Р Е Ш Е Н И Е № 183 гр. София, 17 декември 2020 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на втори декември през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Мария Михайлова, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 833 по описа за 2020г. Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадена касационна жалба от подс.Т. С. Б. срещу въззивно решение № 200/29.06.2020г. по ВНОХД № 431/2020г. по описа на Софийски апелативен съд,6-ти наказателен състав. С атакуваното въззивно решение е изменена присъда от 21.02.2020г. по НОХД № 4717/2019г. на Софийски градски съд, н.о.,31-ви състав, като е увеличен размера на наложеното на подс.Б. наказание „ лишаване от право да управлява МПС“ от една на две години. Касаторът претендира явна несправедливост на така измененото наказание лишаване от право., като се излагат съображения във връзка с влошеното здравословно състояние и необходимост от ползване на превозно средство. Моли да се отмени изменителното решение, като се остави в сила първоинстанционната присъда относно лишаването от право. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание дава становище, че касационната жалба следва да се остави без уважение, тъй като с въззивното решение е отстранена една грешка при прилагането на закона. В останалата част жалбата следвало да се остави без разглеждане, тъй като присъдата на първата инстанция не е била обжалвана от подсъдимия пред въззивната инстанция. Частните обвинители Т. П., П. Ц. и Г. Ц., , редовно призовани, не се явяват, представляват се от повереник. Последният пледира, че въззивното решение е правилно и законосъобразно, като е спазен материалния закон. Кумулативно предвиденото наказание лишаване от право винаги следвало размера на условното наказание, което в случая било лишаване от свобода за срок от 2 години. Съобразно практиката на ВКС и разпоредбата на чл.49, ал.3 от НПК наказанието лишаване от право следвало да е най-малко две години.Моли да се потвърди обжалваното решение. Подс.Б., редовно призован, не се явява, представлява се от защитник, който пледира да се уважи касационната жалба.Твърди, че лишаването от право да управлява МПС за такъв дълъг период би навредило на подсъдимия, а това не било цел на наказанието. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда от 21.02.2020г. по НОХД № 4717/2019г. на Софийски градски съд, н.о.,31-ви състав подсъдимият Т. С. Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1-ва, б.“в“,вр.чл.342, ал.1, пр.3-то от НК, като му е наложил наказание от две години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години. На основание чл.343г. от НК подс.Б. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от една година. Съдът се е произнесъл по разноските по делото. По протест на прокурор от СГП, оспорил размера на лишаването от право да управлява МПС като противоречащо на материалния закон, съставът на САС с оспорваното по касационен път решение е увеличил размера на наложеното на подс.Б. наказание „ лишаване от право да управлява МПС“ от една на две години. Настоящето касационно производство е първо поред. Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, каквото е подсъдимият. Разгледана по същество, съставът на ВКС я преценява като неоснователна. Няма по същество друго оплакване, освен размера на лишаването от право, първоинстанционната присъда не е обжалвана от подсъдимия по отношение на размера на лишаване от свобода. Въззивният състав се е съобразил със закона и практиката на съда, от които е бил обвързан. Смисълът на закона, намерил своето основание в чл.49, ал.2 от НК, е наказанието лишаване от право да съпътства основното наказание- лишаването от свобода. Изрично е указано, че за разлика от ал.1, където е дадена възможност наказанието лишаване от право да е най-много до три години, наказанието лишаване от право при наложено най-тежкото наказание, това , свързано с лишаване от свобода, може да го надминава най-много с три години. Съвсем ясно законодателят е изоставил възможността наказанието лишаване от право да е най-много до три години, както е, когато е кумулативно предвидено с друго,по-леко наказание от лишаване от свобода. В този случай, когато се налага кумулативно с лишаване от свобода, неговия размер може да бъде значително по-висок от три години, но не може да надвишава с повече от три години лишаването от свобода. Защо това е така, става ясно при съпоставянето с нормата на ал.2 с ал.4 и 5 от чл.49. Законодателят е очертал ясно и безкомпромисно желанието си лишаването от права да не е по-малко от лишаването от свобода, като в случай на намаляване на лишаването от свобода, с толкова да се намали и лишаването от право. При изтърпяване на наказание лишаване от свобода законодателят е предвидил правата, от които деецът се лишава, да не могат да се упражняват, като е без значение дали наказанието се изтърпява ефективно или е приложен чл.66, ал.1 от НК, какъвто е настоящия казус. В този смисъл, при наложено наказание доживотен затвор без замяна осъденият се лишава от правата завинаги именно защото упражняването им се изключва от законодателя при изтърпяване на лишаването от свобода. В случая въззивната инстанция е приложила правилно материалния закон, тя не е и имала друга процесуална възможност при надлежно подадения протест. Въпреки това е подходила достатъчно снизходително и е отчела изтъкваните и пред касационния съд доводи за здравословното състояние на подсъдимия и нуждата му от упражняване на това право, налагайки възможно най-ниското наказание лишаване от право. При проявената снизходителност не може да се изтъкват други обстоятелства, тъй като законът не допуска налагане на по-нисък размер лишаване от право в настоящия казус. След като не намери претендираното основание за отменяване на това решение, касационният състав намери, че следващия се закономерен резултат е да се потвърди изцяло. С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 200/29.06.2020г. по ВНОХД № 431/2020г. по описа на Софийски апелативен съд,6-ти наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.