О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 08.06.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. №160 /2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 , т.2 ГПК
Обжалвано е определение №47 от 11.02.2009г., постановено по ч.гр.дело №106/2009г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане№1 от 6.01.2009г. на Русенския районен съд, с което е прекратено производството по гр.дело№4913/2008г. Жалбоподателят [фирма], [населено място] моли за отмяна на определението. Поддържа становището си за наличие на правен интерес от предявяване на осъдителен иск предвид на характера на образуваното по негово заявление заповедно производство. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и липсата на установена практика на ВКС за характера на иска по чл.415, ал.1 ГПК.
Ответникът по частната жалба П. С. К. не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
На основание чл.410 ГПК Русенският районен съд е издал в полза на жалбоподателя заповед за изпълнение, по която има направено възражение от ответника П. К.. Във връзка с постъпилото възражение и на основание чл.415, ал.1 ГПК заявителят е подал искова молба за осъждане ответника да му заплати сумите по издадената заповед за изпълнение. Спорът е за характера на иска – според жалбоподателя той е осъдителен, според съда – установителен, което е дало на съда основание да прекрати производството по делото. За да остави в сила разпореждането за прекратяване на производството по делото Русенският окръжен съд се е позовал на разпоредбата на чл.422 ГПК като обща за двете заповедни производства императивна норма / по чл.410 и чл.417 ГПК/ , която не поставя избор на засегнатия кредитор за средствата, чрез които може да защити интереса си, т.е. предявения и поддържан от него осъдителен иск се явява недопустим.
Поставеният касатора въпрос за характера на иска, при направено възражение от длъжника в производството по издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, е съществен процесуален въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото като нова правна уредба, по която няма установена съдебна практика, поради което съставът на ВКС, Търговска колегия, първо отделение намира за допустима частната касационна жалба.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Целта на предявяване на осъдителен иск е не само установяване на претендираното вземане, но и осъждането на длъжника и снабдяването му с изпълнителен лист за присъдените суми. В заповедното производство тази цел се постига чрез издаването на заповед за изпълнение, която съгласно чл.404, ал.1 ГПК представлява изпълнително основание. Подаването на възражение в срока по чл.415, ал.1 ГПК е само пречка за влизане в сила на заповедта за изпълнение, която стабилизира действието си с постановяване на положително установително решение за съществуване на вземането на кредитора срещу длъжника, т.е. запазва действието си на изпълнително основание. В този смисъл е изменението на чл.415 ГПК / ДВ.бр.42/2009г./. С оглед на изложеното, обжалваното определение, с което е прието, че ищецът няма правен интерес от предявения осъдителен иск, като правилно ще следва да бъда оставено в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение №47/12.02.2009г., постановено по ч.гр.дело № 106/2009г. на Русенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: