Р Е Ш Е Н И Е № 65 Гр.София, 03.07.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ:Дария Проданова Тотка Калчева при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 211 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 854/03.11.2010г. и решение от 12.01.2011г. за поправка на очевидна фактическа грешка, постановени по гр.д.№ 293/10г. от Софийския апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила решението от 06.01.2010г. по гр.д.№ 2292/08г. на Софийския градски съд за осъждане на касатора да заплати на Т. Д. Т. обезщетение по 226 КЗ и по чл.86 ЗЗД в размер на 65859 лв. и на Д. Т. Д. – обезщетение по чл.226 КЗ и чл.86 ЗЗД в размер на 63931 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и моли за неговата отмяна. Ответниците оспорват жалбата. Третото лице – помагач С. А. не взема становище по жалбата. С определение № 61/03.02.2012г. ВКС, ТК, І отд. допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за произнасяне по въпроса за отговорността на застрахователя при причинени вреди от обща композиция на влекач и ремарке, за които има сключени отделни застраховки “Гражданска отговорност”. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице основания за ангажиране на отговорността на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. Решаващият състав е изложил съображения, че разпоредбата на чл.14, ал.1 от Наредба № 24/24.03.2006г. противоречи на общите правила за отговорност на застрахователите, поради което застрахователното покритие включва сумите по застраховките на влекача и ремаркето, предизвикали настъпването на застрахователното събитие. С решение № 180/01.12.2011г. по т.д.№ 70/11г. ВКС, ТК, ІІ отд. се е произнесъл по реда на чл.290 ГПК, като е приел, че отговорността на застрахователя е ограничена до лимита по П..27, ал.2, б.Б от КЗ в размер на 1000000 лв. – общо за всички увредени лица, доколкото ПТП и вредите от него са причинени от общата композиция на влекача и свързаното функционално с него ремарке, съгласно изричната и недвусмислена правна уредба с разпоредбата на чл.14, ал.1 от Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното застраховане по чл.249, т.1 и 2 от КЗ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС. Изложени са съображения, че доколкото чл.14, ал.1 от наредбата изрично изключва отговорността по застраховка “Гражданска отговорност” на ремаркето, в случаите, когато вредите са причинени от общата композиция на двете МПС /влекач и ремарке/, макар и че разпоредбата е подзаконова, то същата не противоречи на определена законова норма. Обжалваното въззивно решение противоречи на задължителната за съдилищата практика на ВКС, поради което следва да се отмени и касационната жалба да се разгледа по същество. По делото е безспорно установено, че в резултат на ПТП на 07.12.2006г. в района на [населено място] са причинени смърт и телесни повреди на повече от едно лице, между които и наследодателката на ищците - Р. Т.. Вината на водача С. А. е призната за влязла в сила присъда № 42/04.042007г. по НОХД № 93/07г. на Русенския окръжен съд. Делинквентът има застраховка за риска “Гражданска отговорност” в застрахователното дружество, като са сключени два застрахователни договора - за автомобила и за ремаркето. Застрахователят е изплатил застрахователни обезщетения по полицата за застраховка на автомобила в размер на 971844 лв., заделил е 28156 лв. за лица, които не са предявили претенции, и е определил на двамата ищци обезщетения в размер на 16069 лв. за Д. Д. и в размер на 14141 лв. – Т. Т., които са платени. С оглед на отговора на поставения правен въпрос по реда на чл.280, ал.1 ГПК лимитът на отговорността на застрахователя от 100000 лв. по П..27, ал.2, б.Б от ПЗР на КЗ е изчерпан, поради което няма основание за присъждане на застрахователно обезщетение на ищците над определеното и заплатеното им от застрахователя. По тези съображения въззивното решение и решението за поправка на очевидна фактическа грешка следва да се отменят в частта, с която е оставено в сила решението от 06.01.2010г. по гр.д.№ 2292/08г. на Софийския градски съд за осъждане на касатора да заплати на Т. Д. Т. обезщетение по 226 КЗ и по чл.86 ЗЗД в размер на 65859 лв. и на Д. Т. Д. – обезщетение по чл.226 КЗ и чл.86 ЗЗД в размер на 63931 лв., като исковете се отхвърлят. Въззивното решение в частта за отхвърляне на исковете над посочените суми е влязло в сила като необжалвано. Разноски за настоящото производство не са претендирани. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 854/03.11.2010г. и решение от 12.01.2011г. за поправка на очевидна фактическа грешка, постановени по гр.д.№ 293/10г. от Софийския апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила решението от 06.01.2010г. по гр.д.№ 2292/08г. на Софийския градски съд за осъждане на [фирма] да заплати на Т. Д. Т. обезщетение по 226 КЗ и по чл.86 ЗЗД в размер на 65859 лв. и на Д. Т. Д. – обезщетение по чл.226 КЗ и чл.86 ЗЗД в размер на 63931 лв., като ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Т. Д. Т., [населено място], [улица] против [фирма], [населено място], [улица] за заплащане на обезщетение по 226 КЗ и по чл.86 ЗЗД в размер на 65859 лв. и на Д. Т. Д., [населено място], [улица] против [фирма], [населено място], [улица] за заплащане на обезщетение по чл.226 КЗ и чл.86 ЗЗД в размер на 63931 лв. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач С. Б. А., [населено място]. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.