3 Р Е Ш Е Н И Е № 280 С. 29.12.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 2 декември две хиляди и четиринадесета година в състав: П.: Ценка Георгиева Членове: Илияна Папазова Майя Русева При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 457/2012г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 648 от 27.05.2013г., постановено по настоящото дело № 457/2012г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІV-В възз. с-в, от 14.12.2011г. по в.гр.д. № 13731/2011г., поправено с решение от 08.11.2011г. за поправка на очевидна фактическа грешка, в частта, с която е потвърдено решението на Софийски районен съд, 55 с-в, от 10.08.2011г. по гр.д. № 21416/2010г. в частта, с която е отхвърлен искът на Т. К. З.-Я. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос „чия е доказателствената тежест за установяване на факта на оставане без работа през шестмесечния период след уволнението”. По поставения въпрос ВКС намира следното: Противоречивата съдебна практика по въпроса за доказателствената тежест по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е преодоляна с постановяването на ТР № 6/15.07.2014г. ОСГК на ВКС, с което е прието, че при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца. По основателността на касационната жалба: За да отхвърли иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ на Т. К. въззивният съд е приел, че ищцата не е провела пълно и главно доказване на фактическия състав на посочената разпоредба – незаконно уволнение; оставане без работа поради уволнението през процесния период; причинена вреда /пропусната полза/ в размер на шестмесечното брутно трудово възнаграждение, определено на базата на получено през последния пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение; причинно следствена връзка между незаконното уволнение и вредата. В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение като не са обсъдени и взети предвид при постановяване на решението представените по делото писмени доказателства, установяващи оставането на ищцата без работа в шестмесечния срок след уволнението. Касационната жалба е основателна. Ищцата е провела пълно доказване на всички елементи от правната норма на чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. За оставането си без работа е представила нотариално заверено копие от трудовата си книжка, а в с.з. на 10.02.2010г. съдът е извършил и констатация по оригинала на трудовата книжка като е констатирал идентичност на съдържанието на копието с оригинала, както и вписани данни за друго трудово правоотношение на ищцата с [фирма], считано от 08.12.2010г. Представила е и заверено копие от ведомост за заплати за м. май 2010г. от което се установява размерът на последното получено от ищцата брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди уволнението. Предвид изложеното въззивното решение следва да се отмени и спорът да се реши по същество от настоящата инстанция. Трудовото правоотношение на Т. К. е прекратено на 26.05.2010г. От констатацията по трудовата й книжка се установява, че през шестмесечния период след уволнението – до 26.11.2010г., същата не е започнала работа по друго трудово правоотношение. Брутното трудово възнаграждение, получено от ищцата през последния пълен отработен месец преди уволнението е в размер на 771 лв., при което шестмесечното обезщетение е в размер на 4626 лв. Тъй като искът е предявен за сумата 4623 лв., следва да се уважи в този размер, ведно с лихвата от 26.05.2010г. Ответникът следва да се осъди да заплати на ВКС държавна такса в размер на 92,46 лв., а на ищцата да заплати разноските по делото в размер на 450 лв. съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, ІV-В възз. с-в, от 14.12.2011г. по в.гр.д. № 13731/2011г., поправено с решение от 08.11.2011г. за поправка на очевидна фактическа грешка, и потвърденото с него решение на Софийски районен съд, 55 с-в, от 10.08.2011г. по гр.д. № 21416/2010г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. К. З.-Я. иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ИА „Военни клубове и военно-почивно дело” [населено място] да заплати на Т. К. З.-Я. от [населено място], ЕГН [ЕГН], сумата 4623 лв. обезщетение за времето през което е останал без работа поради уволнението, ведно със законната лихва от 26.05.2010г. до окончателното изплащане на сумата, както и 450 лв. разноски по делото, а на ВКС да заплати 92,46 лв. държавна такса. РЕШЕНИЕТО е окончателно. П.: Членове: