Р Е Ш Е Н И Е №40 гр. София, 22 май 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на осемнадесети януари, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Антони Лаков, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №2243 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационни жалби от подсъдимия Е. К. П. и защитника му срещу решение №159 от 30.10.2012 г., постановено по ВНОХД №288/2012 г., по описа на Апелативен съд- гр.Пловдив с което е потвърдена изцяло присъда №55 от 11.06.2012 г., постановена по НОХД №686/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.Пловдив с която подсъдимият П. е признат за виновен в това, че в периода от 18.11.2011 г. до 28.12.2011 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив е отнел чужди движими вещи от владението на Н. Р. Р. и Т. И. Г. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, като общата стойност на вещите е 1010 лева и на основание чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК и чл.26, ал.1 НК е осъден на седем години „лишаване от свобода”. С присъдата подсъдимият П. е признат за виновен в това, че на 13.01.2012 г. в [населено място], като затворник е направил опит да избяга, като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини, като на основание чл.297, ал.3, във вр. с ал.1 НК е осъден на една година „лишаване от свобода”. С присъдата на основание чл.23, ал.1 НК на подсъдимия П. е определено едно общо най- тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от седем години, както и подсъдимият е осъден да заплати сумата от 60 лева- разноски по водене на делото. В касационните жалби на подсъдимия и защитника му и в допълнението към тях се поддържа, че в хода на воденото наказателно производство е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, тъй като еди от съдебните заседатели, участвали в първоинстанционния съдебен състав е имал личен мотив да иска да навреди на подсъдимия и е осъществил това свое намерение с постановяване на осъдителната присъда. Прави се оплакване и за явна несправедливост на наложеното наказание, като се твърди, че същото е прекомерно тежко и не е съобразено с направените от П. самопризнания. На тези основания се предлага бъде намалено отмереното общо наказание. В хода на касационното производство защитникът поддържа касационните жалби моли те да бъдат уважени по изложените в тях съображения. Предлага при преценка за справедливостта на наказанието да бъде отчетено и това, че подсъдимият П. страда от психическо заболяване. Представителят на държавното обвинение поддържа, че жалбите са неоснователни и предлага въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила. Подсъдимият П. моли за милост. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационните жалби са неоснователни. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Касационният съдебен състав констатира, че единственото оплакване, относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК е това за участие на съдебен заседател, за когото се твърди, че е пристрастен в съдебния състав, постановил осъдителен съдебен акт. При внимателен преглед на материалите по делото е видно, че правата на подсъдимия П. са били разяснени от първоинстанционния съд и нито той, нито защитникът му е направил искане за отвод на съдебен заседател- член на състава на съда. Дори да се приеме, че неподкрепените с доказателства твърдения на подсъдимия за наличие на личен интерес на този съдебен заседател да навреди на П. могат да представляват формално основание за отмяна на постановената присъда, то видно от текста на допълнението към жалбата и протоколите на съдебните заседания се установява, че е налице разминаване в имената, респективно отразеното в допълнението е относимо към друго лице. Касационната инстанция приема, че твърдения за пристрастност, които не са подкрепени с каквито и да е доказателства или не следват от поведението на член на съдебния състав не могат да доведат до извод за наличие на съществено нарушение на процесуални правила. Ето защо дори съмненията на подсъдимия да се отнасяха до съдебния заседател Т. З., а не за лице с фамилия З. (както е отразено в допълнението към касационната жалба), такова оплакване не може да бъде основание за отмяна на постановения първоинстанционен съдебен акт. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание Касационният съдебен състав прецени, че отмерените по отношение на подсъдимия наказания за извършените престъпления по чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК и чл.26, ал.1 НК и по чл.297, ал.3, във вр. с ал.1 НК не са явно несправедливи по смисъла на чл.348, ал.5 НПК. Правилно при отмерване на всяко едно от наказанията, наложени на подсъдимия П., са били отчетени като смекчаващи отговорността му обстоятелства направените частични признания за част от инкриминираните деяния и изразеното разкаяние за извършеното, а като отегчаващи високата степен на обществена опасност на личността на подсъдимия и множеството предходни осъждания на П.. Касационната инстанция прецени, че законосъобразно първостепенният и въззивният съд са приели баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства при определяне на наказанието по отношение на престъплението по 199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК и чл.26, ал.1 НК и превес на смекчаващите отговорността обстоятелства- по отношение на престъплението по чл.297, ал.3, във вр. с ал.1 НК, като са отчели предходните дванадесет осъждания на подсъдимия П. и обстоятелството, че извършеното от него продължавано престъпление против собствеността е осъществено в сравнително кратък срок от последното му осъждани и е за сходно престъпление с мнозинството от предходните присъди. Тези обстоятелства са били правилно преценени като такива, сочещи на висока степен на обществена опасност на подсъдимия и са наложи отмерването на наказание в този размер. Евентуалното редуциране на наказанието на подсъдимия би било от една страна несъобразено с правилата за индивидуализация на наказанието, а от друга би направило невъзможно постигането на целите на чл.36 НК. Ето защо оплакванията за явна несправедливост на двете наказания, определени на подсъдимия П. и отмереното му общо най- тежко наказание не могат да бъдат възприети и не са налице законовите предпоставки за уважаването на касационните жалби. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №159 от 30.10.2012 г., постановено по ВНОХД №288/2012 г., по описа на Апелативен съд- гр.Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.