Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е
№ 60089
София, 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на десети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева по гр. д. № 105 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. А. К. срещу решение № 91 от 13.03.2020 г. по в. гр. д. № 255/2019 г. на Пернишкия окръжен съд.
Жалбоподателят счита за неправилен решаващия извод на въззивния съд, че спорният имот има земеделски характер и е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ. Счита, че намиращите се в близост до хижа „С.“ частни имоти, включително и процесният, образуват вилно селище и че тези имоти не попадат в приложното поле на ЗСПЗЗ. Позовава се на обстоятелството, че процесният имот не е бил включван в блок на ТКЗС или друга организация, не е бил в държавен горски фонд, бившите собственици не са били членове на ТКЗС. Неправилен бил и изводът на съда по евентуалния иск, основан на придобивна давност, че чл.86 ЗС и чл.5, ал.2 ЗВСОНИ се прилагат по отношение на процесния имот. Не било съобразено, че реституцията по ЗСПЗЗ, извършена в полза на ответниците, била нищожна. Не била съобразена и практиката на ВКС, че не всички земи, които се намират извън регулационния план, имат земеделски характер, както и че не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Не бил съобразен моментът на възстановяване на собствеността на ответниците /1999 г./ и възможността след това да тече придобивна давност върху спорния имот. Не било съобразено, че ответниците не са предприели действия за прекъсване на давността на жалбоподателя. По отношение на общината не било съобразено, че имотът не попада във фонд по чл.19 ЗСПЗЗ и за него няма пречка да тече придобивна давност. Развити са и доводи за осъществявано владение и неговите граници в рамките на поставената през 2000 г. ограда. Погрешни били изводите на съда и за това, че не е установена идентичност между процесния имот и имотите, описани в документите за собственост на праводателите на жалбоподателя. Ответниците в производството [община], М. В. Н., И. В. С., И. Л. И., Е. И. К., М. С. Г., Р. С. Г. и С. В. Н. оспорват жалбата. Считат, че въззивното решение е законосъобразно. Поддържат, че не е установена идентичност между процесния имот и имота, който е бил собственост на праводателите на жалбоподателя. Освен това имотът имал земеделски характер и подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, каквато не е проведена и затова жалбоподателят не се легитимира като собственик. Считат, че не е установено жалбоподателят и неговите праводатели да са владели спорния имот и затова според тях не е доказано евентуално въведеното от него основание - придобивна давност. С определение № 127 от 02.04.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за проверка на извода на въззивния съд, че имот, застроен с вилна сграда още преди колективизацията на земята, има земеделски характер и подлежи на реституция по ЗСПЗЗ.
За да се произнесе по жалбата, Върховният касационен съд взе предвид следното:
С обжалваното решение състав на Пернишкия окръжен съд е отменил решение № 1104 от 19.10.2018 г. по гр. д. № 7849/2017 г. на Пернишкия районен съд и е отхвърлил предявените от Г. А. К. положителни установителни искове за собственост, основани на придобивна сделка, евентуално на давност, върху неурегулиран поземлен имот, целият с площ по сегашно геодезическо заснемане от 1511 кв. м., а по нотариален акт от 1300 кв. м., находящ се в землището на [населено място], [община], в.з. „С.“ /местност „Л.“/, заедно с построената в имота вилна сграда от 54 кв. м., състояща се от етаж и тавански полуетаж, който имот е идентичен със следните реални части от имоти по КВС и спрямо съответните ответници: 1. Реална част с площ от 40,023 кв. м. от имот ......, представляваща полски път, собственост на [община]; 2. Реална част с площ от 20,39 кв. м. от имот ...., представляващ ливада, цялата от 161 кв. м., стопанисвана от [община] на основание чл.19 ЗСПЗЗ; 3. Реална част с площ от 668,51 кв. м. от имот ..........., представляващ ливада на [община];
4. Реална част с площ от 9,25 кв. м. от имот ............., представляващ друга селищна територия на кметство [населено място]; 5. Реална част с площ от 8,21 кв. м. от имот ..........., представляващ ливада на [община];
6. Реална част с площ от 106,10 кв. м. от имот ..............., представляващ ливада, възстановена на наследниците на С. Л. Л. - ответниците М. С. Г. и Р. С. Г.;
7. Реална част с площ от 22,52 кв. м. от имот ..............., представляващ ливада, възстановена на наследниците на В. Н. Д. – ответника С. В. Н.;
8. Реална част с площ от 187,78 кв. м. от имот ..........., представляващ ливада, възстановена на наследниците на И. Л. К. – спрямо ответниците И. И., И. С., М. Н. и Е. К.;
9. Реална част с площ от 448,34 кв. м. от имот ............., представляващ ливада, възстановена на наследниците на В. Д. М. – спрямо ответницата К. Г..
Въззивният съд е обсъдил писмените доказателства, от които ищецът извежда правото си на собственост върху процесния имот на деривативно основание:
- договор от 22.06.1934 г., с който Н. Б. С. и Ц. И. Г. са закупили една ливада в землището на [населено място], местността „Л.“, с пространство от 1300 кв. м., при съседи: на изток – С. А. и манастира „С. Н.“ с гора; на запад – И. К.; В. Н.; на север – братя Б. и на юг – С. А.;
- позволителен билет № 21 от 25.03.1935 г., въз основа на който Н. Б. С. построила сграда за живеене /хижа/ от 54 кв. м. в описаното място;
- договор от 08.06.1940 г., с който Н. Б. С. закупила от Ц. И. Г. нейната част от описания имот;
- нотариален акт № ........, т............., дело № ............./1976 г., с който Д. Б. С. е признат за собственик по давност на 1/2 от описания имот, обозначен в нотариалния акт като неурегулирано вилно място;
- решение № 865 от 31.12.1981 г. по гр. д. № 1487/81 г. на РС Перник, с който в дял на С. Б. С. е поставен следният имот: дворно място с площ от 1300 кв.м., находящо се в землището на [населено място], местността „С.“, с площ от 1300 кв. м., при съседи: на изток – П.; на запад – наследници на Д. Х.; на север – гора; на юг – път, заедно с построената в него на около 45 кв. м. едноетажна вилна сграда, състояща се от две стаи, кухня, входно антре и клозет;
- нотариален акт № .........../1990 г., с който С. Б. С. е бил признат за собственик по наследство и делба на същия имот, при граници: път, Д. Х., Б. П., И. Г. и държавна гора, а по вписаните частни договори – от две страни С. А., манастирска гора, братя Б., И. К. и В. Н.. Според нотариалния акт сградата в имота е с площ от 54 кв. м.
- нотариален акт № ........., т..... № ............/91 г., с който С. Б. С. и Р. Н. С. са продали описания по-горе имот на В. Г. Д.;
- нотариален акт № .........., т. ..., рег. ..........., дело № ........./2011 г., с който ищецът Г. А. К. закупил описания имот от В. Г. Д..
Прието е, че [община] е издала А. № ...........от 24.01.2012 г. за собственост на ливада от 1,365 дка в местността „С.“, а с решения на ОСЗГ П. са възстановени на останалите ответници и на техните праводатели имоти, части от които попадат в спорния имот.
При тези данни от правна страна съдът е приел, че ищецът не е собственик на имота нито на деривативно, нито на оригинерно придобивно основание. Като е изхождал от принципните разяснения на ППВС 7/1971 г., съдът е приел, че процесният имот няма селищен характер. Районът, в който попада имотът, никога не е картографиран, имотът не попада в границите на населено място или околовръстен полигон. Свидетелските показания също не сочат на селищен характер на имота, тъй като няма данни да е бил електрифициран, водоснабден и да се намира на място, придобило траен облик на селище. Изхождайки от разясненията в ТР № 104/26.06.1964 г. на ОСГК на ВС и ПМС № 216 от 08.11.1961 г. съдът е приел, че липсва основание собствеността на този имот да бъде запазена след колективизацията на земеделските земи. Това, че липсват данни имотът да е включен в ТКЗС, не променя извода, че той има земеделски характер и е подлежал на реституция. Евентуалният иск за собственост на основание придобивна давност също е неоснователен заради забраната на чл.86 ЗС, а след това и на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ. Едва след влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ на 28.10.1997 г. може да започне да тече придобивна давност върху имота, но само ако е приключила процедурата по възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ. В конкретния случай имотът не е бил заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ от праводателите на ищеца, придобивна давност би могла да започне да тече едва след индивидуализирането и окончателното възстановяване на имотите на ответниците. От датата на издаване на АЧОС през 2012 г. до предявяване на иска за собственост през 2014 г. не е изминал 10-годишният давностен срок спрямо [община]. Отделно от това процесният имот не е индивидуализиран с граници и номер по кадастрален план или кадастрална карта. Посочените от ищеца съседи не са доказани по безспорен начин нито с документи, нито с показания на свидетели. Същото следвало и от експертизата, според която няма данни за идентичност между процесния имот и имота на праводателите на ищеца. Настоящият състав на ВКС счита за очевидно неправилен извода на въззивния съд, че имот, застроен с вилна сграда още преди колективизацията на земята, има земеделски характер и безусловно подлежи на реституция по ЗСПЗЗ. Вярно е друго – че такъв имот има вилен характер. За да се прецени дали чл.10, ал.2 ЗСПЗЗ намира приложение за такъв имот, следва да се изхожда от разпоредбите на чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл.12, ал.2 ЗСГ /отм./, чл.14, ал.2 ППЗСГ /отм./ и чл.54, ал.2 ППЗТСУ /отм./, което въззивният съд не е сторил. Изцяло неотносими към разрешаването на този въпрос са разясненията на ТР № 104/26.06.1964 г. на ОСГК на ВС и ПМС № 216 от 08.11.1961 г., които въззивният съд е обсъждал, както и разпоредбата на чл.2 ЗСПЗЗ, на която се позовават ответниците по жалбата.
В практиката на ВКС последователно се приема, че не всички земи, които са се намирали извън границите на населените места, са били обобществени или одържавени фактически или юридически при колективизацията на земята и затова не във всички случаи такива земи подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, съответно – не във всички случаи такива земи могат да попаднат във фонда по чл.19 ЗСПЗЗ при липса на заявление за възстановяване на собствеността. В този смисъл са решение № 427 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3255/2008 г., II г. о., решение № 21 от 4.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1327/2009 г., II г. о., решение № 197 от 10.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 430/2010 г., I г. о., решение № 798 от 16.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3303/2008 г., I г. о., решение № 249 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 621/2010 г., I г. о. Предмет на колективизация са били основно земеделски земи, предназначени за съвместно производство на земеделска продукция, като върху тях собствеността се запазва, но не в реални граници – чл.9 и чл.10, ал.1 от Примерния устав на ТКЗС. Собствеността върху земята, включена в регулационния план на селището, се запазва, при това в реални граници – чл.10, ал.2 ПУ на ТКЗС. Както ЗТПС /отм./, така и ПУ на ТКЗС, не предвиждат колективизация или одържавяване на вилни имоти. До влизане в сила на ЗСГ /отм./ собствеността върху такива имоти се запазва в реални граници, независимо от тяхната площ. В чл.5, ал.1 и ал.3 ЗСГ /отм./ е дефинирано понятието вилен имот: самостоятелна вилна сграда, етаж или част от етаж в нея, вилен парцел или право на строеж за една вила; селскостопански имот извън строителните части на населеното място до размер на един вилен парцел, ако имотът е вече застроен законно с жилищна или вилна постройка или се намира в район, определен от изпълнителния комитет на окръжния народен съвет за задоволяване на здравни и курортни нужди и жилищна сграда - паметник на културата. В чл.12, ал.2 ЗСГ се сочи, че притежаваните имоти над определените размери по чл. 5, ал. 3, т. 1 стават държавна собственост, като собственикът се обезщетява по цени, определени от Министерския съвет. В този случай собственикът има право да посочи в едномесечен срок от писменото съобщение по реда на ГПК кои от имотите запазва за себе си, в противен случай това се решава от народния съвет. В чл.14, ал.1 ППЗСГ /отм./ тази регламентация е уточнена – когато завареният от закона имот превишава размера на един вилен парцел, собствеността върху него може да се запази, ако не превишава двойния размер на минималната площ, определена за вилен парцел съгласно З.. В чл.54, ал.2 ППЗТСУ /отм./ са посочени размерите на вилните парцели – най-малко 18 м. лице и 600 - 1200 кв. м. повърхност.
Следователно собствеността върху заварените от ЗСГ вилни имоти е могла да бъде запазена, ако не надвишават площ от 1200 кв. м. – двойната минимална площ на вилен парцел, съгласно чл.14, ал.1 ППЗСГ /отм./, съответно – максималната площ по чл.54, ал.2 ППЗТСУ /отм./. Отделно от това – когато един заварен от ЗСГ /отм./ вилен имот надхвърля площта от 1200 кв. м., следва да е имало отчуждително производство по чл.12, ал.2 ЗСГ, което да определи коя реална част от общия имот се одържавява, коя е останалата за собственика реална част, като собственикът е следвало да бъде обезщетен по цени, определени от МС. В това отчуждително производство се преценява също дали площта, която надвишава 1200 кв. м., може да бъде обособена в самостоятелен парцел /вилен имот/. Само когато е било проведено такова производство по чл.12, ал.2 ЗСГ /отм./, собствеността следва да бъде възстановена по реда на чл.10, ал.2 ЗСПЗЗ, според който възстановяването на одържавените имоти по чл.12 ЗСГ /отм./ се извършва след връщане на полученото обезщетение. В останалите случаи, при които производство по отчуждаване по чл.12, ал.2 ЗСГ /отм./ не е проведено, собствеността се запазва изцяло върху притежавания вилен имот и не е необходимо провеждане на възстановяване по ЗСПЗЗ, за да бъде тя призната – в този смисъл решение № 380 от 4.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 110/2009 г., I г. о., решение № 341 от 4.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4723/2008 г., IV г. о.
Настоящият случай е точно такъв. Още при закупуване на имота от Н. Б. С. и Ц. И. Г. с договора от 22.06.1934 г. и застрояването му през 1935 г. със сграда за живеене /хижа/, имотът е придобил вилен характер. Следва да се има предвид, че писменият договор за покупко-продажба от 22.06.1934 г. е бил вписан със записка от 11.05.1943 г., № 47, т.10, на основание чл.25 от Закона за спекула с недвижими имоти /отм./ и съгласно цитираната разпоредба от момента на вписването собствеността е прехвърлена върху купувачите. Собствеността върху имота е запазена след 1944 г., тъй като той не е подлежал на колективизация, имало е законово основание за запазване на собствеността върху 1200 кв. м. от този имот, а разликата над тази площ никога не е била одържавявана на основание чл.12, ал.2 ЗСГ /отм./, съответно – не е подлежала на реституция по чл.10, ал.2 ЗСПЗЗ. Имотът в неговата цялост е бил предмет на нотариално производство за установяване на собственост по давност за 1/2 ид. част през 1976 г.; на съдебна делба през 1981 г., с него са извършвани разпоредителни сделки през 1991 г. 2011 г., т.е. собствеността на първоначалните и на последващите приобретатели е била зачитана в нотариалните производства и в производството по съдебна делба. Обстоятелството, че процесният имот е имал вилен характер, се потвърждава и от следните доказателства – описанието на имота в нотариалните актове и в решенията по делбеното дело; в молба от 11.02.1948 г. от Министерство на държавните мини и подземни богатства до председателя на Софийска областна жилищна комисия по настаняването, в която се отправя искане за настаняване по реда на чл.33 и чл.34 от Закона за наемите /отм./ в частните вили в местността „С.“, включително и във вилата на Б. С., както и от удостоверение на кметство К. от 28.07.1982 г. за оценка на имота, включително вилната сграда.
Като цяло е неправилен и другият решаващ извод на въззивния съд - че не е установена идентичността между процесния имот и имота, притежаван от праводателите на ищеца. Съображенията на съда произтичат от обстоятелството, че към датата на предявяване на иска – 04.06.2014 г., за територията на [населено място], зона „С.“, местност „Л.“, не е имало одобрена кадастрална карта; че посочените от ищеца граници чрез геодезическо заснемане не са доказани по безспорен начин нито с документи, нито със свидетелски показания; че според заключението на вещото лице Р. Н. няма графични данни, от които може да се установи местоположението на имота на праводателите на ищеца; че липсват данни за устройствения статут и предназначението на процесния имот и на територията, на която той попада. Тези изводи пренебрегват редица факти, които въззивният съд не е отчел. На първо място – по делото няма спор, че вилата в процесния имот принадлежи именно на ищеца, а преди това – на неговите праводатели. Този извод следва и от съвкупната преценка на показанията на свидетелите, съпоставени с изброения по-долу картен материал. Съдът е пренебрегнал обстоятелството, че още с исковата молба са представени два графични документа: кадастрален план на имотите със застроени вилни сгради в тях в местността „С.“, изготвен през 1945 – 1947 г., както и част от плана за земеразделяне /КВС/ на имотите със застроени вилни сгради в тях в местността „С.“. При извършена съпоставка по двата плана на местоположението на хижа „С.“ и на пътя, който минава покрай нея, както и на означените сгради покрай този път, се установяват множество сходства в двете карти, отчетени при геодезичното заснемане, представено от ищеца, което определя границите на процесния имот. Индивидуализираният при това геодезическо заснемане имот съвпада в по-голямата си част с имот № .... по кадастралния план от 1945-1947 г. и по плана за земеразделяне /КВС/, като се отчете, че и по двата плана от северозападния край на имот № ... започва разклонение на основния път; че именно в имот пл. № ... е нанесена сградата, за която по делото няма спор, че е на ищеца; че по плана от 1945-1947 г. между пътя и имота на ищеца има един по-малък имот, който понастоящем е възстановен на наследниците на И. Л. К., а според геодезическото заснемане той попада в процесния имот; че според договора от 22.06.1934 г. с купувачи Н. С. и Ц. Г., съсед на закупения от тях имот е именно И. К., а друг съсед е път, който фигурира и в посочения картен материал; че според решението по допускане на делба от 28.10.1981 г. като съсед на останалия в наследство от Н. С. С. имот с площ от 1300 кв. м. в местността „С.“ е посочено „П.“ , които са съсед и на процесния имот според КВС; че според показанията на свидетелката А. Г. вилата на нейния дядо е първата след хижа „С.“, а северно от тях покрай пътя се намира имотът на К. /което съвпада и с геодезическото заснемане, както и с възстановяването на собствеността на К. върху имот с площ от 198 кв. м., който по сегашната КВС попада в имота на ищеца, но според кадастралния план от 1945-1947 г. е бил заключен между него и минаващия в съседство път/; че според показанията на свидетеля С. С., съпоставени и с останалите свидетелски показания, имотът на ищеца /бивш имот на С., за които говори и свидетелката Г./, се намира между имота на Д. и имота на Х., което съвпада и с данните по двете посочени карти и геодезическото заснемане; че свидетелят Л. П. също сочи ищеца като свой съсед /П. са посочени като съсед и при делбата от 1981 г./. От съвкупната преценка на свидетелските показания и посочените два плана може да се направи извод, че в основната си част процесният имот включва имота на ищеца, който той е закупил с нотариалния акт № ........., т..........., дело № ........../91 г. и който е идентичен с имота на неговите праводатели, тъй като местоположението на този имот е означено на кадастралния план от 1945 – 1947 г. Доказателственото значение на този план не може да бъде отречено по съображение, че не е бил утвърден. Това е документ, който има доказателствена стойност, тъй като съдържа графично изображение на имотите край хижа „С.“ в период, който е най-близък до 1934 г., когато праводателите на ищеца са закупили имот в същата местност, като конфигурацията и собствеността на имотите по този план, установена и чрез свидетели, съответства в общи линии на сегашното положение.
Вещите лица по делото не са коментирали посочените карти, въпреки че те са били представени още с исковата молба и са приети като доказателства в първото съдебно заседание. Не е извършена съпоставка между свидетелските показания и данните по тези планове. Съдът също не е съпоставил посочените доказателства и като резултат е достигнал до погрешен извод за липса на идентичност между процесния имот и имота на праводателите на ищеца. По изложените съображения въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено.
Незаконосъобразен е изводът на въззивния съд, че по отношение на имот № ..........с площ от 668,51 кв. м. не може да бъде признато правото на собственост на ищеца. Това е имотът, в който попада неговата вилна сграда, а [община], която се легитимира като собственик, в действителност няма права по чл.19 ЗСПЗЗ по изложените по-горе съображения.
За останалите площи, които са засегнати от процесния имот, към настоящия момент няма категорични данни, които да позволят постановяване на окончателен съдебен акт. Това е така, тъй като по делото не е изяснено чрез вещо лице как се нанасят границите на имот пл. № 6 по кадастралния план от 1945 – 1947 г. спрямо сегашната карта на възстановената собственост. При съпоставка на тези планове се вижда разлика, основно в частта от имота, намираща се до преминаващия в съседство път. Според плана от 1945-1947 г. между имот № ...., в който се намира вилната сграда на ищеца и неговите праводатели, и преминаващия в съседство път, има друг по-малък имот, който най-вероятно е бил на И. Л. К., а според геодезическото заснемане имотът на И. К. се включва в процесния имот. Възможно е да има и други неточности на геодезическото заснемане, които да засягат и имотите на останалите ответници. Едва след като вещо лице направи съпоставка между кадастралния план от 1945 – 1947 г. и картата на възстановената собственост, при съпоставка и със свидетелските показания, може да се установят точните граници на имота на ищеца, в рамките на които да бъде уважен предявеният от него иск за собственост. Вещото лице следва да отбележи на скици точните граници и площи на застъпване между имота на ищеца, очертан съобразно плана от 1945-1947 г., и имотите на ответниците, като означи тези площи с букви или цифри.
Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на въззивната инстанция за изготвяне на експертиза и постановяване на решение по съществото на правния спор съобразно указанията на ВКС в настоящото решение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 91 от 13.03.2020 г. по в. гр. д. № 255/2019 г. на Пернишкия окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: