Р Е Ш Е Н И Е № 89 гр.София, 26.05.2021г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретар Ил.Рангелова в присъствието на прокурора К.ИВАНОВ изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 365/2021 година. Настоящето производство е образувано пред Върховния касационен съд по искане на осъдения С. П. Н. за възобновяване на НОХД № 888/2018 г. по описа на ОС Плевен. Твърди се, че делото е разгледано в негово отсъствие, че той не е уведомен за решението на съда, не знае за осъждането си защото е бил в чужбина. Като основание за възобновяване на производството сочи разпоредбите на чл.422, ал.1, т.6 и чл.425, ал.5 НПК. В съдебно заседание осъденият и защитникът му в лицето на адв.С.И. поддържат искането по посочените в него съображения- проведено задочно производство и предоставени гаранции с издадената по отношение на С.Н. европейска заповед за арест /ЕЗА/ за възобновяване на делото. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура намира искането за неоснователно. Акцентира на обстоятелството, че осъденият е знаел за проведеното срещу него наказателно производство в България, лично е бил привлечен като обвиняем по досъдебното производство, като също така лично е упълномощил защитник да го представлява пред Върховния касационен съд. Обстоятелството, че се е укрил и не е получавал известията от досъдебните и съдебни органи, е резултат от негово недобросъвестно поведение. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е подадено от легитимирано лице в законоустановения 6 месечен срок от узнаване за постановената присъда. В случая този срок започва да тече от предаването на осъдения на българските власти от страна на компетентните немски власти в изпълнение на ЕЗА, станало на 07.12.2020г. Искането е подадено на 16.04.2021г. видно от пощенското клеймо върху плика. Разгледано по същество искането е неоснователно. Осъденият мотивира искането си с наличието на две предпоставки- задочно проведен по отношение на него наказателен процес в България, приключил с постановяване на осъдителна присъда и дадени гаранции в издадената европейска заповед за арест от българските власти за това, че делото ще се разгледа отново. По повод така формулираните твърдения за наличие на основанията по чл.425, ал.1 и ал.5 НПК, касационният съд намира следното: С постановление от 03.08.2016г. по ДП № 415/2016г. по описа на РП Плевен / впоследствие прието по подсъдност за разследване от ОП Плевен под № 189/2016г/ С. Н. е бил привлечен лично към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.330, ал.1 НК. Взета му е била мярка за неотклонение "подписка“. На същата дата е разпитан като обвиняем и е дал подробни обяснения по повдигнатото му обвинение. В хода на досъдебното производство Н. се е укрил и не е било възможно връчването на призовки за провеждане на следствени действия /стр.28 и сл, т.2 ДП/. Търсен е на известния по делото адрес, правени са опити да се уведоми по телефона, възложени били на компетентните органи действия по издирването му, в резултат на което е обявен за общодържавно издирване с телеграма № 40 311/20.10.2016г. Въпреки щателното издирване Н. не бил открит на територията на страната и досъдебното производство приключило в негово отсъствие, като същият бил представляван от служебен защитник. На 26.09.2018г. ОП Плевен внесла обвинителен акт срещу С.Н. за извършено престъпление по чл.330, ал.2 НК и е било образувано НОХД № 888/2018г. пред ОС Плевен. За първото съдебно заседание съдът не само е изпратил призовка на известния по делото адрес, но е изпълнил в пълен обем своите задължения за издири и уведоми С.Н. за започналото съдебно производство. Изискани са справки дали лицето не пребивава в затворите или арестите на страната, като са получени отрицателни отговори. Постъпила е справка, че той е напуснал страната на 12.08.2016г., няма данни да се е завръщал и не е известен адресът му в чужбина. Така законосъобразно първоинстанционният съд е пристъпил към разглеждане на делото в негово отсъствие, като Н. се е представлявал от служебен защитник. С присъда от 21.02.2019г. той е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му е било наложено наказание от 4 години „лишаване от свобода“, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. На основание чл.68 НК е приведено в изпълнение и отложено по реда на чл.66 НК наказание от 6 м. „лишаване от свобода“, определено по НОХД № 123/2014г. на РС Никопол. По повод депозирана жалба от служебния защитник е било инициирано въззивно производство по проверката й. Апелативен съд Велико Търново отново е направил нужното за издирване на лицето. Усилията му не са били ползотворни. Била е получено справка, че издирването на лицето не е довело до откриването му. С решение от 11.06.2019г. постановено по ВНОХД № 110/2019г. АС Велико Търново е потвърдил присъдата на ОС Плевен. Касационна жалба е била подадена от служебен защитник на Н. и е образувано НД № 840/2019г. през Върховния касационен съд. Касационният съд е положил на своя ред усилия да издири лицето, но резултатът е бил негативен. Получена е отново справка, че издирването му продължава и той не е открит. Допълнение към касационната жалба, с приложено пълномощно лично подписано от Н., е депозирано от адв.В. П.. Представено е и копие от нотариално заверено в консулската служба на Р.България в Б. пълномощно от 11.10.2019г., с което адв.П. се упълномощава от Н. да го представлява пред Върховния касационен съд и всички съдебни институции. В проведено съдебно заседание на 19.11.2019г. защитникът е заявила, че Н. знае за съдебното заседание, но причината за да не бъде открит е, че пътува. С решение от 07.01.2020г. Върховния касационен съд, трето наказателно отделение, е оставил в сила решението на въззивния съд. Била е издадена ЕЗА от прокурор при ОП Плевен на 14.04.2020г., с която е поискано предаването на осъдения за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“. При така изложените последователно обстоятелства , настоящият състав на Върховния касационен съд прецени, че не са налице предпоставките за възобновяване на НОХД № 888/2018г. на ОС Плевен. Основанието за възобновяване на делото е уредено в чл. 423, ал. 5 вр., ал. 1 от НПК. Осъденият е предаден на българските власти въз основа на Европейска заповед за арест, издадена от прокурор при ОП Плевен за изпълнение на наложеното му наказание от четири години и шест месеца „лишаване от свобода“ по НОХД № 888/2018г. на ОС Плевен. Не се установява в настоящия случай да са искани и предоставяни гаранции за възобновяване на делото, поради което хипотезата начл.423, ал.5 НПК е неприложима. В действителност в ЕЗА е отбелязано, че лицето не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението и е поето задължение от издаващата държава да връчи лично решението на исканото за предаване лице незабавно след предаването и то да бъде уведомено за правото му на повторно разглеждане на делото с негово участие. При тези формулировки в ЕЗА Н. е предаден от компетентните власти в Ф.Р.Германия. Прави се изводът, че българските власти са поели задължение за това, че след предаване на лицето за изпълнение на наказанието, ще му бъдат връчени съдебните актове, въз основа на които е осъден и ще бъде информирано относно съществуването на законовата възможност за възобновяване на наказателното производство. Дадената гаранция е свързана с предоставяне на информация на предаденото въз основа на ЕЗА лице относно възможността да иска възобновяване, но не и такава, че делото ще бъде възобновено. Следва да се отбележи, че "гаранцията за възобновяване", каквато се търси в настоящия казус, е отпаднала с отмяната на чл.41, ал.1 ЗЕЕЗА и измененията в чл.40, ал.1 и 2 ЗЕЕЗА (ДВ, бр. 55 от 2011 г.). За разлика от сега действащата уредба, преди 2011г. е съществувало законово изискване за изпълнение на ЕЗА за предаване на лице за изтърпяване на наказание лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане, осъдено в задочен процес, само при уверение от страна на издаващата държава-членка, че лицето ще може да упражни правото си на повторно разглеждане на делото при лично участие в процеса. В актуалната законова уредба гаранции за задължително възобновяване при задочно осъждане не са предвидени, нито има такива в международните актове, регулиращи разглежданата материя. Посочените законови промени в ЗЕЕЗА са съобразени с промените в европейското законодателство и транспониране на Рамково решение № 2009/299/ПВР на Съвета от 26.02.2009 г. за изменение на Рамково решение 2002/584/ПВР. Задочното осъждане в издаващата държава-членка е запазило значението си на факултативно основание за отказ в изпълняващата държава-членка, която принципно има правото да откаже изпълнение на ЕЗА, издадена за предаване на лице за изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода в задочен процес. В конкретния случай обаче властите на изпълняващата държава очевидно не са намерили основание за отказ осъденият да бъде предаден за изтърпяване на наложеното му наказание. По настоящото дело е видно, че за предаването на осъдения Н. на компетентните български власти не са предоставили гаранции за безусловно възобновяване на наказателното производство, проведено спрямо него. Предвид изложеното, искането за възобновяване на наказателното производство, основано на разпоредбата на чл.423, ал.5 НПК, е неоснователно. Обсъждайки доводите в искането, относими към предпоставките на чл.423, ал.1 НПК, настоящият касационен състав намира следното: Посоченото основание за възобновяване на делото съдържа изискванията задочно осъденият да не е знаел за наказателното преследване срещу него и незнанието му да се дължи на причини извън негова недобросъвестност. Осъденият в случая самоволно е напуснал адреса, на който е живеел и не само е нарушил мярката си за неотклонение, но и сам се е лишил от възможността да получава известия и лично да участва във воденето срещу него наказателно производство. В настоящия случай разглеждането на делото в отсъствие на Н. е единствено и само резултат от недобросъвестното му поведение, илюстрирано с укриването му от органите на досъдебното производство и от съда, явно с цел осуетяване приключването на воденото срещу него наказателното производство. След като е привлечен лично като обвиняем и му е била взета мярка за неотклонение " подписка" и е бил разпитан на 03.08.2016. на 12.08.2016г., той е напуснал страната без да уведоми разследващите органи, което е довело и до обявяването му за общодържавно издирване. Безспорно осъденият е знаел за воденото срещу него разследване, тъй като е бил привлечен към наказателна отговорност с всички произтичащи от това задължения. Съдът не е могъл да изпълни процедурата по чл.247 НПК поради недобросъвестното му процесуално поведение, дължащо се на укриването му от съдебните органи. Не на последно място следва да се отбележи, че по делото са приложени документи- пълномощно за процесуално представителство пред Върховния касационен съд, илюстриращи знанието му за воденото наказателно производство. По изложените съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, приема, че не са налице предпоставките по чл.423, ал.1 и ал.5 НПК за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 888/2018г. на ОС Плевен, поради което Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. П. Н. за възобновяване на производството по НОХД № 888/2018г. по описа на Окръжен съд гр. Плевен. Решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: