Р Е Ш Е Н И Е № 97/2018 г. гр.София, 17.01.2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Ина Андонова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гражданско дело № 3051 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК. С определение № 195 от 17.04.2018 г., произнесено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1918 от 23.03.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 11399/2015 г. на СГС, ГО, ІV „а” въззивен състав, с което (в резултат от потвърждаването на първоинстанционното решение от 04.05.2015 г. по гр.д.№ 11652/2014 г. на СРС, ГК, 53 състав) е отхвърлен предявеният от С. Д. Б. срещу Д. Л. Б. иск за делба на ПИ с идентификатор ***. Касаторът С. Д. Б. чрез адвокат И. Ш. и адвокат С. И. от САК поддържа, че въззивното решение е неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, тъй като е необосновано и е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Моли обжалваният акт да бъде отменен и ВКС да върне делото на СГС за изпълнение на процедурата по чл. 201 ЗУТ, евентуално – да се постанови допускане на делбата при квоти 4/9 ид.ч. за Д. Л. Б. и 5/9 ид.ч. за касатора. Претендира присъждането на разноски. Ответникът по касация Д. Л. Б. не е изразил становище в производството пред ВКС. Съставът на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна, в правомощията си по чл. 290, ал. 2 и чл. 293 ГПК, намира следното: Предявен е иск за делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], район „П.”, представляващ ПИ с идентификатор *** с площ от 1 032 кв.м. (изчислена графично – 1 040 кв.м.). Производството е във фазата по допускане на делбата. С въззивното решение е прието, че С. Д. Б. (ищец, понастоящем – касатор) притежава 4/9 ид.части, а Д. Л. Б. (ответник по иска и по касация) - 5/9 ид.части от процесния имот, на които съответстват площи в размер на 459 кв.м. и 573 кв.м. Имотът е застроен с две жилищни сгради, като ищецът притежава едноетажната сграда с площ от 45 кв.м. в северозападната част на терена, а ответникът е собственик на втория етаж от двуетажната жилищна сграда с площ около 84 кв.м. Първият етаж от двуетажната жилищна сграда е собственост на Л. Д. Б. в резултат от сделката, оформена между него и Д. Л. Б. с н.а.№ 74 от 21.12.2005 г. В производството пред СГС са изслушани заключения на еднолична (в.л. В. Т. Г.) и тройна СТЕ. Заключението на едноличната СТЕ е, че в случая съществува техническа възможност за разделяне на процесния УПИ на два нови, във всеки от които да попада една от масивните жилищни сгради, което е резултат от приложението на чл. 19, ал. 4 ЗУТ, както и намаляване на изискващото се разстояние между заварените жилищни сгради съобразно чл. 36, ал. 1 ЗУТ от общо 6 м. (2 х 3 м) на общо 4 м (2 х 2 м). Към заключението на в.л. Г. са приложени и две скици в М 1:1000, представляващи примерни варианти за разделянето. СГС е обсъдил констатацията, че съобразно чл. 19, ал. 1, т. 4 и ал. 4 ЗУТ е възможно обособяването на два самостоятелни парцела от дворното място при намаление на минимално изискуемата за това площ с 1/5 и при отчитане на обстоятелството, че е възможно удовлетворяване на изискването за лице предвид местоположението на имота - на три улици. За да отрече допустимостта на делбата, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗУТ, предвиждаща, че при ниско жилищно застрояване нормативите за разстоянията на сградите на основното застрояване изискват отстояние най-малко 3 м. до страничната граница на урегулирания поземлен имот. В случая разстоя­нието между заварените две жилищни сгради (едноетажната – собственост на касатора, и двуетажната, в която ответникът притежава втория етаж) е 4,40 м., или поделено на две - по 2,20 м., което е по-малко от изискваното с чл. 31, ал. 1 ЗУТ. Прието е, че подялбата на процесния УПИ по начин, така че да бъдат образувани два нови УПИ, във всеки от които да попада по една масивна жилищна сграда при намалени отстояния с до една трета съобразно чл. 36, ал. 1 ЗУТ, би била осъществима само при съгласие между двете страни след провеждане на процедури по ЧИРП за процесния УПИ, съвместно с изработен за целта РУП (чл. 113, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ). Предвид липсата на такова съгласие към момента на приключване на устните състезания пред въззивния съд, процесният имот не може да бъде разделен реално на два дяла, което прави и делбата недопустима. В отговор на отправеното до въззивния съд с въззивната жалба искане за предприемане на действия, необходими за изпълнение на процедурата по чл. 201 ЗУТ, с постановеното по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК определение от 11.09.2015 г. е отказано извършването на такива по съображение, че процедурата следва да се инициира от самите страни, включително и при евентуално заключение на допуснатата в разпоредителното заседание еднолична СТЕ на в.л. Г. за изследване на техническата допустимост на разделянето. С протоколно определение от 14.03.2016 г. по съображения, че производството е във фазата по допускане на делбата, без уважение е оставено подновеното искане по чл. 201 ЗУТ, заявено от пълномощника на настоящия касатор след изслушване заключението на едноличната СТЕ. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „От значение ли е за преценката дали един имот е поделяем съгласно изискванията на ЗУТ наличието на съгласие на съделителите за подялба на имота ?”, в отговор на който следва да се има предвид следното: Съдебната делба е способ за реализиране на потестативното право по делба, приложим при отсъствие на съгласие между съсобствениците за извънсъдебното поделяне на съсобственото имущество. В този смисъл отсъствието на съгласие между страните по въпросите, подлежащи на разрешаване с актовете по чл. 344, ал. 1 ГПК и чл. 347 – чл. 354 ГПК, е предпоставка за сезирането на съда с иск по чл. 34 ЗС (респ. – чл. 69 ЗН). След предявяването на иска, включително този за делба, в изпълнение на задълженията си, произтичащи от принципа за служебно начало, съдът следва да предприеме процесуалните действия, необходими за движението и разглеждането на делото до постановяване на съдебното решение, независимо от наличието или отсъствието на съответно изрично искане от страните. В частност и във връзка с чл. 201 ЗУТ следва да се отбележи, че с актуалната практика на ВКС е прието допустимостта на съдебната делба на застроено съсобствено дворно място да се преценява с оглед състоянието на имота към момента на приключване на съдебното дирене в първата фаза на производството, включително с оглед градоустройствения статут на имота. В тази връзка на изследване подлежат въпросите възможно ли е обособяването на два или повече самостоятелни УПИ при спазване изискванията за лице към улица, повърхнина и отстояние на сградите една от друга и налице ли е изменение на плана за регулация по чл. 201, ал. 3 ЗУТ. Във връзка с установяване на последното съдът е длъжен да предприеме действията, необходими за изпълнение на процедурата по чл. 201 ЗУТ, при това - още във фазата по допускане на делбата (в този смисъл – Решение № 227 от 16.05.2011 г. по гр.д.№ 316/2010 г. на ВКС, І г.о., Решение № 293 от 12.12.2011 г. по гр.д.№ 265/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 201 от 19.10.2015 г. по гр.д.№ 2585/2015 г. на ВКС, І г.о., Решение № 131 от 27.05.2016 г. по гр.д.№ 600/2016 г. на ВКС, І г.о., Решение № 66 от 19.07.2017 г. по гр.д.№ 3499/2016 г. на ВКС, І г.о.). Така формираната практика отчита запазеното действие на т. 1, б. „д” и „е” от ППВС № 2/1982 г., но приема, че изводът за недопустимост на делбата на съсобствен парцел, застроен със сгради, които са собственост на някои от съделителите, е обоснован само в хипотеза, когато в рамките на производството в неговата първа фаза съдът е проявил необходимата активност да изследва възможността от дворното място да се обособят два или повече самостоятелни урегулирани поземлени имота при спазване на изискванията на чл. 201, ал. 2 ЗУТ. По основателността на касационната жалба съдът приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо. По същество е неправилно. При съобразяване на разясненията по т. 1, б. „д” и „е” от ППВС № 2/1982 г. може да се приеме, че застроеното със сгради, които са собственост на някои от съделителите, съсобствено дворно място има статут на обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС само в хипотеза, когато от него, при спазване на установените в ЗУТ правила, не е възможно да се обособят самостоятелни УПИ, обслужващи отделните сгради от основното застрояване. С оглед предмета на произнасяне в първата фаза на делбеното производство и при наличие на заявен с исковата молба или в хода на производството довод на съделител, съдът е длъжен да прецени дали е възможно от застроения съсобствен УПИ да бъдат обособени два или повече самостоятелни имота, отговарящи на изискванията на ЗУТ. В настоящия случай с исковата молба се твърди, а със заключението на СТЕ на в.л. Г. в процеса са въведени и данни, че от делбения имот могат да се образуват два нови УПИ, отговарящи на изискванията за лице и повърхност по чл. 19, ал. 1 ЗУТ при приложението и на чл. 19, ал. 4 ЗУТ (при това - съответни по площи на правата на страните в съсобствеността), както и при съобразяване на чл. 36, ал. 1 ЗУТ за намаляване на изискващото се разстояние между заварените обекти, като са представени и скици-проекти за разделянето на ПИ. С оглед така установените данни за съществуваща възможност от съсобствения УПИ да бъдат обособени два самостоятелни имота, за съда е възникнало задължение съобразно чл. 201 ЗУТ да изиска становище от общинската администрация относно поделяемостта на имота. С двукратно постановения, и особено – този в о.с.з. 14.03.2016 г., отказ да предприеме действията, необходими за изпълнението на процедурата по чл. 201 ЗУТ, въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, което се е отразило върху изхода от спора и е довело до необоснован извод, че делбата е недопустима. Освен това касационната инстанция констатира отклонение от разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съобразно които при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е длъжен да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Същото задължение има и касационната инстанция. Касае се за разпоредбата на чл. 64 ЗС с оглед установеното по делото обстоятелство, че трето за спора лице - Л. Д. Б. притежава ограничено вещно право на строеж с произтичащото от това право да ползва част от земята. Това обстоятелство е следвало да бъде отчетено от съда при условията на т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК при поставянето на задачата на СТЕ, а несъобразяването му е довело до постановяването на акт при неизяснена фактическа обстановка в резултат от неизпълнение на задължението на съда да събере доказателствата, които се събират служебно. Ето защо атакуваното въззивно решение следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в хипотезата на чл. 293, ал. 3 ГПК. При новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен на първо място да обезпечи приложението на императивното правило на чл. 64 ЗС, с оглед което да се допусне изслушването на нова СТЕ, посредством която да се изясни как се разполага върху имота частта от земята, необходима за използването на частта от двуетажната постройка, представляваща суперфициарна собственост на Д. Л. Б. и дали при съобразяване на това пространство ще бъде технически възможно да се обособят самостоятелни парцели към всяка от двете сгради при спазване изискванията на чл. 19 ЗУТ, респ. в тази ситуация допустимо ли е от техническа гледна точка да се приложи възможността за намаляване на изискващото се разстояние между заварените обекти съобразно чл. 36, ал. 1 ЗУТ, като при положителни отговори експертът ще следва да изготви и скица /скици/ - предложение за делба на ПИ. Евентуално изготвените такива ще следва да бъдат изпратени от съда на главния архитект на общината за становище относно поделяемостта на имота при спазване изискванията на чл. 201 ЗУТ, както и при отчитане териториалния обхват на правото по чл. 64 ЗС за собственика на първия етаж от двуетажната жилищна сграда. При евентуално постъпване на становище от главния архитект с дадени предписания до страните за изработване на проект за изменение на действащия ПУП, съдът следва да даде указания относно изпълнението на даденото предписание, както и за последиците от неизпълнението. В случай, че съделителите не изпълнят в определения от съда срок дадените им указания, може да се приеме, че не е установено да съществува възможност за реално поделяне на имота чрез обособяване на самостоятелни дялове за всеки съделител. В случай, че в производството по допускане на делбата се установи възможност за реално поделяне, заповедта за изменение на ПУП ще влезе в сила с влизане в сила на решението по допускане на делбата (чл. 201, ал. 3, изр. второ ЗУТ), а съсобствеността върху новообразуваните УПИ ще бъде прекратена във втората фаза на делбеното производство. По разпределянето на отговорността за разноските, включително за защитата пред ВКС, следва да се произнесе новият състав на въззивния съд съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 и 3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение № 1918 от 23.03.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 11399/2015 г. на СГС, ГО, ІV „а” въззивен състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: