Р Е Ш Е Н И Е № 63 С. 31.03.2011 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б., Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на втори февруари, две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1728/2009 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Начално училище „В. В.”,[населено място], подадена от пълномощника му адвокат С. М., срещу въззивно решение №188 от 22.07.2009 г. на Смолянския окръжен съд по гр.д. №298/2009 г., с което е потвърдено решение №60 от 19.05.2009 г. на Д. районен съд по гр.д. №43/2009 г. С първоинстанционното решение са уважени предявените от Б. К. Р.,[населено място], срещу Начално училище „В. В.”,[населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Според въззивния съд исковете не са погасени по давност и уволнението на ищеца е незаконно, тъй като не е доказано, че е преодоляна закрилата на ищеца по чл.333, ал.1, т.4 КТ. Ж. е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че възражението му за погасяване на исковете по давност е неоснователно. Самият ищец е признал, че е получил известието за получаване на препоръчаното писмо със заповедта за уволнение на 18.12.2008 г., а исковата молба е подадена на 19.02.2009 г. Ответникът по жалбата Б. К. Р.,[населено място], оспорва жалбата. С определение №406 от 12.04.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №188 от 22.07.2009 г. на Смолянския окръжен съд по гр.д. №298/2009 г. Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос за приложното поле на закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ в случаите когато работникът или служителят е действал недобросъвестно като не е представил на работодателя болничния си лист, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ има обективен характер и важи винаги когато работникът е започнал ползването на разрешения му отпуск. Тя се прилага само когато работникът или служителят е започнал ползването на разрешения му отпуск /без значение точно какъв – платен годишен, неплатен, учебен, отпуск за временна неработоспособност и др./ Щом работникът или служителят е бил на работа и на работното му място е връчена заповедта за уволнение, той не се ползва от предварителна закрила, макар и за същия ден да има болничен лист за временна неработоспособност. В случаите, когато работникът или служителят е започнал ползването на отпуск за временна неработоспособност въз основа на болничен лист, който отпуск впоследствие е продължен, то само ако той съзнателно укрие това обстоятелство като не изпълни задължението си по чл.9, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността/отм./ да представи новия болничен лист или да уведоми работодателя до два работни дни от издаването му, то закрилата се изключва. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Правилно въззивният съд е приел, че ищецът се е ползвал от закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ към 18.12.2008 г., когато е получил заповедта за уволнение поради съкращаване на щата. Това е така, защото той е започнал ползването на отпуск за временна неработоспособност въз основа на болничен лист от 08.12.2008 г., който е продължен с болничен лист от 15.12.2008 г. до 29.12.2008 г. Последният болничен лист е представен на работодателя на 16.12.2008 г., т.е. в срока по чл.9, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността/отм./. Неправилен е обаче изводът, че искът по чл.344, ал.1,т.1 КТ не е погасен по давност. Трудовото правоотношение между страните е прекратено с получаване на препоръчаното писмо със заповедта за уволнение на 18.12.2008 г., а исковата молба е подадена на 19.02.2009 г. /четвъртък/, т.е. след изтичането на двумесечния давностен срок. Възражението за изтекла погасителна давност е направено своевременно с отговора на исковата молба. Кодексът на труда съдържа изрична уредба относно давността за предявяване на исковете по трудови спорове. Според разпоредбата на чл.358, ал.1, т.2 КТ искът за отмяна на заповедта за уволнение се предявява в 2-месечен срок. При тези безспорно установени обстоятелства неправилно въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ не е погасен по давност. След като този иск е погасен по давност, то исковете за възстановяване на предишната работа и за обезщетение за оставането без работа са неоснователни. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ трябва да се отхвърли като погасен по давност, а тези с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ като неоснователни. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят само 132.17 лв. деловодни разноски. Останалите в размер на 1 393 лв. не следва да се присъждат деловодни разноски, тъй като не са направени. В договорите за правна защита и съдействие само е уговорено адвокатско възнаграждение без същото да е заплатено. Не съществува възможност да се присъждат деловодни разноски, които не са направени. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №188 от 22.07.2009 г. на Смолянския окръжен съд по гр.д. №298/2009 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. К. Р.,[населено място], срещу Начално училище „В. В.”,[населено място], иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на заповед №60/15.12.2008 г. на директора на Начално училище „В. В.”,[населено място], за уволнение поради съкращаване на щата, като погасен по давност. ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. К. Р.,[населено място], срещу Начално училище „В. В.”,[населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “начален учител ІV ПКС” и за присъждане обезщетение по чл.225 ал.1 КТ в размер на 3 608.40 лв., като неоснователни. ОСЪЖДА Б. К. Р.,[населено място], да заплати на Начално училище „В. В.”,[населено място], 132.17 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.