Р Е Ш Е Н И Е № 320 София, 16 септември 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1022/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. Д., срещу въззивно решение № 82 от 10.04.2013г. на Софийски апелативен съд, постановено по внохд №61/13г. В жалбата се релевират касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1 и 2 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП моли жалбата да бъде оставена без уважение. Твърди, че не са налице изтъкнатите касационни основания, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Защитата на подсъдимия поддържа касационната жалба и моли за уважаването й. Позовава се на допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с извършеното претърсване в дома на подсъдимия, както и на допуснато нарушение на материалния закон, което се изразява в недоказаност на субективната страна на престъплението по чл.278, ал.6 от НК. Моли за оправдаване на подсъдимия по обвинението за престъпление по чл.278 от НК. Подсъдимият М. Д. моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 44 от 23.11.2012г., постановена по нохд №226/12г., ОС-Видин е признал подсъдимия М. В. Д. за виновен по двете му инкриминирани обвинения, а именно за престъпление по чл.278, ал.6 от НК, за което му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три месеца и глоба в размер на 3000лева и по чл.339, ал.1 от НК, с наложено наказание от три месеца лишаване от свобода. На основание чл.23 от НК, съдът е определил едно и общо и най-тежко наказание, а именно три месеца лишаване от свобода, към което е присъединил и наказанието глоба в размер на 3000лева. На основание чл. 66 от НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът се е произнесъл по деловодните разноски и веществените доказателства. С въззивно решение № 82 от 10.04.2013г., постановено по внохд №61/13г., Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 5 въззивен състав е потвърдил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Касационната жалба е неоснователна. От значение е да се посочи, че предмет на касационната проверка е въззивното решение, но само в частта му по отношение на престъплението по чл. 278, ал.1 от НК, във връзка с което се релевират две касационни основания-по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, с аргументи касаещи опороченост на извършеното в дома на подсъдимия претърсване и по чл.348, ал.1, т.1 от НПК с единствен аргумент за недоказаност на обвинението от субективна страна. Решаващите две инстанции са положили всички усилия и са събрали доказателствена маса в пълния й възможен обем. Въз основа на направената оценъчна дейност на доказателствената съвкупност, въззивната инстанция е извела своите фактически констатации, които са изцяло в унисон с тези, възприети за установени от първия съд. В рамките на вярно установената фактология, резултат от вярна оценка на доказателствената съвкупност, въззивният съд е приел за правилни правните изводи на първата инстанция, а именно, че подсъдимият М. Д. с действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 278, ал. 6, пр. 3 от НК. Неоснователни са възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения, които касаторът свързва с изведените фактически и правни изводи на базата на негодни доказателствени източници. Както беше посочено по-горе решаващите съдилища не са допуснали нарушения при аналитичната си дейност. Последната е в унисон с изискванията на чл.14 от НПК. Правилно от доказателствената съвкупност е изключен протоколът за претърсване и изземване, предвид констатирания процесуален порок при извършване на това процесуално –следствено действие. Съдебната санкция при извършване на следственото действие „претърсване и изземване”, произтичаща от разпоредбата на чл.161 от НПК/без оглед на това дали става въпрос за предварително разрешение или последвало одобрение/, е задължителна като изискване за процесуалната годност на този доказателствен способ. Невъзможността чрез последния да бъдат надлежно приобщени към доказателствената съвкупност, иззетите от дома на подсъдимия веществени доказателства, не води до категоричен извод за недоказаност досежно предмета на престъплението, в каквато насока са възраженията на защитата. Правилно въззивната инстанция въз основа на годно събраните доказателства с други доказателствени средства, е изследвала и установила в хронологически аспект една непрекъсваща се връзка между археологическите обекти, намерени в жилището на подсъдимия, веществените доказателства по делото и тези, които са инкриминиране като предмет на обвинението по чл.278 от НК. Независимо, че това не санира процесуалната негодност на следственото действие претърсване и изземване, обективира идентичност на намерените културни ценности с тези, за чието държане е постановено осъдителна присъда. При така установена идентичност досежно предмета на престъплението по чл.278, ал.6 от НК, правилни са изводите на съдилищата за доказана съставомерност на това обвинение. Неоснователни са възраженията на касатора за нарушения на материалния закон, свързани с недоказаност на обвинението по чл.278, ал.6 от НК и по-точно на субективната му страна. По този въпрос, въззивната инстанция е изложила убедителни мотиви, като изводите за наличието на пряк умисъл, като форма на вината правилно са изведени от установените обективни данни по делото, а не от последвалите деянието обяснения на подсъдимия. Тази инстанция напълно споделя не само изводите, относно съставомерността на деянието по чл.278 от НК, но и цялостната им обосновка, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря. Доколкото субект на това престъпление може да бъде всяко наказателно отговорно лице, то неоснователно е възражението на защитата, че субективната страна се изключва, тъй като подсъдимият не е притежавал специални знания в областта на археологията, за да има съзнанието, че държи културни ценности. Противното излиза извън рамките на законодателно ситуирания състав на престъплението по чл.278, ал.6 от НК. Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира, че атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т.1 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 82 от 10.04.2013г., постановено по внохд №61/13г., на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 5 въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: