Р Е Ш Е Н И Е № 325 С о ф и я, 19 юни 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 07 ю н и 2013 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно дело № 945/2013 година. Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане (назовано „частна жалба”) от осъдената М. Н. П. от [населено място], област Г. на основание чл.420, ал.2 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 156 от 07.12.2012 г., постановено по ВНОХД № 116/2012 г. от окръжен съд-Г. с доводи за наличие на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането. Осъдената М. П. лично моли искането да бъде уважено. Гражданският ищец Л. А. М. от [населено място], област Г., редовно уведомен, не взема участие лично или чрез пълномощник по делото и не е изразил становище по искането. Върховният касационен съд провери правилността на атакуваното решение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 50 от 15.06.2012 г., постановена по НОХД № 221/2012 г. на районен съд-Севлиево отговорността на подсъдимата М. Н. П. от [населено място], област Г. е ангажирана за престъпление по чл.206, ал.1 от НК, осъществено на 10.05.2011 г. в [населено място], област Г. и при условията на чл.54 от НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила, като е призната за невинна и е оправдана по първоначално предявеното й обвинение по чл.209, ал.1 от НК. Уважен е предявеният от пострадалия Л. А. М. от [населено място], област Г., като осъдената П. следва да му заплати сумата от 1800 лв като обезщетение за причинените му имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от 10.05.2011 г. до окончателното й изплащане. В тежест на осъдената са присъдени направените по делото разноски, включително тези на гражданския ищец. Присъдата е била обжалвана от осъдената с оплаквания за неправилност заради съществени процесуални нарушения при събирането и оценката на доказателствения материал, довело до ограничаване на правото й на защита и до неправилното приложение на материалния закон, както и до несправедливото й осъждане с искане за отмяната й и оправдаване по предявеното й обвинение, както и отхвърляне изцяло на предявения срещу нея граждански иск. С въззивното си решение Габровският окръжен съд е потвърдил изцяло атакуваната присъда, като решението му, като необжалваемо, е влязло в законна сила на 07.12.2012 г. В искането от 09.04.2013 г. лично от осъдената П. се ангажират като основания за възобновяване на наказателното дело допустимите по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, но като повтарят наведените и пред въззивния съд доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за неправилно приложение на материалния закон и несправедливото ангажиране както на наказателната, така и на гражданската й отговорност и се отправя искане за отмяната на присъдата и потвърждаващото я въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от прокурора или от районния съд. Като допълнение към същото ВКС прие и изложеното във върнатата й като недопустима жалба до касационната инстанция, но в която са развити идентични с изложените в искането доводи. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК, от страна, имаща право на такова искане и има за предмет решение, което не подлежи на проверка по касационен ред, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения : Основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК се поддържа от осъдената с оплаквания за нарушено право на защита още на досъдебното производство поради отказа на разследващия да й осигури адвокатска защита по ЗПП и да събере поискани от нея гласни и писмени доказателства, задълбочено в съдебната фаза от районния съд с назначаване на служебен защитник, осъществил формално, дори в разрез с позицията й, защитата й по делото, в резултат на което не била възприета тезата й и съдът неправилно изградил изводите си по фактите, а и по правото въз основа на свидетелските показания на пострадалия св.М., на зет му св.Л. и на виновника за „ощетяването й” св.Д., което пък въззивният съд утвърдил в неправилното си и необосновано решение. В по-голямата си част тези оплаквания са били поставени на вниманието както на районния, после и на окръжния съд и са получили правилен и законосъобразен отговор. Те не са съобразени и с хода на цялото наказателно производство. Досъдебното производство (но не като „бързо” или „незабавно”) е било образувано от прокурора при районна прокуратура-Габрово на 18.10.2011 г., след извършена от началото на м.09.2011 г. проверка по жалбата на Л.М. и Е.Л. с приложената разписка за получената сума от 1800 лв от осъдената П.. След прехвърляне на делото в районна прокуратура-Севлиево и издирването й, забавено заради заболяване, тя е била привлечена като обвиняема и й е предявено обвинението по чл.209, ал.1 от НК едва на 27.03.2012 г., когато се е отказала от адвокатска защита, но и като е признала разпореждането с предадената й от св.М. сума за нейни нужди, което било „единственият начин” да удовлетвори претенциите си за продадени нейни наследствени земеделски земи. Същото изложила и в „насрещна жалба”. На същата дата лично са й били предоставени материалите от разследването, без искане за адвокатска защита. Едва на 06.04.2012 г. в районна прокуратура-Севлиево е било получено писмо с нейна молба за назначаване на „служебен адвокат заради липса на доходи и здравословно състояние”, когато делото вече е било на разпореждане на прокурора, но и без да се правят каквито и да е искания във връзка с разследването. Тези обстоятелства са дали основание на районния съд да откаже прекратяване на съдебното производство и връщането на делото на прокурора заради ограничаване правото на защита на осъдената, но и като й е предоставил адвокатска защита по реда на ЗПП с назначаването на адв.Д., когото тя приела и който е осъществил защитата й пред първата инстанция. Няма отразени в съдебните протоколи каквито и да е нейни възражения против защитника, нито лични доказателствени искания или несъгласия с изразените от тяхна страна становища, като защитникът е отстоявал тезата й за невиновност, оспорвайки обвинението за измама. Въззивното производство е протекло вече при договорно нает от осъдената защитник, като съдът е уважил всички техни доказателствени искания, допуснал и разпитал като свидетели В.Д., Мл.П., приел и вложил в делото всички представени му писмени доказателства, повечето неотносими към предмета на доказване. Проверявайки на свой ред достоверността на визираните свидетели, обсъждайки ги съвкупно с останалите доказателствени материали и „тежестта” на подписаната от осъдената разписка за получената от св.М. сума, както и за поетото от нея задължение кому да я предаде, окръжният съд е изложил убедителни съображения защо счита поддържаната от нея теза за защитна, доказателствено оборена и житейски нелогична. По този начин надлежно е преодолял видените от нея противоречия в гласните доказателства и е извел правно значимите факти съответно на изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, като е дал дължимия се отговор на всички доводи на защитника й, с което е изпълнил в пълнота задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК. Поради изложеното ВКС не намира за налично така наведеното основание за възобновяване на производството по делото за удовлетворяване на искането за връщането му на прокурора за доразследване. Въззивният съд е утвърдил правните изводи на районния за осъществено от осъдената престъпление по чл.206, ал.1 от НК, като е възприел мотивите му тя да е получила процесната сума от св.М. при предварително формирано у него „желание” да я върне на св.Д., заради отпаднало основание за задържането й, чрез предаването й на П. при поето от нея задължение да му я предаде, но което не спазила и я разходвала за лични нужди. Това становище е в разрез с изложената на стр.3 от мотивите на решението му фактическа обстановка – че виждайки св.М. с пари, получени от друга сделка и намерението му да върне от тях дължимата се на св.Д. сума от 1800 лв, предложила това да стори тя, тъй като поради възрастта си и отдалечеността на местоживеенето си от Г. св.М. не можел лично или чрез зет си св.Л. да стори това, а и защото споделила, че св.Д. е в затвора, което не било вярно. В оформената подробна разписка записала собственоръчно как ще я предаде на съпругата на последния, която назовала с измислено име, но и като задържала после сумата, разходвайки я по собствено усмотрение. Разликата между измамата и обсебването е, че при обсебването чуждото имущество попада на правно основание у дееца да го владее или пази, докато при измамата фактическата власт върху това имущество се получава въз основа на измамливо формирано или поддържано заблуждение у собственика или държателя му, с което той се мотивира да извърши акта на имуществено разпореждане, с което му се причинява реална вреда, без да е необходимо за дееца да настъпи целената лично за него или другиму имотна облага. В случая св.М. е бил мотивиран да предаде сумата на осъдената П. от изявленията й да познава съпругата на св.Д., че обективно той е възпрепятстван да я получи, защото е в затвора и ще я предаде на жена му, което категорично следва от отразеното в разписката. Осъществена е била измама, а не обсебване на сумата, но при липсата на съответен протест от прокурора отстраняването на неправилното приложение на материалния закон за въззивния съд е било процесуално непостижимо, дори и да беше забелязал грешното приложение на закона. То е неотстранимо и от настоящата инстанция по извънредния способ на възобновяването, доколкото то е инициирано с искане от осъдената, а и преквалификацията на деянието с нищо не ще облекчи наказателната й съдба, щото наказуемостта при двете престъпления е еднаква. Или, не е налице и основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за корекция на атакуваното решение. Не се оправдават и оплакванията за явна несправедливост на наложеното на осъдената наказание както с оглед тезата й за невиновност, така и заради липсата на явно несъответствие на наказанието на обществената опасност на извършеното от нея и личността й. Макар за миналите си осъждания да е реабилитирана, тя демонстрира неуважение към законовите порядки и упоритост при постигане на целите си, посягайки на доверието на родствениците си, вършейки престъпления. И в това отношение удобно се оправдава с „бездействието” и „манипулациите” на правозащитните органи, които била многократно, но безрезултатно сезирала с молби и жалби, без обаче да използва законовите процедури за постигане на имуществените си претенции. Правилни са изводите на съда за липса на предпоставките на чл.55 от НК за определяне на наказанието й под законовия минимум, а с приложението на чл.66, ал.1 от НК е получила за пореден път само предупреждение да спазва законовите порядки в изпитателния срок. ВКС не намира основание за смекчаване на санкцията й и такова налично по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК за корекция на въззивния съдебен акт. Искането в цялост, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. Поради изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Н. П. от [населено място], област Г. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 156 от 07.12.2012 г., постановено по ВНОХД № 116/2012 г. от окръжен съд-Габрово. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :