възприет принципът на опита за връчване на книжата, ако този опит бъде удостоверен, т.е. за редовно уведомяване следва да се счита не само физическото връчване на книжа, а и опитът то да бъде извършено. Сочи, че след постановяване на решението арбитражният съд е направил два надлежни опита да връчи решението на ответника по арбитражното производство на адреса по седалище и на адреса за кореспонденция, но двете пратки не са били доставени, тъй като получателят не е открит на посочения адрес. С оглед на това счита, че ищецът следва да се приеме за надлежно уведомен за арбитражното решение най-късно на 27.07.2016г. – датата на втория опит за връчване на решението, поради което към момента на предявяване на исковата молба срокът по чл.48, ал.1 ЗМТА е бил изтекъл. По отношение на твърдението за нередовно връчване на исковата молба поддържа, че уведомлението, с което е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, е било изпратено два пъти от арбитражния съд – на адреса по регистрация и на адреса за кореспонденция, но получателят не е бил открит. Счита за неоснователно твърдението за непроведено старателно издирване на ищеца, като твърди, че връчването не е било осъществено поради трайно отсъствие /липса/ на дружеството на адреса и невъзможност да се осъществи контакт с негов оторизиран представител. Твърди, че до момента на проведеното открито заседание в арбитражното производство са били направени четири опита да бъдат връчени книжа на ответника по арбитражното дело, които са били неуспешни, тъй като дружеството не е открито на адресите. Поради това поддържа, че арбитражният съд правилно е приложил презумпцията за редовно връчване на книжата. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Настоящият състав на ВКС, като взе предвид обстоятелството, че съобщението за решението е връчено на ищеца при прилагане на фикцията на чл.32 ЗМТА и чл.12 от Правилник за разглеждане на спорове от АС “Български граждански и търговски арбитраж” и искът за отмяна на арбитражното решение е обоснован с твърдения за неправилно прилагане на тези разпоредби поради липса на предвидените в тях условия, намира, че исковата молба следва да бъде разгледана по същество.
Производството по арб.д. № 1/2016г. на Арбитражен съд при Сдружение „Български граждански и търговски арбитраж“ е образувано по искова молба на [фирма], с която е предявен против “Ш. Ч. И. Т. Ко. Л..”, дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Китайската Н. Република, частичен иск за сумата 1 000 000 лева - част от общо дължима сума в размер на 6 000 000 евро, представляваща неустойка за неизпълнение на договорни задължения, договорена в споразумение от 22.07.2011г.
В споразумението от 22.07.2011г., на което е основан предявеният иск, страните са се договорили всички спорове, породени от споразумението или отнасящи се до него, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на празноти в него или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, да бъдат разглеждани от Български граждански и търговски арбитраж със седалище в [населено място], съобразно с неговия Правилник.
В чл.11, ал.1 и 2 от Правилника за разглеждане на спорове от АС “Български граждански и търговски арбитраж” е предвидено, че материали, съобщения и призовки се изпращат до страните на посочените по делото адреси или на адресите на надлежно упълномощените от тях представители чрез лицензирани оператори на пощенски услуги, които удостоверят връчването или опита за връчване с документ, който се прилага по делото, или чрез куриерска пратка, придружена с документ, удостоверяващ връчването или опита за връчване, който се прилага по делото. Съгласно чл.12, ал.1, когато седалището, местожителството, обикновеното пребиваване или пощенският адрес на получателя не могат да бъдат намерени след старателно издирване, книжата, съобщенията или призовките се смятат за получени, ако са изпратени до последното му известно седалище, местожителство, обикновено пребиваване или пощенски адрес с препоръчано писмо или с каквото и да е друго средство, което удостоверява опита то да бъде предадено. Предвидено е, че старателно издирване е налице, когато книжата са изпратени минимум два пъти и са извършени с различни куриерски фирми, чрез частен съдебен изпълнител или нотариус.
Видно от материалите по приложеното арбитражно дело, исковата молба и приложените към нея доказателства, както и разпореждането за образуване на арбитражното дело с указанията за срока за отговор и възможността за посочване на арбитър, за последиците от непосочването на такъв и уведомление за избрания от ищеца член на състава на решаващия орган, Правилника на арбитражния съд за разглеждане на спорове и листа на действащите арбитри са изпратени до ответника на посочения в споразумението адрес и на адреса на управление. Книжата и на двата адреса са изпратени чрез [фирма]. Видно от представените две писма на [фирма] от 16.05.2016г., пратките, изпратени на двата адреса, са били предадени на куриер за доставка до адресите на 12.05.2016г., но доставка не е била извършена, тъй като получателят не е открит на адресите.
Уведомление до ответника за насроченото на 22.06.2016г. съдебно заседание е изпратено на същите адреси чрез [фирма]. От представените писма от куриерската фирма от 21.06.2016г. се установява, че двете пратки са били предадени за доставка на куриер на 06.06.2016г., но доставка не е била извършена, тъй като получателят не е открит на адресите.
Уведомлението до ответника за постановеното арбитражно решение, придружено с превод на английски език, отново е изпратено чрез [фирма] на посочените два адреса, но съгласно писма от 02.08.2016г. и от 03.08.2016г. пратките не са били доставени, тъй като получателят не е открит на адресите.
Настоящият състав, като съобрази представените доказателства във връзка с връчването на книжата по арбитражното дело на ответника – ищец в настоящото производство, намира, че същият не е бил редовно уведомен за образуваното арбитражно дело и не му е било редовно връчено постановеното арбитражно решение. Изпратените до страната книжа по арбитражното дело не са й връчени, но арбитражният съд е счел връчването за редовно с оглед удостоверения от куриерската фирма опит за доставка. Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.1 от Правилника за разглеждане на спорове от АС “Български граждански и търговски арбитраж“, за да бъде прието за редовно така извършеното връчване, следва да е предприето старателно издирване на адреса на страната, каквото е налице, когато книжата са изпратени минимум два пъти и са извършени с различни куриерски фирми, чрез частен съдебен изпълнител или нотариус. В настоящия случай изискванията на посочената разпоредба не са спазени, тъй като книжата са били изпратени по един път на всеки от адресите и с една и съща куриерска фирма. Неоснователен е доводът на ответника, че е спазено изискването на посочената разпоредба, тъй като всички книжа са изпращани на ответника в арбитражното производство по два пъти. Така както е формулирана, разпоредбата на чл.12, ал.1 изисква книжата да бъдат изпращани поне по два пъти на всеки адрес с цел удостоверяване отсъствието на получателя от адреса от две различни куриерски фирми с оглед осигуряване надеждността на връчването и защита на правата на тази страна в арбитражното производство.
Неспазването на изискването на чл.12, ал.1 от Правилника за разглеждане на спорове от АС “Български граждански и търговски арбитраж“ обуславя извод за нередовност на извършените от арбитражния съд връчвания на книжа. В споразумението от 22.07.2011г., на което е основан предявеният иск, страните са се съгласили споровете им във връзка с него да бъдат разглеждани от Български граждански и търговски арбитраж със седалище в [населено място], съобразно неговия Правилник. Поради това редовността на извършените от арбитражния орган връчвания следва да бъде преценявана съобразно разпоредбите на този Правилник и е обусловена от стриктното им спазване. В този смисъл не следва да се обсъждат доводите на ответника в настоящото производство и представените във връзка с тях доказателства, че ищецът не може да бъде открит на адресите му на управление и за кореспонденция.
По изложените съображения настоящият състав приема, че ищецът не е бил уведомен за постановеното арбитражно решение, поради което, при липса на доказателства за по-ранна от твърдяната от него дата на узнаване на решението, искът е предявен в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА. С оглед нередовността на връчването на книжата по арбитражното дело поради допуснато от арбитражния орган нарушение на чл.12, ал.1 от Правилника, по реда на който страните са се споразумели да бъдат разглеждани споровете им, следва да се приеме, че е налице основанието на чл.47, ал.1, т.4 ЗМТА, тъй като ищецът не е бил уведомен за арбитражното производство и за назначения арбитър, поради което не е могъл да вземе участие в производството.
Не е налице основанието на чл.47, ал.1, т.6 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение. При образуване на арбитражния състав и на самата процедура е следван Правилника за разглеждане на спорове от АС “Български граждански и търговски арбитраж“, по реда на който страните са се съгласили да бъдат разрешавани възникналите между тях спорове. Евентуалните отклонения в процедурата, твърдяни от ищеца, във връзка с уведомяването му и връчване на книжата, водят до процесуални нарушения, които не са основания за отмяна по този текст, визиращ отклонения в избраната в самото арбитражно споразумение процедура и орган като цяло, т. е. прилагането на друг процесуален ред, различен от уговорения в арбитражния договор или предписан от закона.
Предвид изложеното арбитражното решение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на арбитражния съд.
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски. Съгласно представения списък и доказателствата към него, претендираните от ищеца разноски са в размер на общо 69 887,30 лева, от които 40 000 лева – държавна такса и 29 887,30 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за настоящото производство с оглед цената на иска, определено съобразно чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет, възлиза на 21 530 лева. Поради това и съобразявайки действителната фактическа и правната сложност, настоящият състав намира, че разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени, като му бъдат присъдени такива в размер на 22 000 лева. С оглед на това на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер общо на 62 000 лева.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ арбитражно решение от 11.07.2016г. по арб.д. № 1/2016г. на Арбитражен съд при Сдружение “Български граждански и търговски арбитраж”, на основание чл.47, ал.1, т.4 ЗМТА.
ВРЪЩА делото на на Арбитражен съд при Сдружение “Български граждански и търговски арбитраж” за ново разглеждане.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.6 да заплати на “Ш. Ч. И. Т. Ко. Л..”, дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Китайската народна република, съд. адрес: [населено място], [улица], ет.4 сумата 62 000 лева /шестдесет и две хиляди лева/ - разноски за настоящото производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решешението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
|