Р Е Ш Е Н И Е № 226 Гр. С., 04.04.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 1906/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на БАНКА Д. ЕАД [населено място], чрез процесуалния пълномощник – ю.к. И., срещу решение № 117/31.05.2016 г. по в.т.д.№ 85/2016 г. по описа на Апелативен съд – Велико Т., с което е потвърдено решение № 149 от 20.07.2015 г. по т.д.№ 3/2015 г. по описа на Окръжен съд – Габрово за отхвърляне на иска на Банката против А. Красен А. с ЕГН [ЕГН], действаща чрез законния си представител – майка й М. Л. Д., за заплащане на остатъка от задължение по договор за жилищен и ипотечен кредит, сключен на 22.02.2008 г. с наследодателя на ответницата – Красен Г. А., както следва: непогасена главница в размер на 184 920.90 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 13.01.2015 г., непогасен остатък от договорна лихва за периода от 03.09.2013 г. до 13.01.2015 г. в размер на 22 134.09 лв., както и заемни такси по чл.11 от договора, в размер на 572.25 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение във връзка с приложението на чл.60 ал.2 ЗН. Моли се същото да бъде допуснато до касация и отменено, като бъде постановено ново решение по същество, с което предявеният от Банката иск да бъде уважен, с присъждане на разноските за трите съдебни инстанции. Твърди се от Банката, че нормата на чл.60 ал.2 ЗН има за цел да ограничи отговорността на наследника до стойността на приетото по опис имущество, но няма отношение към съществуването на вземането, поради което нейното значение се проявява в изпълнителното, а не в исковото производство. Приемането на наследството по опис не представлява правопогасяващ факт, а само препятства възможността на кредиторите да се удовлетворят от имуществото на наследника, надвишаващо стойността на приетото по опис наследство. На следващо място се оспорва преценката на въззивния съд, че плащанията на погасителните вноски по кредита след смъртта на наследодателя, извършени от законния представител на малолетната ответница, са направени от нейно име, доколкото майката е и ипотекарен гарант по дълга към Банката и има интерес неговото от погасяване. Ответницата по касационната жалба, чрез процесуалния си пълномощник – адв. И., с писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, което поддържа в проведеното публично заседание и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. За да се произнесе по предмета на спора по реда на чл.290 ал.2 ГПК, с оглед данните по делото и становищата на страните, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: Съставът на въззивния съд е изложил съображения, че малолетната ответница е приела наследството по опис още преди завеждането на делото, поради което и на осн. чл.60 ал.2 ЗН отговаря само до неговия размер – 33 650 лв. Междувременно нейният законен представител е изплатил на Банката суми в размер на 44 415.45 лв. при условията на чл.73 ал.1 ЗЗД, поради което дългът е бил погасен. За неоснователни са счетени възраженията на ищеца – настоящ касатор, че в исковото производство не следва да се обсъжда приложението на чл.60 ал.2 ЗН, като въпрос, относим към изпълнителното производство. Съдът е посочил, че кредитор, претендиращ наследник на негов длъжник да отговаря за задълженията на наследодателя си, следва да докаже, че наследникът е приел наследството на длъжника по някой от предвидените в ЗН начини. От момента на приемане на наследството, наследникът отговаря за задълженията на наследодателя било изцяло, било ограничено – до размера на полученото наследство, ако го е приел по опис. В този смисъл е направено позоваване на приетото в решение № 165/16.09.2013 г. на ВКС по т.д.№ 1057/2011 г., ТК, ІІ ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК /в казуалната му част, относно дадените с оглед връщането на делото на въззивния съд указания да се предостави на наследника срок за приемане на наследството по опис, едва след което съдът да извърши преценка, налице ли е хипотезата на чл.60 ал.2 ЗН по отношение отговорността на ответника/. Касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК /в редакция до изменение на нормата с ДВ бр.86/2017 г./ по правния въпрос относно приложението на чл.60 ал.2 ЗН в исковото производство при предявен иск против наследник, приел наследството по опис, съответно, дали посочената правна норма има значение за пасивната материалноправна легитимация на наследника или следва да се съобразява в рамките на изпълнителното производство, при събиране на вземането. По него, становището на настоящия съдебен състав произтича от следното: Няма спор, че разпоредбата на чл.60 ал.2 ЗН ограничава отговорността на наследник, приел наследството по опис, до размера на полученото наследство /съответно до стойността, която се покрива от наследственото имущество, както се сочи в мотивите на ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, т.4 и т.5/. Нормата е установена в защита на наследника, като това най-ясно следва от разпоредбата на чл.61 ал.2 ЗН, според която недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис. При предявяване на иск против недееспособни наследници, съдът е длъжен да им определи срок за приемане на наследството по опис, при неспазването на който те губят възможността да се ползват от посочената законова защита /решение № 149/12.10.2017 г. на ВКС, ГК, І г.о. по гр.д.№ 5526/2016 г./. Различно се разрешава от съдилищата въпросът, в кой момент и от кой орган се извършва преценката относно ограничената отговорност на наследника. В практиката, дала повод за допускане на касационно обжалване по делото, се приема, че въпросът за ограничаване отговорността на наследника по смисъла на чл.60 ал.2 ЗН има значение в изпълнителното, а не в исковото производство. Фактът на приемане на наследството по опис се отразява на отговорността на наследниците, но не и на съществуването на задължението. Приемането на наследството по опис не съставлява правопогасяващ факт, а само препятства възможността кредиторите да се удовлетворят от имущество на наследника, надвишаващо стойността на приетото по опис наследство. В тези решения предявените искове против наследник, приел наследството по опис, се уважават изцяло, независимо от стойността на описаното наследствено имущество. В други решения, сред които и настоящото въззивно решение, се приема, че ограничаването по силата на чл.60 ал.2 ЗН на отговорността за наследствен дълг до размера на наследеното имущество се преценява на общо основание в исковото производство, като исковете се уважават до размера на приетото по опис наследство, съобразно оценката, дадена в производството по чл.553 и сл. ГПК; ако има извършено плащане, то се приспада от горната сума; а ако е установено, че наследството е с нулева стойност, исковете се отхвърлят. Настоящият съдебен състав е на мнение, че преценката относно обема на отговорността на наследника, приел наследството по опис, задължително следва да се извърши в производството по предявен срещу него иск за задължения на наследодателя и има отношение към пасивната му материалноправна легитимация, поради следното: Принудителното изпълнение е факултативен стадий за удовлетворяване на притезания. Наследникът може да погаси дължимото доброволно преди, по време или след исковия процес. Този пример сочи, че размерът на отговорността му следва да бъде съобразен от съда в исковото производство и да намери отражение в диспозитива на съдебното решение. При предявяване на осъдителен иск против наследник, приел наследството по опис, въпросът за съществуването и размера на задължението на наследодателя се включва в предмета на спора, но по него не се формира сила на пресъдено нещо. Поради това не могат да се черпят доводи, че тъй като приемането по опис само по себе си не притежава правопогасяващ ефект относно вземането на кредитора, то и ограничената отговорност на наследника по чл.60 ал.2 ЗН е без значение за исковото производство. Всъщност приемането по опис на наследството има правоограничаващо действие с оглед отговорността на наследника, и в това се изразява неговата защитна функция. На следващо място е нужно да се изтъкне, че съдебният изпълнител е обвързан от обективните предели на изпълнителния лист, както и че не може да взема предвид факти и обстоятелства, настъпили преди постановяване на решението, което се изпълнява. Въпросът относно размера на отговорността на наследник, приел наследството по опис, може да стои пред съдебния изпълнител само в хипотезата на чл.429 ал.2 ГПК – когато изпълнителният лист е бил издаден срещу наследодателя. Следва да се посочи, че в този смисъл е и практиката на ВС по приложението на чл.60 ал.2 ЗН – решение № 1511 от 01.07.1975 г. по гр.д.№ 1056/1975 г. І г.о. и решение № 3464/16.01.1979 г. по гр.д.№ 2160/1978 г. І г.о., като и в двата случая ответниците, приели наследството по опис, са били осъдени за задължения на наследодателя до размера, респективно стойността, на полученото от тях в наследство имущество. На последно място, след като съдът е длъжен да предостави на недееспособния наследник срок, в който той да приеме наследството по опис, съгласно чл.61 ал.2 ЗН, то в същото производство следва да вземе предвид и резултата от извършеното приемане с предвидените в закона последици от това, включително да разгледа и възраженията на кредитора, в т.ч. срещу обема на наследството, установен в охранителното производство по чл.553 и сл. от ГПК. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение намира по поставения правен въпрос за правилна практиката, обективирана във въззивното решение на Великотърновския апелативен съд, чиято касационна проверка е предмет на настоящия спор. При така даденото разрешение на въпроса, обусловил изхода от спора, обжалваното решение, с което исковете на БАНКА Д. ЕАД за заплащане на остатъка от задължения по договор за жилищен и ипотечен кредит, сключен на 22.02.2008 г. с наследодателя на ответницата – Красен Г. А. са отхвърлени, се преценява като правилно. В съответствие със закона е решаващият извод на съда, че отговорността на ответницата е ограничена до размера на стойността на активите от наследството, прието по опис, а именно до сумата от 33 650 лв. Правилна в тази връзка е и преценката, че следва да бъдат отчетени погашенията на задълженията по договора за кредит, извършени в периода след смъртта на наследодателя до приемане на наследството по опис, възлизащи на 44 415.45 лв., доколкото изцяло покриват размера на дължимото от наследника, съобразно правилото на чл.60 ал.2 ЗН. Неоснователно е оплакването на касатора, че тъй като сумите за погасяване на кредита след откриване на наследството са внасяни от М. Л. Д., която освен законен представител и майка на ответницата е и ипотекарен гарант относно същия дълг, то плащанията не следва да се ценят като такива, извършени от детето, а от ипотекарния гарант, имащ самостоятелен интерес от погасяването на дълга. Третото лице, ипотекирало свой имот за чуждо задължение, не е длъжник по договора за кредит. Такъв в случая е бил кредитополучателят Красен Г. А., а след неговата смърт – А. Красен А., като единствен негов наследник. След като плащанията са направени от законния представител на надлежния длъжник, то те са извършени от негово име и за негова сметка; противното следва да се докаже от страната, която се позовава на този факт, а такова доказване по делото липсва. Правилно съдът е съобразил и нормата на чл.73 ЗЗД /че задължението може да бъде изпълнено от трето лице/ като основание за погасяване на задълженията на ответницата в обема, указан в чл.60 ал.2 ЗН. По изложените съображения, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Съобразно окончателния изход от спора и направеното искане, в полза на ответницата по касация следва да бъдат присъдени сторените за защитата й пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, доказани в размер на 1 500 лв. /надлежно уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение/. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 117/31.05.2016 г. по в.т.д.№ 85/2016 г. по описа на Апелативен съд – Велико Т.. ОСЪЖДА БАНКА Д. ЕАД [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплати на А. Красен А. от [населено място] с ЕГН [ЕГН], действаща чрез законния си представител М. Л. Д., сумата 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: