11
Р Е Ш Е Н И Е
№ 4
[населено място] , 08.08.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо търговско отделение , в открито съдебно заседание на двадесети януари , през две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретаря Клавдия Дали и като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1748/ 2013 год., за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] против решение № 103 / 27.11.2012 год. по т.д.№ 289 / 2012 год. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 217 / 27.06.2012 год. по т.д.№ 388/2011 год. на Бургаски окръжен съд . Със същото са уважени предявените от [фирма] против касатора обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл.88 ал.1 пр.второ вр. с чл.82 ЗЗД - обезщетение за вреди от развалянето на сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,съизмеримо с размера на начислимата върху платените от ищеца на ответника 5 033 600 лева лихва, в размер на 2 121 791 лв. – съобразно приложим най-висок лихвен процент по срочни депозити над 2 год. на [фирма], за периода от 01.01.2007 год. до 07.04.2011 год., както и идентично определена лихва върху платените от ищеца 193 600 лв. за периода от 07.04.2011 год. до 22.06.2011 год.,в размер на 3 726,80 лева,както и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД - обезщетение за забава в изпълнение задължението на ответника за възстановяване на заплатените суми,предвид развалянето на договора , за периода от развалянето – 08.11.2010 год. до датата на фактическо издължаване на всяка от тях, съответно : на 07.04.2011 год. / възстановена платената продажна цена от 4 840 000 лв. /, на 22.06.2011 год. / възстановени 96 800 лв. – разноски по вписване на договора,в размер на 2 % върху цената/, на 01.07.2011 год. / възстановени 178 340 лв. – твърдени като заплатени на трети лица - изпълнители на възложени в полза на ответника археологически проучвания и консервиране - разноски / и на 11.08.2011 год. / изплатени 96 800 лв. - местен данък за сключването на сделката в окончателна форма , в размер на 2 % върху цената / - общ размер на присъдена лихва за забава – 232 401 лева.Касаторът твърди недопустимост на въззивното решение,предвид присъждането на обезщетение по чл.88 ал.1 пр.второ ЗЗД и чл.86 ЗЗД кумулативно, върху едни и същи суми и за съвпадащи периоди.В евентуалност оспорва и правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон - чл.26 ал.1 ЗЗД и чл.82 ЗЗД,досежно изводите за недоказаност на възраженията на ответника за нищожност на предварителния договор поради невъзможен предмет,алтернативно – поради липса на съгласие, както и в противоречие с условието за непосредственост и предвидимост на търпимите от ищеца вреди, в причинна връзка с виновно поведение на ответника,предпоставило разваляне на договора .
Ответната страна - [фирма] - оспорва касационната жалба.Счита че липсва основание за допускане на касационното обжалване по въпрос,по произнасянето на първоинстанционния съд по който , не е въведен от ответника изричен довод за неправилност във въззивната жалба и въззивното решение се явява съобразено със законовото ограничение на чл.269 пр.второ ГПК – произнасяне само по въведените от въззивника доводи за неправилност на решението.Доколкото намира въпроса относим единствено към приложението на чл.86 ЗЗД и отричайки императивния характер на нормата, ответната страна отрича задължението на въззивния съд да се произнесе служебно по приложението й,без наведен довод относно недопустимо кумулиране на обезщетения ,едно от които с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД.Страната намира,че чл.86 ал.1 изр.2 ЗЗД съдържа самият отговор относно предпоставките за допустимо кумулиране на обезщетение по чл.88 ал.1 пр. второ ЗЗД,съизмеримо с пропуснатата полза от лишаването на страната по договора от парична сума,с обезщетение за забава по чл.86 ал.1 ЗЗД, съизмерима със законната лихва върху същата сума,за един и същи период - след развалянето на договора,а именно: „когато вредите са в по-голям размер от дължимата и определена по реда на чл.86 ал.2 ЗЗД законна лихва за забава„.В случай, че съдът не би споделил възражението за процесуална недопустимост на разглеждането на допустимостта на кумулирането на двете обезщетения от въззивната инстанция и оттук - недопустимостта им като предмет на касационната жалба,страната признава наличие на дублиращо се обезщетение,както следва: върху сумата 4 840 000 лв. / цената по сделката, предварително платена като условие за сключването на окончателния договор / – за периода 08.11.2010 год. – 07.04.2011 год., върху сумата 96 800 лв. / платен местен данък върху сделката / – за периода 08.11.2010 год. до 07.04.2011 год. и върху сумата от 96 800 лева / платени режийни разноски / за същия период .
С определение № 794 / 23.10.2013 год. касационното обжалване е допуснато по въпроса „ за допустимото кумулиране на обезщетение за вреди в по-голям размер от презумптивната, съизмерима с лихва за забава вреда, ведно с обезщетение за забава,съизмеримо със същата законна лихва/ чл.86 ал.2 ЗЗД / ,за един и същ период от време,върху едни и същи суми,от които ищецът е бил лишен с оглед сключения предварителен договор,последващо развален„.Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,за преценка на съответствие въззивното решение с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 64 / 03.06.2011 год. по т.д.№ 476/2010 год. на ІІ т.о. на ВКС. Макар конкретния правен въпрос, по който съставът на ІІ т.о. на ВКС е допуснал касационно обжалване,да е със съдържанието - „ дължи ли продавачът по предварителен договор за продажба обезщетение за вреди в размер на законната лихва върху платения от купувача депозит, на основание чл.86 ал.1 ЗЗД ,ако виновно не изпълни задължението си да сключи окончателен договор„ - дължимият по въпроса и формулиран от съда отговор,по необходимост е предпоставил обосноваване на извод,че при несключване на окончателен договор по вина на една от страните, изправната страна би могла да претендира обезщетение по чл.88 ал.1 вр. с чл.82 ЗЗД за вреди от неизпълнението, предвид лишаването й от депозираната за сключването на договора сума,от заплащането й до възникването на основание за възстановяването й / развалянето на договора /, но не и обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху същата сума за този период,а само за последващ възникването на основание за възстановяването й /изискуемостта й / и до възстановяването й период.До развалянето сумата се държи на правно основание от противната страна и няма забава в задължението за възстановяването й.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение и за да се произнесе,в съответствие със заявените касационни основания и доводите на страните,съобразно правомощията си по чл.293 вр. с чл. 290 ГПК, съобрази следното :
Ищецът претендира обезщетение за вреди от несключването на окончателен договор,на основание сключен с ответника предварителен договор за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот,находящ се в старата градска част на Н. , развален от ищеца – купувач, поради отказ на ответника - продавач да изпълни задължението си за сключване на окончателен договор,с предизвестие на ищеца по реда на чл.87 ал.1 ЗЗД,породило действие считано от 08.11.2010 година.Твърди,че в изпълнение на условията на предварителния договор е заплатил на ответника сумите : 4 840 000 лева / цена на бъдещата покупко - продажба /,193 600 лв.-заплатени режийни разноски по вписване на договора и местен данък - всяко перо в размер на 96 800 лв. – 2 % върху продажната цена, както и сумата 178 340 лева - направени разходи за археологически проучвания и консервиране.Не оспорва възстановяването на сумите от ответника,съответно: на 07.04.2011 год. - възстановена цена от 4 840 000 лв. , на 22.06.2011 год.- възстановени 96 800 лв. - режийни разноски по вписването на сделката, в размер на 2 % върху цената,на 01.07.2011 год. – възстановени 178 340 лв. – твърдени като заплатени на трети лица – изпълнители,но в полза на ответника,разноски за археологически проучвания и консервиране и на 11.08.2011 год. - възстановени 96 800 лв. - местен данък.Твърди,че в резултат на несключването е претърпял вреди, съизмерими с начислимата върху общата сума от 5 033 600 лв. възнаградителна лихва, съобразно приложим най-висок лихвен процент по срочни депозити - над 2 години - в лева,на [фирма] / в която банка е удостоверено поддържането на банкови сметки от ищеца,имащ качеството и на мажоритарен акционер в същото дружество/, за периода от 01.01.2007 год./ първият ден на периода през който се явяват заплатени от ищеца всички преждепосочени суми / и до 07.04.2011 год. - датата на възстановяване цената от 4 840 000 лева,а също обезщетение за идентично начислими вреди върху сумата от 193 600 лв. / режийни и местен данък / за периода от 07.04.2010 год. до 22.06.2011 година,когато ответникът е възстановил половината от сумата – 96 800 лева.Кумулативно,ищецът е претендирал и обезщетение за забава в издължаване на подлежащите на връщане с развалянето на договора суми,съизмерима със законната лихва върху всяка от преждепосочените суми / общо в размер на 5 033 600 лв./,на основание чл.86 ал.1 ЗЗД,за период от развалянето на договора - 08.11.2010 год. / волеизявлението съдържащо и покана за връщане на заплатеното, на отпаднало основание / до 07.04.2011 год..Размерът на обезщетението по чл.88 ал.1 пр. второ ЗЗД е установен с икономическа експертиза, изцяло кредитирана от съда , на база лихвен процент /9,74 %/ по срочни депозити на сектори „Нефинансови предприятия и домакинства „ на [фирма] ,към м.октомври 2009 год., без изводима от доказателствата приложимост на точно този лихвен процент в рамките на целия исков период и още повече за минал период.
В обобщение: В причинна връзка с развалянето на договора се претендира кумулативно,за един и същ период,след развалянето на договора / 08.10.2010 год. – 07.04.2011 год./, обезщетение за вреди предвид лишаване ищеца – купувач по предварителния договор от заплатената на ответника - продавач, съгласно клаузите му, сума, съизмерими веднъж с възнаградителни лихви , които ищецът би получил, ако би внесъл така заплатената сума на срочен депозит, при конкретно посочени условия и втори път - съизмерими със законната лихва за забава, начислима върху същата сума,на основание чл.86 ал.2 вр. с ал.1 пр.първо ЗЗД.Въззивният съд е уважил всички претенции , като не е приел за основателно възражението на ответника за нищожност на сключения предварителен договор,поддържано на две основания:1/ поради липса на съгласие,с оглед обекта на бъдещата покупко-продажба, за който О. съвет Н. е приел решение за продажба чрез обявяване на конкурс - елемент от фактическия състав на покупко-продажбата на частна общинска собственост , съгласно чл.35 ал.1 ЗОС / ред. ДВ бр. 101 от 2004 год./ и 2 / поради невъзможен предмет – доколкото съгласието е дадено за конкретно обособим едва след бъдещо изменение на ПУП обект,несъществуващ към момента на сключване на предварителния договор .
По правния въпрос:
Отговорът на правния въпрос се съдържа в самата разпоредба на чл.86 ал.1 пр.второ ЗЗД,както правилно е посочил ответникът.Обезщетение за вреди от неизпълнение на парично задължение възниква при настъпила негова изискуемост.С развалянето на договора настъпва изискуемост на задължението за връщане платеното по него , на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД,т.е. лишаването на изправната страна от дадената в изпълнение на договора парична сума е вече резултат от забавата на неизправната да върне същата тази сума,с оглед развалянето на договора.С нормата на чл.86 ал.1 пр. първо ЗЗД законодателят е приел, че при дължима парична престация,сигурната възмездима вреда е винаги съизмерима със законната лихва по чл.86 ал.2 ЗЗД върху размера на задължението, за периода на забавата ,освен ако са настъпили вреди в по-голям от нейния размер.Разпоредбата е ясна досежно това,че извън размера на законната лихва подлежи на възмездяване само разликата между размера на действително търпимите вреди от задържането на паричната престация и размера на законната лихва,следователно кумулирането им е недопустимо.Неизправната страна би дължала по-голямото по размер измежду двете обезщетения. Това е така, защото като последица на лишаването си от една и съща парична сума, страната не би могла да бъде увредена по няколко начина, тъй като не би могла да оперира по няколко кумулативни начина със същата,за един и същ период на задържането,на който принцип се основава възмездяването. За периода след развалянето на договора, обаче , както обезщетението съизмеримо със законната лихва,съгласно чл.86 ал.2 ЗЗД, така и обезщетението за претърпени по-големи вреди , на основание чл.86 ал.1 пр. второ ЗЗД / в случая – от невъзможността сумата да бъде вложена при определени, по-благоприятни за изправната страна условия - обезщетение в размер на пропусната възнаградителна лихва / ,се основават на забавата на длъжника в изпълнение на дължима в резултат на развалянето на договора парична престация,каквато изискуемост за предходния развалянето период липсва. В този смисъл, даденият с реш.№ 64/03.06.2011 год. по т.д.№ 476/2010 год. на ІІ т.о. на ВКС отговор , касаещ недопустимост на кумулирането за периода преди развалянето на договора,с оглед липсата на забава на задължението за връщане на цената,следва да се допълни в следния смисъл : Обезщетение на вреди от лишаването на изправната страна от сумата,дадена по предварителен договор,последващо развален, търсено за периода след развалянето,може да бъде присъдено самостоятелно, независимо дали надвишава или не размера на законната лихва по чл.86 ал.2 ЗЗД, ако се претендира от страната при условията на чл.86 ал.1 пр.второ ЗЗД, щом е налице забава на неизправната страна да върне сумата след поканата за това,съответно е дължимо за периода на забавата.Кумулиране на това обезщетение с обезщетение,съизмеримо с мораторната лихва по чл.86 ал.2 ЗЗД е недопустимо. В тази хипотеза съдът следва да присъди по-голямото по размер обезщетение, изхождайки от конкуренцията на интереси на ищеца.
По основателността на касационната жалба :
Видно е,че в настоящия случай,въззивният съд е допуснал недопустимо кумулиране на обезщетение по чл.86 ал.1 ЗЗД с обезщетение за по-големи от законната лихва вреди, съизмерими с приложима по-висока възнаградителна лихва по срочни - над 2 години - депозити на конкретна банка, съобразно лихвен процент към м. октомври 2009 год. за един и същ период – от 08.11.2010 год./ развалянето на договора / до 07.04.2011 год./ връщане на цената по сделката /.Преценката кое обезщетение за този период следва да се присъди,съгласно чл. 86 ал.1 пр. второ ЗЗД ,обаче, по необходимост поставя въпроса за принципната дължимост на обезщетението за по-големи от законната лихва вреди , ако биха били тези,съизмерими по начина , посочен от ищеца – с лихва по срочни депозити в лева на [фирма] и то към точно определен момент , съгласно условията на банката,макар прилагайки същия лихвен процент за целия исков период на така претендираното обезщетение – от 01.01.2007 год. / заплащането на сумите по договора / до 07.04.2011 год. / връщането на част от същите - цената /.За това обезщетение следва да важи общия принцип на чл.82 ЗЗД,че подлежат на обезщетяване само преки и непосредствени, предвидими , освен при недобросъвестност на противната страна вреди.Недобросъвестността в гражданските правоотношения предпоставя умисъл за неизпълнение на поетото задължение, нежелание на длъжника да действа съобразно възприетия модел на поведение,т.е. умишлено поведение на [община] в обвързването с договорно правоотношение, задължение по което не смята да изпълни.Очевидно в случая не е налице недобросъвестност,тъй като отказът от сключването на окончателен договор за покупко-продажба е обусловен от последващо противопоставяне на сделката на Националния институт по паметниците на културата / НИПК /, на основание чл.4 ал.3 от Закона за паметниците на културата и музеите вр.с чл.125 ал.5 ЗУТ – противопоставяне ситуирането на Делфинариум на територията на „Старинен Н.”,за каквато конкретна цел е определен продавания имот, с оглед високата културно-историческа стойност на резервата,включен в списъка на ЮНЕСКО на паметниците на световното културно–историческо наследство.Останалите пороци, визирани от ответника като такива на предварителния договор и обуславящи според него нищожност на същия, касаят предмета на волеизявлението на О. съвет Н., за обекта на бъдещата покупко-продажба чрез конкурс и фактически обявеният със заповед на кмета обект на конкурса,за разминаването между които е в известност и самият ищец, т.е. знанието на сочените факти е и от двете страни по сделката към момента на сключването й .Страната не може да черпи права от собственото си поведение в противоречие със закона. Следователно и за да би било присъдимо обезщетение за по-големи от законната лихва вреди, от забавата в издължаването обратно от ответника на ищеца на предоставената по предварителния договор сума,е необходимо обосноваването на предвидимост на вредата / пропуснатата полза /, каквато настоящият състав не намира да е налице. Полагайки дължимата грижа за собствените си работи, [община] не би могла да предвиди,че задържаната след развалянето на договора сума ищецът би внесъл незабавно на срочен влог и то при конкретно определени условия,по най-висок лихвен процент и то към м. октомври 2009 год., при това за срочни - над 2 години - влогове / което само по себе си предпоставя предварително знание на кредитора за над двугодишен период на забавата, а обективно такъв не е и налице от развалянето на договора до цялостното издължаване на сумите /, в конкретно определена банка, като качеството на ищеца на мажоритарен собственик в същата не обуславя еднозначен извод за допустимо единствено в тази банка вложение на свободните му / също неизвестно обстоятелство / парични средства.Като не отговаря на условието за предвидимост,така предявеният иск за пропуснати ползи съгласно чл.86 ал.1 пр.второ ЗЗД,за периода от развалянето на договора / настъпване изискуемостта на паричната сума,престирана от ищеца на ответника по същия / до връщането й ,се явява неоснователен.Следователно и за периода 08.11.2010 год. – 07.04.2011 год. ответникът дължи единствено обезщетение на основание чл.86 ал.1 пр. първо ЗЗД, в размер на законната лихва върху сумата от 4 840 000 лева или сума от 206 681 лева.Изискуемост и съответно забава на ответника предпоставяща обезщетение, съизмеримо със законната лихва,е налице и обуславя основателност и на останалите обективно съединени искове : за лихва за забава върху сумата от 96 800 лева,за периода 08.11.2010 год. – 22.06.2011 год. / когато е върната същата сума от ответника на ищеца / , в размер на 5219 лв., за лихва за забава върху сумата от 178 340 лева , за периода от 08.11.2010 год. до 01.07.2011 год. / връщането на същата сума /, в размер на 11 913 лв. и лихва за забава върху сумата от 96 800 лв. , за периода 08.11.2010 год. до 11.08.2011 год. / връщането й /, в размер на 7 588 лева или общо обезщетение за вреди от забавата във възстановяването на сумите, платени от ищеца на ответника на основание сключения и последващо развален предварителен договор – 232 401 лева.
Неоснователно е възражението на ответната страна ,че липсата на изричен довод във въззивната жалба на ответника, за недопустимостта на кумулирането ,е изключвало произнасянето на въззивния съд по същото служебно.Недопустимостта на кумулирането се основава на общия принцип за недопускане на неоснователното обогатяване.С оглед императивния му характер, както и с оглед кумулирането на обезщетение, чиято преценка предпоставя приложението на чл.82 ЗЗД, въззивният съд е бил задължен да се произнесе, тъй като служебно следи за противоречие на решението с императивна правна норма и без да е необходим изричен довод на заинтересованата страна / т.1 на ТР № 1 / 09.12.2013 год. по т.д.№ 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС /, респ. се касае за съществено нарушение на въззивна инстанция , наведено като изричен довод в касационната жалба и на това основание съставляващо предмет на касационното произнасяне.
За предхождащ развалянето период, противно на споделеното в решение № 64/03.06.2011 год. по т.д.№ 476/2010 год. на ІІ т.о. на ВКС, настоящият състав не счита дължимо обезщетение,на основание чл.88 ал.1 пр. второ ЗЗД вр.с чл.82 ЗЗД, за вреди от задържането на предадената в изпълнение на последващо развален договор сума , в случая съизмеримо с възнаградителна лихва по срочен влог в лева, съобразно приложим най-висок лихвен процент по срочни депозити - над 2 год. - на [фирма].Недължимостта не е изводима единствено от липсата на характеристиката „ предвидимост „ на вредата,съгласно чл.82 ЗЗД и изложеното по-горе.При разваляне на договора страните си дължат връщане на даденото и могат да претендират възстановяване положението отпреди сключване на разваления договор / възмездяване на понесени по сключването му и подготвянето на изпълнението му разноски /,както и възмездяване на разликата в условията при които е задоволен интереса на кредитора към момента на развалянето на договора, спрямо стойността на собствената му престация /т.нар.сделка на покритие/.Обезщетението по чл.88 ал.1 пр.второ вр. с чл.82 ЗЗД е обезщетение за нарушаване негативния интерес на изправната страна - от сключване на договора,с цел удовлетворяване позитивния й интерес от неговото изпълнение,в който смисъл е употребения в разпоредбата на чл.88 ал.1 пр.второ ЗЗД израз - „неизпълнение на договора„.Пропуснатите ползи върху заплатената по предварителния договор сума,за периода от заплащането й до развалянето на договора, към който момент настъпва изискуемостта за връщането й , в хипотезата на чл. 55 ал.1 пр. трето ЗЗД вр. с чл.87 ЗЗД / ППВС № 1 / 28.05.1979 год. /, не са обезщетение за възможности в реализиране на същия / целения с договора / резултат,които кредиторът, доверявайки се на сключения договор,е пропуснал по причина на развалянето му.При това, за периода от сключването на договора до неговото разваляне,ответникът е имал основание да задържа сумата.Заличаването на правните последици от сключената сделка при развалянето й не рефлектира върху момента на настъпване изискуемостта на предоставената по договора престация обратно / ППВС № 1/1979 год./.Ако би била доказана предвидимост на вредата,искът за обезщетение би бил основателен само за периода след развалянето на договора / претенцията по п.2 /, поради наличието на забава , на основание чл.86 ал.1 пр. второ ЗЗД.
Правният резултат / отхвърляне на исковете – п.1 и п.2 по описанието по-горе /не би бил различен,независимо дали би била установена нищожността на сключената сделка.При нищожна сделка, обезщетение по чл.88 ал.1 пр.1 ЗЗД не би било дължимо,с оглед основанието на претендирането му.Установяване нищожността на сделката е без значение и за правния резултат по акцесорните претенции за мораторна лихва,на основание чл.86 ал.1 пр.първо и второ ЗЗД. Независимо от различните моменти на изискуемост на връщане на даденото по сделката в съставите по чл.55 ал.1 пр.1 и пр.3 ЗЗД,забавата обуславяща иска по чл.86 ал.1 ЗЗД тече от един и същ момент – поканата за връщане на даденото,в случая отправена ведно с волеизявлението за разваляне на договора. Независимо от това следва да се има предвид облигационния характер на сключения предварителен договор.Неизпълнението на всички елементи от фактическия състав на продажбата на частна общинска собственост би опорочило окончателната сделка, имаща вещноправни последици, не и предварителния договор, сключен със законно представляващо [община] лице – кмета.
Следователно,въззивното решение следва да бъде отменено в частта в която са уважени предявените на основание чл.88 вр. с чл.82 ЗЗД претенции, за сумите от 2 121 791 лева и 3 726,50 лева, и потвърдено в частта, в която са уважени претенциите с правно основание чл. 86 ал.1 ЗЗД,за дължимо от ответника обезщетение в размер на мораторната лихва съответно / за периода 08.11.2010 год. – 07.04.2011 год. – върху сумата от 4 840 000 лв. / предвид погасяване на същата сума на 07.04.2011 год. / , за периода 08.11.2010 год. – 22.06.2011 год. върху сума от 96 800 лв. / предвид погасяване на сума от 98 000 лева от общия неиздължен остатък на 22.06.2011 год./, за периода 08.11.2010 год. – до 01.07.2011 год. – върху сума от 178 340 лева / предвид погасяване на сума от 178 340 лв. от общия неиздължен остатък на 01.07.2011 год./ и за периода 08.11.2011 год. до 11.08.2011 год. върху сума от 96 800 лева / последният неиздължен остатък,заплатен на 11.08.2011 год./.
С оглед изхода на делото и уважена спрямо отхвърлена част от претенциите, съобразявайки и претендирано от ответника юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78 ал.8 ГПК,в размер от 47 608 лева, на основание чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 / 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ищецът следва да възмезди ответника за разноски понесени в настоящото производство в размер от 85 402 лева , вкл.заплатена държавна такса.Ще следва да бъдат коригирани присъдените в тежест на ответника разноски за първа и въззивна инстанции,както и да бъдат присъдени юрисконсултски възнаграждения и за тези две инстанции,като претендирани своевременно за всяка инстанция и изрично поискани в зависимост от резултата в касационното производство.Същите,съобразени с отхвърлената част от предявените претенции, са както следва: 42 960 лв. за първа и 42 960 лева за въззивна инстанция.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение,на основание чл.293 ал.2 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 103 / 27.11.2012 год. по т.д.№ 289 / 2012 год. на Бургаски апелативен съд, в частта в която със същото е потвърдено решение № 217 / 27.06.2012 год. по т.д. № 388/ 2011 год. на Бургаски окръжен съд, за осъждане [община] да заплати , на основание чл.88 ал.1 пр. второ вр. с чл. 82 ЗЗД , на [фирма] обезщетение за вреди от развалянето на сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, съизмеримо с размера на начислимата лихва върху платените от ищеца на ответника 5 033 600 лева , за периода от 01.01.2007 год. до 07.04.2011 год., в размер на 2 121 791 лв., както и идентично определена лихва върху платените от ищеца 193 600 лв. за периода от 07.04.2011 год. до 22.06.2011 год. , в размер на 3 726,80 лева или за обезщетение в общ размер от 2 125 517,80 лева,както и в частта в която потвърждава присъдени в тежест на ответника разноски за първа инстанция над сумата от 10 151 лева и разноски за въззивна инстанция над сумата от 2 781 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма] против [община] обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.88 ал.1 пр. второ вр. с чл.82 ЗЗД , за сумата от 2 121 791 лева и за сумата от 3 726,80 лева, като неоснователни.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА [фирма] , на основание чл.81 вр. с чл. 78 ал.3 и ал.8 ГПК,съобразно уважена към отхвърлена част от касационната жалба, да заплати на [община] разноски за касационното производство в размер на 85 402 лева, както и 42 960 лв. разноски за първоинстанционното и 42 960 лв. разноски за въззивното производство – юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :
|