1 4 Р Е Ш Е Н И Е № 70 София,14.06. 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито заседание на седми юни две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА Членове: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Даниела Никова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 3602 по описа за 2021 год., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290-293 ГПК. Подадена е касационна жалба от А. Т. П. и А. М. Х., чрез адв. Б. М., против решение № 138 от 09. 07. 2021 г. по в. гр. д. № 101/2021 г. на ОС – Смолян, с което след частична отмяна на решение № 9001 от 03. 02. 2021 г., поправено с решение № 9004 от 4. 03. 2021 г., и двете постановени по гр. д. № 214/2019 г. на РС – Чепеларе, е отхвърлен предявеният от А. Т. П. и А. М. Х. против Н. А. П. иск за делба на изба № 4 (санитарен възел) със застроена площ от 2, 80 кв.м., находяща се в сутеренен етаж с обща застроена площ 118,7 кв.м. на триетажна многофамилна жилищна сграда с идентификатор ..........по кадастралната карта на [населено място]. Поддържа се неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при необоснованост на фактическите изводи. Твърди се, че спорното помещение, функциониращо от изграждането му до сега като санитарен възел, е с предназначение да е обща част, не е самостоятелен обект на собственост и е било невъзможно придобиването му по давност от съделителката Н. П., както и че фактическите изводи за осъществявано от съделителката Н. П. владение върху идеалните части на останалите две съделителки не съответстват на събраните по делото доказателства. Ответницата по касационната жалба Н. А. П. не е подала писмен отговор и не е изразила становище по жалбата. С определение № 123 от 22. 03. 2022 г. по гр. д. № 3602/2021 г. на ВКС, 1 г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По поставения материалноправен въпрос настоящият състав намира следното: Съгласно разпоредбите на чл. 37 и чл. 98 ЗС, избените помещения не са самостоятелни обекти на собственост, а представляват придадени към жилищните обекти складови помещения и следват собствеността на жилището. Същите биха могли да бъдат придобивани по давност или на друго основание, но само от лице, притежаващо самостоятелен обект на собственост в същата сграда в режим на етажна собственост и то при условие, че това избено помещение не е единственото складово помещение на друг самостоятелен обект в сградата, за който по закон задължително се предвижда наличието на такова (напр. на жилище, което няма таванско или друго помещение с подобно предназначение). Затова, на поставения въпрос следва да се отговори, че не е възможно съсобственик на жилищна сграда, включваща жилища и гаражи, която не е в режим на етажна собственост, да придобие самостоятелно, в изключителна собственост, избено помещение/преустроено в санитарен възел избено помещение, без да е придобил в изключителна собственост самостоятелен обект на собственост, намиращ се в същата жилищна сграда, към който това помещение би могло да бъде принадлежност по смисъла на чл. 37 ЗС или да се присъедини. В този смисъл е постоянната практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав, част от която са и представените от жалбоподателите решения - решение № 1368 от 3. 12. 2008 г. по гр. д. № 4834/2007 г., 4 г.о., и решение № 394 от 22. 10. 2010 г. по гр. д. № 185/2010 г., 2 г.о. По основателността на касационната жалба: С първоинстанционното решение е допусната делба между А. Т. П., А. М. Х. и Н. А. П., при дялове по 1/3 ид.ч., на цялата триетажна многофамилна жилищна сграда, находяща се в [населено място], на [улица], нанесена като обект с идентификатор ........... по одобрената кадастрална карта на [населено място], включваща следните самостоятелни обекти на собственост – гаражи и жилища с прилежащи към тях избени помещения, а именно: а/. жилище-апартамент с идентификатор ........., с площ от 120,10 кв.м., на първи жилищен (втори пореден) етаж; б/. жилище-апартамент с идентификатор ..........., с площ от 120,10 кв.м., на втори жилищен (трети пореден) етаж; в/. жилище-апартамент с идентификатор ............., с площ от 120,10 кв.м., на трети жилищен (четвърти пореден) етаж; г/. гараж с идентификатор ............, с площ от 21, 56 кв.м., на сутеренен (първи пореден) етаж; д/. гараж с идентификатор ..............., с площ от 19, 30 кв.м., на сутеренен (първи пореден) етаж; е/. гараж с идентификатор ................, с площ от 24, 10 кв.м., на сутеренен (първи пореден) етаж; г/. избени помещения прилежащи към самостоятелните обекти на собственост, находящи се в сутеренен етаж: изба № 1 със застроена площ 15, 90 кв.м., изба № 2 със застроена площ 13, 80 кв.м. и изба № 3 със застроена площ 3, 20 кв.м., както и преустроена в санитарен възел изба № 4 с площ от 2, 80 кв.м. В решението са описани и таванско помещение с площ от 129, 10 кв.м., стълбищна площадка на сутеренен етаж с площ от 9 кв.м., подстълбищно помещение 3 кв.м., стълбищни площадки на първи жилищен, втори жилищен и трети жилищен етажи с площи от по 3 кв.м. Първоинстанционното решение е обжалвано само в частта, с която до делба е допусната изба № 4 (санитарен възел), а в останалата част е влязло в сила. Тоест, пред въззивната и касационната инстанция делото е останало висящо само в частта по иска за делба на помещение от сградата, представляващо преустроена в санитарен възел изба № 4, находяща се в сутеренния етаж. Въззивната инстанция е отменила първоинстанционното решение в обжалваната част (с която е допуснато до делба помещението представляващо санитарен възел) и е отхвърлила иска за делба на това помещение. Съдът е приел, че изключителен собственик на това помещение е съделителката Н. П., която е придобила 1/3 идеална част на основание чл. 92 ЗС (помещението е част от сграда, построена в съсобствен имот, от който имот всяка от съделителките има по 1/3 ид.ч. на основание договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с н.а. № .../25. 12. 1984 г.) и 2/3 ид.ч. на останалите съсобственици – по давност. С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на чл.чл. 37, 98 и 92 ЗС. Съделителката Н. П. е съсобственик, заедно с останалите две съделителки, на цялата жилищна сграда, съдържаща самостоятелни обекти на собственост – апартаменти и гаражи, както и прилежащи към апартаментите избени помещения, като квотата й в съсобствеността е 1/3 ид.ч., каквито са дяловете и на другите две съделителки. Сградата не е в режим на етажна собственост. Избените помещения представляват складови помещения към апартаментите, нямат статут на самостоятелни обекти на собственост и не могат самостоятелно да се придобиват в изключителна собственост от някой от съсобствениците на сградата. Такава възможност би била налице само в случай, че този съсобственик придобие в изключителна собственост самостоятелен обект в същата сграда (в която хипотеза би възникнала етажна собственост) и то при условие, че процесното избено помещение не е единственото складово помещение на друг самостоятелен обект в сградата, за който по закон задължително се предвижда наличието на такова. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение., което следва да бъде отменено. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество, като бъде постановено решение, с което процесното избено помещение № 4, преустроено в санитарен възел, бъде допуснато до делба, наред с останалите самостоятелни обекти в сградата и принадлежащите им складови помещения, при дялове по 1/3 ид.ч. за всеки от съделителите. Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 138 от 09. 07. 2021 г. по в. гр. д. № 101/2021 г. на ОС – Смолян, с което след частична отмяна на решение № 9001 от 03. 02. 2021 г., поправено с решение № 9004 от 4. 03. 2021 г., и двете постановени по гр. д. № 214/2019 г. на РС – Чепеларе, е отхвърлен предявеният от А. Т. П. и А. М. Х. против Н. А. П. иск за делба на изба № 4 (санитарен възел) със застроена площ от 2, 80 кв.м., находяща се в сутеренен етаж с обща застроена площ 118,7 кв.м. на триетажна многофамилна жилищна сграда с идентификатор ............по кадастралната карта на [населено място], ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА извършването на съдебна делба, наред с останалите обекти, допуснати до делба с влязлата в сила част на първоинстанционното решение № 9001 от 03. 02. 2021 г., поправено с решение № 9004 от 4. 03. 2021 г., и двете постановени по гр. д. № 214/2019 г. на РС – Чепеларе, на помещение-изба № 4, преустроено на санитарен възел, със застроена площ от 2, 80 кв.м., находящо се в сутеренния етаж с обща застроена площ 118,7 кв.м. на триетажната многофамилна жилищна сграда с идентификатор ...........по кадастралната карта на [населено място], между А. Т. П., А. М. Х. и Н. А. П., при дялове по 1/3 идеална част за всяка от тях. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: