6 Р Е Ш Е Н И Е № 204 гр. София, 26 юни 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар ..…………… НАДЯ ЦЕКОВА …...……… и с участието на прокурор …………… П. МАРИНОВА …………… разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 324/2015 г. по описа на ВКС, ІІ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения П. С. Ц. чрез защитника му адв. Н. за възобновяване на ВНОХД № 14/2014 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд (КОС). В искането на осъдения П. Ц. са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК и се отправя искане за отмяна по реда на възобновяването на въззивното решение на КОС и изменената с него присъда по НОХД № 1405/2005 г. по описа на РС – гр.Дупница (ДРС) и оправдаване на осъдения Ц. за престъплението, за което е осъден, или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че съдебните инстанции приели в противоречие със събраните по делото доказателства, че искателят е извършил инкриминираното му престъпление. Съдилищата не извършили задълбочен анализ на събрания доказателствен материал и неправилно дали изключителна вяра на показанията на пострадалата. Пред въззивния съд било проведено съдебно следствие, при което КОС допуснал особено съществено нарушение на процесуалните правила: прочел показанията на свидетел, дадени на досъдебното производство в качеството му на обвиняем, както и обясненията на подсъдим, дадени на досъдебното производство. Въззивният съд неправилно формирал изводите си за виновността на искателя на базата на прочетените обяснения, тъй като съгласно нормата на чл. 279, ал. 3 от НПК такива обяснения, отнасящи се до повдигнато обвинение на друг подсъдим (осъдения Ц.), можели да бъдат четени само с негово съгласие, а такова не било дадено. Допуснатите от КОС съществени нарушения довели до постановяване на незаконосъобразен съдебен акт, с който спрямо искателя Ц. било наложено явно несправедливо наказание. Осъденият П. С. Ц. не се явява в съдебно заседание, редовно призован чрез защитника си. Адв. Н. поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения. Представителят на ВКП дава заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делата, намери за установено следното: С присъда № 123 от 29.10.2013 г. по НОХД № 1405/2005 г. ДРС е признал подсъдимите П. С. Ц. и Р. Г. Б. за виновни в това, че на 12/13.08.1995 г. в местността „М.”, в землището на [населено място], Кюстендилска област, заедно с Г. В. А., по отношение на когото наказателното производство е прекратено поради изтекла давност, в съучастие като съизвършители са се съвкупили със З. С. Б., като са я принудили към това със сила и изнасилването е било извършено от повече от две лица, поради което и на основание чл. 152, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК е наложил на всеки от подсъдимите Ц. и Б. наказания лишаване от свобода за срок от три години. По отношение на подсъдимия П. Ц. е бил определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип или затвор. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел изпълнение наложеното на подсъдимия Ц. по НОХД № 153/1991 г. по описа на ДРС наказание една година лишаване от свобода. Наложеното по отношение на подсъдимия Р. Г. Б. наказание три години лишаване от свобода е било отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от пет години. На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимите са били задържани, а на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е възложил в тяхна тежест направените по делото разноски. По протест на РП – гр.Дупница и въззивни жалби на защитниците на подсъдимите Ц. и Б. срещу първоинстанционната присъда е било образувано въззивно съдебно производство по ВНОХД № 14/2014 г. по описа на КОС, като с решение № 123 от 28.08.2014 г. на основание чл. 337, ал. 3, т. 1 и т. 3 и чл. 338 от НПК съдебният акт на районния съд е бил изменен, като наложените на подсъдимите П. Ц. и Р. Б. са били намалени от три на две години лишаване от свобода; отменено е било приложението на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на подсъдимия Р. Б., вместо което на основание чл. 61, т. 3, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС е бил определен първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип; отменено е било приложението на чл. 68, ал. 1 от НК по отношение на подсъдимия П. Ц., а в останалата част присъдата на ДРС е била потвърдена. Искането на осъдения П. С. Ц. за проверка по реда на възобновяването на въззивното решение по ВНОХД № 14/2014 г. по описа на КОС е допустимо – подадено е срещу акт от кръга на посочените в чл. 419, ал. 1 от НПК, от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 2, вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК срок (Въззивното решение е влязло в сила на 28.08.2014 г., а искането за възобновяване е подадено на 02.02.2015 г.). Разгледано по същество, искането на осъденото лице за възобновяване на наказателното производство е неоснователно. При проверката на атакувания съдебен акт касационният съд не се съгласява с изтъкнатите от молителя оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Залегналите в искането твърдения за противоречие на осъдителните изводи на съдебните актове със събраните по делото доказателства, за незадълбочен анализ на доказателствения материал и за неправилно кредитиране на показанията на пострадалата са декларативно формулирани, без да са надлежно конкретизирани и мотивирани съгласно изискванията на чл. 351, ал. 1 от НПК, относими и към съдържанието на искането за възобновяване. Проверката, която се осъществява в процедурата по възобновяване, не е служебна и всеобхватна, а се ограничава до правната проблематика, повдигната в искането. За разлика от въззивната инстанция, касационният съд не извършва цялостен служебен преглед на обжалвания съдебен акт, а съгласно чл. 347, ал. 1 от НПК се произнася единствено по възведените претенции, които трябва да са уточнени, за да означат ясно рамките на касационната проверка. Просителният пункт в искането за възобновяване и в касационната жалба логически се извежда от изложените в тях основания, поради което тези процесуални документи следва да са мотивирани – да конкретизират кои именно доказателства според искателя не са изследвани всестранно и пълно, кои доказателствени материали са останали необсъдени или са изопачени, в какво се изразява превратната преценка и т.н. След като самият осъден не е изяснил в какво точно се състои недоволството му от съдебния акт и не е посочил конкретни доводи, които обосновават искането му, ВКС няма правомощия по силата на служебното начало самостоятелно да замества тази непълнота със собствените си съображения. С оглед на това, настоящият съдебен състав не дължи отговор на формално посочените в искането за възобновяване възражения за противоречие на осъдителните изводи на атакуваните съдебни актове със събраните по делото доказателства, за незадълбочен анализ на доказателствения материал и неправилно кредитиране на показанията на пострадалата. Касационният съд приема за неоснователни залегналите в искането конкретни доводи на искателя относно допуснати особено съществени нарушения на чл. 279, ал. 3 от НПК и чл. 281, ал. 4, вр. ал. 2 от НПК, поддържани в светлината на претендираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. В процесуален план са били налице всички предпоставки за използване на техниките на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 от НПК и чл. 281, ал. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК при изясняване на действителната фактическа обстановка. Въззивният съдебен състав е провел съдебно следствие, като в съдебно заседание на 08.05.2014 г. е приканил съучастника на искателя Ц., подсъдимия Р. Б., да даде обяснения по повдигнатото му обвинение. Тъй като подсъдимият Б. заявил, че не желае да дава обяснения, съдът на основание чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 от НПК е прочел неговите обяснения от 14.08.1995 г., 04.10.1995 г. и 04.10.1995 г. (при проведената очна ставка между него и пострадалата З. Б.), депозирани в досъдебната фаза пред орган на досъдебното производство в присъствието на защитник. При приобщаването на обясненията на подсъдимия Б. от досъдебното производство не е допуснато нарушение на чл. 279, ал. 3 от НПК. Прочетените обяснения действително съдържат информация и относно престъпното поведение на искателя Ц., но в разглеждания случай въззивният съд законосъобразно е преценил, че неговото съгласие и разясняването от страна на съда на последиците от прочитането на обясненията не са необходими условия за осъществяване на процесуалното действие. Установените от разпоредбата на чл. 279, ал. 3 от НПК изисквания се отнасят до хипотезите на прочитане на обясненията на обвиняем, дадени в присъствието на защитник по същото дело пред орган на досъдебното производство при условията по чл. 279, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, докато обясненията на подсъдимия Б. са били прочетени на основание ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 4 поради отказа му да даде обяснения непосредствено пред съдебния състав. В съдебно заседание на 03.07.2014 г. въззивният съд е разпитал в качеството на свидетел Г. В. А., който също е участвал в изнасилването на пострадалата Б., но по отношение на когото наказателното производство е било прекратено от първоинстанционния съд в съдебно заседание на 04.11.2010 г. поради изтекла абсолютна давност. Тъй като съдът е констатирал липса на спомен у свидетеля за конкретиката на деянието, извършено през 1995 г., на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК е прочел неговите обяснения, дадени като обвиняем по време на досъдебното производство в присъствието на защитник пред орган на досъдебното производство. Искателят без основание счита, че е абсолютно недопустимо да се четат обясненията на обвиняем, по отношение на който наказателното производство е било прекратено, когато той се разпитва в качеството на свидетел на основание чл. 118, ал. 1, т. 1 от НПК. Такава възможност е изрично уредена в разпоредбата на чл. 281, ал. 2 от НПК. По този ред могат да бъдат приобщени законосъобразно дадените от обвиняемия (с трансформирано след прекратяването на наказателното производство спрямо него процесуално качество в такова на свидетел), обяснения, вкл. и пред орган на досъдебното производство. По мнението на настоящия касационен състав, разпоредбата на чл. 281, ал. 2 от НПК е неприложима само при условията на ал. 1, т. 1, какъвто извод се налага от естеството и спецификата на двата вида доказателствени средства (Р № 154-92-ІІ, сб. 1991, с. 212). Поради съществените отлики, обусловени от различната им юридическа природа, обясненията на обвиняемия и свидетелските показания на едно и също лице не могат да бъдат съпоставяни от гледна точка на истинността им и между тях не могат да бъдат констатирани противоречия. В разглеждания случай обаче обясненията на свидетеля А., дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство, правилно са прочетени при условията на чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК с оглед заявената от него липса на спомен за престъпното събитие отпреди почти двадесет години и законосъобразно са включени в доказателствената съвкупност. Касационният съд не установи твърдяното от искателя Ц. нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Възражението в тази насока се извежда единствено от претенциите за допуснати процесуални нарушения в доказателствената дейност на съда, които ВКС прие за неоснователни. В рамките на приетите фактически положения законът е приложен правилно и няма основания да се обмисля различна правна квалификация от приетата по чл. 152, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Тъй като с искането на осъдения П. Ц. е оспорено изцяло ангажирането на отговорността му, ВКС извърши проверка и на тежестта на наложената му санкция в контекста на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, макар че в тази насока искателят не е изложил конкретни доводи, които касационната инстанция да обсъди. Оплакването за несправедливост очевидно също е базирано на неприемливия довод, че осъденият е наказан за престъпление, което не е извършил. При индивидуализацията на определеното му при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК наказание – две години лишаване от свобода – въззивният съд е съобразил всички установени по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, като адекватно е оценил като смекчаващо обстоятелство с изключителна тежест и значение крайно неразумната продължителност на наказателното производство, приключило на 28.08.2014 г., за деяние, извършено на 12/13.08.1995 г. Така диференцирано по вид, размер и начин на изтърпяване, наказанието на осъдения Ц. изпълнява целите по чл. 36 от НК и не се явява явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Извършената компенсация на прекомерната продължителност на наказателното производство е довела до значително намаляване на пълния размер на наказанието, което осъденият е следвало да понесе за инкриминираното деяние, което само по себе си следва да бъде окачествено като тежко с оглед броя на осъществените спрямо пострадалата съвкупления, продължителността на осъществяването на престъплението във времето, броя на участващите лица, разнообразните силови действия, упражнени спрямо пострадалата. При констатираната висока обществена опасност на конкретно извършеното деяние, допълнително намаляване на наложеното спрямо искателя наказание би обезсмислило наказателната репресия и би лишило жертвата на престъплението от правосъдие въобще. С оглед изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че в рамките на възложената компетентност и предоставените от закона правомощия следва да остави без уважение като неоснователно искането на осъдения П. Ц. за възобновяване на ВНОХД № 14/2014 г. по описа на КОС и отмяна на постановеното по него решение № 123 от 28.08.2014 г., с което е била изменена първоинстанционната присъда на ДРС по НОХД № 1405/2005 г. Трябва да се посочи още, че поначало липсва процесуална възможност да се удовлетвори отправеното искане за оправдаване на осъдения, тъй като то предполага извеждане на нови фактически положения, каквито касационната инстанция не може да установява. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. С. Ц. за възобновяване на ВНОХД № 14/2014 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, НК, ІІ въззивен състав. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.