5 Р Е Ш Е Н И Е №202 гр. София, 18 декември 2018 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Стелияна Атанасова изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 763/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения Г. И. Г. за възобновяване на НОХД № 1828/2016г. по описа на Сливенския районен съд поради неучастието му в наказателното производство. В искането се съдържат доводи, че осъденият не е бил надлежно уведомен за протеклото наказателно производство в съдебната му фаза и е научил за постановената срещу него присъда при задържането му по повод изпълнение на ЕЗА във Федерална Република Германия. Иска се отмяна на влязлата в сила присъда и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция осъденият Г. и защитникът му поддържат искането за възобновяване на делото. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането за възобновяване е неоснователно. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С присъда № 49 от 27.03.2017г., постановена по НОХД № 1828/16г. от Сливенския районен съд, Г. И. Г. е признат за виновен и осъден да е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2/две/ години при първоначален строг режим, както и наказание „глоба” в размер на 800/осемстотин/ лева. На осн. чл. 343г от НК съдът наложил на подсъдимия Г. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 4/четири/ години. Присъдата не е обжалвана и е влязла в законна сила на 12.04. 2017година. С определение от 22.06.2017г. по ч.н.д. № 596/2017г. по описа на РС-Сливен спрямо осъдения е определено общо най-тежко наказание за деянията, извършени при условията на съвкупност, като присъдата-предмет на искането за възобновяване е включена в тази съвкупност. Така на осъдения, на осн. чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК е определено общо наказание по нохд № 1828/2016г. и нохд № 960/2016г. на РС - Сливен и наказанието по определение по чнд № 49/2017г. на ОС-Сливен, а именно 2/две/ години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. Съдът приложил разпоредбите на чл. 23, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от НК, като съответно присъединил към общото най-тежко наказание наказанията лишаване от право да управлява МПС, глоба и активирал условно осъждане по нохд № 624/2013 година на РС-Сливен. Искането на осъдения Г. Г. за отмяна на присъдата е процесуално допустимо. Делото е разгледано и решено в отсъствието на осъдения. Установено е, че Г. Г. е задържан на 18.01.2018г. във ФРГ, въз основа на ЕЗА ПР № Д-5/15г., издадена на 06.11.2017г. от РП-Сливен за изпълнение на определено спрямо него общо наказание, постановено на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК. Датата на задържането му от германските власти се сочи от осъдения и като дата на узнаване на постановената срещу него и влязла в сила осъдителна присъда по нохд № 1828/16г. на РС-Сливен. Видно е, че искането за възобновяване е депозирано в РС - Сливен на 11. 06. 2018г., поради което е спазен шестмесечният срок, предвиден в чл. 423, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество искането за възобновяване на делото е основателно. В искането се съдържат множество доводи, като част от тях са в подкрепа на предпоставките по чл. 423, ал.1 от НПК. Поради това ВКС е оправомощен да ги разгледа по същество. В генерален план осъденият се е оплаква, че неоснователно е бил лишен от възможността да участва в производството, развило се и приключило в негово отсъствие при липсва на процесуалните предпоставки за това. Установено е, че наказателното производство срещу осъдения Г. е водено като бързо производство по гл. ХХІV от НПК за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, като на досъдебната фаза, с постановление от 07.12.2016г. на осъдения лично и в присъствието на защитник надлежно му е повдигнато обвинение/л.16 от ДП/. Лично са му предявени и материалите по разследването/л. 27 от ДП/. След внасяне на делото с обвинителен акт, с разпореждане от 15.12.2016г. съдията-докладчик разпоредил на наблюдаващият прокурор да връчи незабавно препис от обвинителния акт на подсъдимия Г., както и да призове подсъдимия за насроченото съдебно заседание по нохд № 1828/2016г. по описа на РС - Сливен. По делото липсват обективни данни, надлежно удостоверени чрез призовки или деловодно отразяване, по какъв начин осъденият е бил уведомен за насроченото съдебно заседание. В първото съдебно заседание на 21.12.2016г. защитникът на осъдения представил медицинско удостоверение от управителя на МБАЛ „Царица Йоана” относно това, че Г. Г. е хоспитализиран в заведението на 20.12.2016г., като предстоят ендоскопски и други медицински процедури с цел уточняване на диагнозата. В съдебния протокол е отразено изявление на защитника, че не е предал на подсъдимия препис от обвинителния акт, а той самият е „склонен” да сключи споразумение за решаване на делото. Съдът приел наличие на уважителна причина за неявяването на подсъдимия Г., след което отложил разглеждането на делото за 23.01.2017г., за която дата посочил, че защитникът и подсъдимия/чрез защитника му/ са редовно уведомени. В следващото съдебно заседание/ в съдебния протокол е отбелязано, че то е проведено на 21.12.2016г. от 13,30ч. до 13,40ч./, Сливенският районен съд посочил, че подсъдимият е нередовно призован и не се явява. Същевременно защитникът уточнил, че не се е виждал с подзащитния си, не му е връчил обвинителния акт, респ. не му е съобщил за датата на съдебното заседание. Поради това делото било отложено за 08.02.2017г., съдът постановил на подсъдимия да се връчи обвинителния акт и да се призове чрез Началника на РУ-МВР-Сливен, тъй като „явно следва да бъдат извършени оперативно издирвателни мероприятия и ако и в този случай не бъде открит подсъдимия…..делото следва да бъде разгледано по реда на чл.269, ал.3, т.1 от НПК в негово отсъствие”. На 08.02.2017г. съдът констатирал, че подсъдимият отново е нередовно призован, като липсва каквато и да е информация за причините за това и поискал обяснения от Началника на РУ-МВР-Сливен за неизпълнение на разпореждането на съда. Разглеждането на производството отново било отложено – за 27.03.2017г., за която дата било разпоредено връчването на обвинителния акт и призоваването на подсъдимия да се извърши чрез Началник РУ-МВР-Сливен. След заседанието са постъпили 2 бр.докладни записки/относно призоваването на подсъдимия за 08.02.2017г. и за 27.03.2017г./ с идентично съдържание, в които е отбелязано, че при посещение на известния по делото адрес подсъдимият не е установен, а от проведен разговор с баща му И. Г. Г. е получена информация, че със сина си не са в добри отношения и няма информация за местонахождението му. От съдебния протокол на заседанието от 27.03.2017г. е видно, че подсъдимият не се е явил, съдът констатирал, че подсъдимият е „многократно издирван….не е бил открит на адреса” и последният път, когато е бил призоваван чрез органите на РУ на МВР-Сливен се установило, че не е в добри отношения с баща си, който не знаел местонахождението му. На базата на изтъкнатото съдът посочил, че са налице предпоставките на чл. 269, ал.3, т.1 от НПК, дал ход на делото в отсъствието на подсъдимия и на същия ден постановил присъдата. Посоченото по-горе дава основание на настоящия касационен състав да намери искането за възобновяване за основателно. Подсъдимият, защитаващ собствените си права и законни интереси, има процесуалното право да участва в съдебното производство, а компетентният орган е длъжен да му осигури възможност да упражни това право. Чл.6 от ЕКПЧ допуска обвиненото лице по своя воля да се откаже/изрично или мълчаливо/ от правото си да се ползва от гаранциите на справедливо гледане на делото. Отказът от някои права по Конвенцията, вкл. правото на лична защита, е допустим стига този отказ да е установен по ясен и недвусмислен начин и да е придружен с минимални гаранции, съответстващи на неговото значение. Процесуалният закон предвижда строги ограничения за провеждане на задочно производство в съдебната фаза - наличие на условията по чл. 269, ал. 3 от НПК, както и съблюдаване на изискването по чл.254, ал.4 от НПК/отм/, понастоящем чл. 247 б, ал.1 от НПК, а именно подсъдимият да бъде уведомен за насрочването на съдебното заседание и за възможността за разглеждане и решаване на делото в негово отсъствие. Без съмнение в настоящия случай делото е разгледано и решено в отсъствието на осъдения, като е бил редовно уведомен за първото проведено съдебно заседание. Соченото обаче не е достатъчно за да се приеме, че последващото му неявяване в съдебното производство е проявление на отказа му за лично участие в процеса. Специалния характер на разпоредбата на чл. 254, ал. 4 от НПК/отм./ спрямо тази на чл.180, ал.3 от НПК/допускаща призоваване на отсъстващ подсъдим чрез защитника му при съгласие за приемане на призовката/ се извежда и от това, че законът свързва една от възможностите за задочно производство именно с изпълнението на процедурата по чл.254, ал.4 от НПК/отм./, а не с връчване на призовка по реда на чл.180, ал.3 от НПК на съобщението за възможността за задочно производство/чл.269, ал.3, т.3 и чл.423, ал.1 от НПК/. Следователно процедурата по чл.254, ал. 4 от НПК/отм./ визира задължение за лично връчване на подсъдимия не само на обвинителния акт, но и на задължително съпровождащите го съобщения, гаранция за пълноценното упражняване на правото му на защита - за правото му да се яви със защитник и за възможността да му бъде назначен защитник в случаите по чл. 94, ал. 1 от НПК, както и, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК. Когато това е невъзможно не следва да се прилага чл.180, ал.3 от НПК, а да се пристъпи към щателно издирване и ако то не даде резултат ще е допустимо провеждането на задочно производство. По конкретното дело е установено връчване на обвинителния акт на защитата, но не и връчване на съобщението по чл.254, ал.4 от НПК/отм./ на осъдения, което не създава убедителна основа на извода, че осъденият е бил надлежно информиран за последиците от неявяването си. При тези констатации се налага заключението, че процедурата по 254, ал.4 от НПК/отм./ не е била изпълнена, като липсват обективни данни, че изпълнението й е било обективно невъзможно поради укриването на осъдения, предвид което наказателното дело подлежи на възобновяване, а делото следва да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане. На основание чл. 423, ал. 4 от НПК по отношение на осъдения Г. Г., след уважаване на искането му, следва да бъде взета мярка за неотклонение "подписка". В допълнение следва да се посочи, че доводите относно обстоятелството, че с решение от 28.03.2018г. Върховен областен съд- Дюселдорф е обявил за недопустимо предаването на осъдения Г. Г. за изпълнение на наложеното му общо наказание, включително и за това по нохд № 1828/16г. на РС-Сливен, са неотносими към настоящето производство по възобновяване. Производството е инициирано по искане на осъдения и, на следващо място, недопустимостта на предаването е във връзка с изпълнение на наказанието, а не с провеждането на наказателното производство. Водим от горното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 1828/2016 г. по описа на Сливенския районен съд, като ОТМЕНЯ постановената по него присъда № 49/27.03.2017 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Взема по отношение на Г. И. Г. мярка за неотклонение "подписка". Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: