Ключови фрази
Частна касационна жалба * нов ответник * прекратяване на производството по делото * нередовност на исковата молба * субективно съединяване на искове * обезщетение за вреди * алтернативно съединяване на искове * процесуална легитимация * особен представител

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 182

Гр.София, 30.04.2018г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през двехиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря ........, като разгледа докладваното от съдията Русева ч.г.д.N.1330 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С определение №.182/18.01.18 по г.д.№.4488/17 на САС, Vс., е потвърдено определение от 16.12.16 по г.д.№.296/15 на Софийски окръжен съд, ГО, 1с., с което производството по делото е прекратено по отношение на Министерство на вътрешните работи /МВР/, Министерство на правосъдието /МП/ и Министерство на отбраната /МО/.
Постъпила е частна касационна жалба от И. Г. Д., подадена чрез назначения му особен представител адв. И. Ю., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице позоваване на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпроса „Допустимо ли е последващо субективно съединяване на искове по реда на чл.228 ГПК чрез привличане на нов ответник, наред с първоначалния, без да се изменя основанието на иска” и на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК предвид очевидната неправилност на атакувания акт.
Ответните страни не вземат становище.

Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:
С обжалвания акт въззивният съд е приел, че производство е образувано по искове с правно основание чл.45 ЗЗД срещу И. И. И. за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди в размер на по 100000лв. - като с уточняваща молба те са предявени при условията на алтернативност и срещу Държавата, представлявана от Министерството на финансите, а впоследствие е направено искане на основание чл.228 ал.2 и ал.3 ГПК за привличане на ответници МВР, МП и МО. При тези факти е намерено, че, предвид отпадане на разпоредбата на чл.117 ал.4 ГПК/отм./, по новия ГПК липсва процесуална възможност в конкретния случай за последващо субективно съединяване на искове на основание чл.228 ал.2 и ал.3 ГПК - и поради това определението за прекратяване е правилно.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявена лично от И.Д. искова молба, като по негово искане му е била предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство. Предвид констатирана нередовност, молбата е била оставена без движение с указания за уточняване. Във връзка със същите назначеният особен представител е подал няколко молби, като е посочвал и трудности във връзка с представителството /предвид обстоятелството, че клиентът му се намира в затвора за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” и е налице различно разбиране относно претенциите му/. С молба вх.№.1092/15.02.16 са конкретизирани обстоятелствената част на исковата молба и ответниците, като е посочено, че исковете следва да се считат предявени „алтернативно” и срещу „Държавата в лицето на Министерството на финансите”. С оглед постъпило възражение за недопустимост на претенциите срещу „Държавата в лицето на Министерството на финансите” предвид изложените в исковата молба обстоятелства /доколкото същите не обосновават отговорност на сочения ответник/ – и твърдения, че този ответник не е надлежна страна и по отношение на него липсва надлежна пасивна процесуална легитимация, в първото проведено съдебно заседание ищецът е поискал конституиране и на МВР, МП, МО при условията на алтернативност в качеството им на ответници и представители на държавата, чиито длъжностни лица са в пряка причинна връзка с вредата и се намират в трудови или служебни отношения с нея. Съдът не се е произнесъл по възраженията за нередовност на исковата молба в частта срещу „Държавата в лицето на Министерството на финансите”, не е изискал изричното й уточняване във връзка с ответниците предвид необходимостта от съответствие между обстоятелствена част и петитум и надлежна процесуална легитимация на страните /изявленията на особения представител в първото съдебно заседание и представената молба имат характер по-скоро на такива за уточняване на исковата молба предвид наведените в нея обстоятелства и предходните твърдения за привличане на държавата като ответник/ - и не е постановил изричен акт, с който по изискуемия според закона ясен и недвусмислен начин да определи приобщаването на МВР, МП и МО като страни по делото – определение за допускане на уточнение на исковата молба или определение за конституиране по реда на чл.228 ал.3 ГПК (които имат различни последици) - след надлежно уточняване на исковата молба /с определението за прекратяване е приел, че конституиране е настъпило с действията по изпращане на преписи и призоваване/. При тези обстоятелства постановеното определение за прекратяване, респективно потвърждаващото го такова на САС - без предходно изясняване на волята на ищеца и уточняване на исковата молба, в това число относно ответниците с оглед изложените фактически твърдения, и без надлежен акт с конститутивен ефект /за допускане на уточнение на исковата молба или конституиране по реда на чл.228 ал.3 ГПК - в съответствие с извършено уточняване/ за приобщаването им като страни по делото - е преждевременно и очевидно неправилно.
Предвид изложеното следва да се допусне касационно обжалване при условията на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК, като определение №.182/18.01.18 по г.д.№.4488/17 на САС, Vс., и потвърденото с него определение от 16.12.16 по г.д.№.296/15 на Софийски окръжен съд, ГО, 1с., се отменят, а делото се върне на първоинстанционния съд за извършване на по-нататъшни процесуални действия, вкл. във връзка с уточняване на исковата молба и надлежните ответници по нея.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.182/18.01.18 по г.д.№.4488/17 на САС, Vс.

ОТМЕНЯ определение №.182/18.01.18 по г.д.№.4488/17 на САС, Vс., и потвърденото с него определение от 16.12.16 по г.д.№.296/15 на Софийски окръжен съд, ГО, 1с., за прекратяване на производството по отношение на Министерство на вътрешните работи, Министерство на правосъдието и Министерство на отбраната.

ВРЪЩА делото на Софийски окръжен съд за извършване на по-нататъшни процесуални действия.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: