5 Р Е ШЕ Н И Е № 676 С., 05.11. 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и десета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита С. Гълъбина Генчева При секретаря Е. П., като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 767/09 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 880/09 от 18.08.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 82 от 10.03.2009 г. по в. гр. д. № 496/05 г. на В. окръжен съд, с което в сила е оставено решение № 203 от 22.03.2005 г. по гр. д. № 375/02 г. на В. районен съд в частта, с която е признато за установено, че Т. А. Р. е собственик на 1/2 ид. ч. от целия сутеренен етаж /жилище/, състоящ се от две стаи, всяка с черна кухня, баня с тоалетна, коридор и две мази /едната под стълбището на горния етаж/, както и на съответните за този имот ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж, допусната е делба при равни дялове и е отменен н. а. № 429/01 г. за 1/2 ид. ч. от имота. Първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е допусната делба на 47 % ид. ч. от таванското помещение на сградата, придаващи се към сутеренния етаж и е допусната делба на придаващи се идеални части от това помещение към сутеренния етаж, представляващи съответната на сутеренния етаж идеална част от 47 % ид. ч. от общото таванско помещение. Касаторът Р. А. И. счита, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде отменено при касационното основание по чл. 281, т. 3 ГПК. От ответниците по касация Т. А. Р. счита жалбата за неоснователна, П. Д. И. не е взела становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Въззивният съд приел, че делбеният имот е част от жилищна сграда, построена въз основа на отстъпено през 1966 г. право на строеж върху държавна земя. Съсобствеността върху сградата е прекратена с договор за доброволна делба от 1969 г., при която на наследодателя на Р. И. и Т. Р. - А. Р. Р., починал в 1997 г., са поставени в дял част от сутеренния етаж, целият трети /най-горен/ жилищен етаж и 47% от общата кубатура на таванското помещение, което остава в общ дял на тримата съсобственици. С н. а. № 19 от 05.12.1975 г. А. Р. Р. и съпругата му П. К. Р. дарили на ответницата по иска, сега касатор, целия трети /най-горен/ жилищен етаж, като си запазили правото да ползуват имота. С влязло в сила решение по гр. д. № 851/84 г. на В. районен съд по делба с П. К. в дял на А. Р. е поставен сутеренният етаж, заедно с припадащата се идеална част от общите части на сградата, подпорна стена, таванско помещение. През 2001 г. Р. И. се снабдила с констативен нотариален акт № 429/01 г. за собственост на основание наследяване на сутеренния етаж и част от таванското помещение, заедно с отстъпеното право на строеж и идеални части от общите части на сградата. Легитимирайки се с него за собственица, тя продала сутеренния етаж на П. Д. И. с н. а. № 1002 от 28.11.2002 г., след предявяване на иска за делба на 14.02.2002 г. Въззивният съд приел за неоснователни противопоставените от ответницата И. възражения, че сутеренният етаж не е жилищен, а представлява придаваща се част към собствения й трети жилищен етаж и затова не подлежи на делба; че договорът за делба от 1969 г. е частично нищожен поради възлагането в дял на А. Р. на несамостоятелен обект на собственост; че нищожни са решението по гр. д. № 851/84 г. и извършената с него делба поради липса на предмет, каквито са и н. а. № 429/01 г. и н. а. № 1002/02 г. Правопрекратяващото възражение за собственост на таванското помещение на основание придобивна давност, макар и посочено в мотивите към обжалваното решение, не е обсъдено. Касационното обжалване е допуснато при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което с оглед разясненията в т. 2 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ следва да се квалифицира по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, по въпроса за правопрекратяващото възражение за придобивна давност по отношение на таванското помещение. Прието е, че останалите поставени от касатора въпроси съставляват доводи за наличие на касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и следва да се обсъдят при разглеждане на касационната жалба по същество. Данните по делото, преценени в тяхната съвкупност и с оглед доводите на страните, налагат да се приеме, че с решението от 1966 г. на ИК на Градския общински народен съвет гр. В. Т. и последвалите изменения, е учредено право на строеж общо на три лица за построяване на жилищна сграда, поради което неоснователно се поддържа от касатора, че за спорния обект нямало конкретно учредено право на строеж. Това право е реализирано, сградата е построена, и обектът на сутеренния етаж е създаден с построяването й. Разположен е на отделен етаж /ниво/, има самостоятелен /отделен/ вход откъм улица, съдържа общо шест помещения, включително задължителните стая, кухня, санитарен възел и складово помещение, които са функционално свързани. Като самостоятелен жилищен етаж е бил обект на доброволна делба през 1969 г., през 1984 г. - обект на съдебна делба, и като самостоятелно жилище е възложен в дял на наследодателя на първоначалните страни по делото - ищцата Т. Р. и ответницата Р. И.. За статута на имота са приети като доказателства официални писмени документи: удостоверение за заварен строеж № 1123 от 10.07.2008 г. по пар. 21 от ЗР на ЗУТ и схема № 33 от 07.01.2009 г., че е самостоятелен жилищен обект по ЗКИР. В същия смисъл са и заключенията на единичната и първата тричленна експертиза, а относно установените от нея и от втората тричленна експертиза отклонения от изискванията на действалите към релевантния период норми на ЗПИНМ и на СПН за светла височина на стаите, широчина на коридора, разстояние на прозорците от прилежащото ниво на улицата, които са обсъдени от въззивния съд, правилно е прието, че те не променят жилищния характер на имота. Разпоредбите на чл. 38 ЗУТ, пар. 5, т. 49 от ДР на ЗУТ и Наредба № 7/2003 г. са неприложими, с оглед времето, през което обектът е построен. Удостоверения № 167 от 30.01.2009 г. и № 290 от 18.02.2009 г. на главния архитект на Община В. Т. не внасят промяна във фактическата и правна обстановка, приета от въззивния съд, поради което и липсата на отделен диспозитив по повод оспорване верността на съдържанието им, не съставлява такъв порок на обжалваното решение, който да води до неговата неправилност. Налице е самостоятелно жилище в сутеренния етаж на сградата, а не обслужващи избени помещения - принадлежност към третия жилищен етаж. Ето защо то има самостоятелно съществуване в правния мир и може да бъде обект на делба и на сделки. Доводът за нищожност на извършените разпореждания поради липса на предмет законосъобразно е отклонен, тъй като страните не са изправени пред такава хипотеза. В обобщение, в частта, с която е признато за установено, че Т. А. Р. е собственик на 1/2 ид. ч. от целия сутеренен етаж /жилище/, както и на съответните за този имот идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, допусната е делба между нея и Р. И. при равни дялове и е отменен н. а. № 429/01 г. за 1/2 ид. ч. от имота, обжалваното въззивно решение е правилно, постановено при липса на касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и следва да се остави в сила. Касационната жалба е основателна срещу въззивното решение в частта, с която е допусната делба на придаващи се идеални части от таванското помещение към сутеренния етаж, представляващи съответната на сутеренния етаж идеална част от 47 % ид. ч. от общото таванско помещение. Порокът на обжалваното решение произтича от обстоятелството, че в нарушение на трайната съдебна практика по приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, въззивният съд не е обсъдил доказателствата по делото по довода на ответницата Р. И., че е придобила това помещение на основание придобивна давност, след като третият жилищен етаж й е дарен през 1975 г. Твърди се и са събрани доказателства - показанията на св. Е. Н. Е., комуто през 1969 г. в дял е поставен вторият жилищен етаж и едно мазе в сутеренния етаж, че таванът е разделен между етажните собственици на самостоятелни складови помещения и общ коридор, като спорното помещение е в южната част и е оградено с тухли. Налице е касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което обжалваното решение ще бъде отменено в посочената част, а делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК - върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При него съдът следва да прецени събраните доказателства с оглед конкретните претенции на ответницата-касатор. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 82 от 10.03.2009 г. по в. гр. д. № 496/05 г. на В. окръжен съд в частта, с която в сила е оставено решение № 203 от 22.03.2005 г. по гр. д. № 375/02 г. на В. районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на Р. А. И., че Т. А. Р. е собственик на 1/2 ид. ч. от целия сутеренен етаж /жилище/, състоящ се от две стаи, всяка с черна кухня, баня с тоалетна, коридор и две мази /едната под стълбището на горния етаж/, както и на съответните за този имот ид. ч. от общите части на сградата и съответното на имота, съобразно застроената му площ, право на строеж, възмездно отстъпено върху държавна земя, допусната е делба между Т. Р. и Р. И. при равни дялове и е отменен н. а. № 429/01 г. за 1/2 ид. ч. от имота. ОТМЕНЯ въззивното решение № 82 от 10.03.2009 г. по в. гр. д. № 496/05 г. на В. окръжен съд в частта, с която е допусната делба на придаващи се идеални части от таванското помещение към сутеренния етаж, представляващи съответната на сутеренния етаж идеална част от 47 % ид. ч. от общото таванско помещение, и ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на В. окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: