Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 5 Р Е Ш Е Н И Е № 21 С., 05.02. 2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. Б. С. Д. при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 3657 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Д. С. от [населено място], чрез пълномощниците си адв. Г. К. от АК-П. и Х. В. от АК-П., против въззивно решение № 739 от 24.04.2015 г., постановено по в.гр.д. № 21 по описа за 2015 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено изцяло решението от 17.11.2014 г. по гр.д. № 822/2014 г. на Асеновградския районен съд и е уважен предявеният от А. П. М. от [населено място] против А. Д. С., иск с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. с чл. 59, ал. 9 СК, за изменение на постановените с решение № 230 от 10.06.2011 г. по гр.д. № 90/2011 г. на Асеновградския районен съд, мерки за упражняване на родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете – П. А. М. ЕГН [ЕГН], за осъществяване на лични контакти с детето и заплащането на издръжка, като родителските права са предоставени на бащата, определено е местоживеенето на детето в дома на своя баща в [населено място], определен е режим на лични контакти с майката – всяка събота и неделя от месеца от 10,00 ч. в събота до 15,00 ч. в неделя с преспиване, както и един месец през лятото, по време, когато бащата не е в платен годишен отпуск, определена е месечна издръжка в размер на 90 лв., считано от влизане на решението в сила. Жалбоподателката навежда доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба А. П. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. Г., преупълномощена от адв. Д. Е. от АК-П., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба като неоснователна. С определение № 929 от 19.10.2015 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос относно процесуалното задължение на съда да изслуша и двамата родители, съгласно чл. 59, ал. 6 СК при иск на основание чл. 59, ал. 9 СК, тъй като неизвършването му от съда е в противоречие на приетото в задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 173 от 07.05.2015 г. на ВКС по гр.д. № 6136/2014 г., ІV г.о., решение № 14 от 24.01.2015 г. на ВКС по гр.д. № 4575/2014 г., ІІІ г.о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които еднозначно е прието, че изричното изслушване на родителите в производство за определяне на родителски права и мерки за лични контакти с ненавършилото пълнолетие дете е задължително, а не факултативно. То не е равнозначно на разпит на свидетел или страна, а има за цел да се чуят съображенията на родителите за възможно най-правилната защита на интересите на детето. Посоченото изискване е и изрично закрепено в разпоредбата на чл. 59, ал. 6 СК от 2009 г., което неспазване на задължението за изслушване на родителите от съда съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите, изложени в подадената касационна жалба във връзка с основанията за касиране по чл. 281, т. 3 ГПК и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира касационната жалба за основателна. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства, преценени в тяхната връзки и обусловеност, в случая е настъпило изменение на обстоятелствата, при които е постановено решението по гр.д. № 90/2011 г. по описа на Асеновградския районен съд, с което упражняването на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете П., роден през 2007 г. е предоставено на майката, тъй като са доказани твърденията в исковата молба за неполагане на необходимите грижи за детето от страна на майката, като се е позовал и на заключението на изслушаната съдебно-психологична експертиза, че развитието на детето е в границите на ниска норма, при него липсва училищна готовност и детето има значителна задръжка в езиково-говорното развитие, поради двуезичието, както и недоразвита експресивна реч и социо-комуникативното развитие, което не е вследствие слабите възможности на детето, а в резултат на неглижирането и социалната му депривация, както и че същото е с деликатно здраве, изискващо добри битови условия на живот, като е приел, че в случая бащата демонстрира по-голям родителски капацитет, поставяйки интересите на детето над своите, докато майката има силно ограничен родителски капацитет, тъй като независимо от декларираната от нея привързаност към детето, поведението й показва, че за нея собствения й интерес в конфликта има приоритет пред интересите на детето. Приел е също така, че битовите условия при бащата са по-добри, което благоприятства по-лесното преодоляване на кризисните ситуации, свързани със заболяването на детето – бронхиална астма с алергия към плесени, поради което в негов интерес е родителските права да бъдат упражнявани от бащата. По правния въпрос от процесуално естество, обусловил допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: При разгледания иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на обстоятелствата, при които са определени мерките относно упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете П., въззивното решение по същество е обусловено от поставения процесуален въпрос за изслушването на родителите, както е прието в ППВС № 1/1974 г. и в постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 173 от 07.05.2015 г. на ВКС по гр.д. № 6136/2014 г., ІV г.о., решение № 14 от 24.01.2015 г. на ВКС по гр.д. № 4575/2014 г., ІІІ г.о., решение № 269 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1420/2010 г., ІІІ г.о., която задължителна съдебна практика се споделя и от настоящия съдебен състав на Върховния касационен съд. Според тази тълкувателна и задължителна практика на Върховния касационен съд, изслушването на родителите в настоящия процес е задължително, а не факултативно. Това е така, тъй като съдът следва да прецени личните качества на участниците в спора и възможността им да упражняват родителските права в интерес на детето, при обстоятелствата, установени по делото. Поради това при дела, при които се разрешават спорове относно местоживеенето на ненавършили пълнолетие деца, упражняването на родителските права, както и режимът на лични отношения с родителя, на когото те не са предоставени, съдът е длъжен да изслуша родителите, без да има право да преценява дали това е необходимо, или не. Изискването е въведено за да може съдът да добие лични впечатления от родителите, да прецени след непосредствен контакт мотивацията им да поемат грижите по отглеждането и възпитаването на децата и да формира обосновано становище за родителският им капацитет. Ако първоинстанционният съд е пропуснал да изпълни това си задължение, пропускът следва да бъде отстранен от въззивния съд. В противен случай актът му по същество би се явил постановен в нарушение на съществено процесуално правило, обуславящо отмяна на решението и връщането на делото за ново разглеждане, при което това нарушение да бъде отстранено. В случая въззивният съд не е констатирал процесуалното нарушение, допуснато от първоинстанционния съд да изслуша родителите на ненавършилото пълнолетие дете, така както изисква нормата на закона – чл. 59, ал. 6 СК, която е приложима и в хипотезата на ал. 9 на чл. 59 СК. Предвид на засилената служебна роля на съда в процеса по чл. 59, ал. 9 СК въззивният съд също не е изслушал двамата родители в проведеното открито съдебно заседание на въззивната инстанция, на което те са присъствали лично. В противоречие със задължителната съдебна практика е обжалваното процесуално разрешение, при което изводите в решението по основанието на иска са формирани без да се изслушат родителите. Освен това следва да се отбележи, че в производствата по спорна съдебна администрация преклузията е изключена, в случаите при които съдът е длъжен да следи служебно за интереса на ненавършилите пълнолетие деца, в т.ч. и относно упражняването на родителските права и личните отношения с другия родител, поради което няма пречка въззивният съд освен родителите, ако е уместно да допусне и изслуша и други лица, близки до страните и детето – чл. 59, ал. 6 СК. По изложените по-горе съображения, въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да изпълни указаното задължение като призове и двамата родители за изслушване в открито съдебно заседание. При този изход на делото се явява безпредметно обсъждането на останалите касационни оплаквания в жалбата за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, след като изводите на съда по същество са били изградени без да се изпълнят изрично предвидените в закона предпоставки, които са гаранция за правилността им. По претенцията за разноски пред касационната инстанция, въззивният съд следва да се произнесе при условията на чл. 294, ал. 2 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 739 от 24.04.2015 г., постановено по в.гр.д. № 21 по описа за 2015 г. на Пловдивския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :