Р Е Ш Е Н И Е   №  372   София,  30  юни  2010 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ..двадесет и пети юни.......  две хиляди и десета година в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА АВДЕВА                                                                                       ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                           при участието на секретаря…….НАДЯ ЦЕКОВА............................…и в присъствието на прокурора....СТЕФКА БУМБАЛОВА........изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 316 по описа за 2010  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Производството е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по нохд № 41/2010 г. по описа на Сливенския районен съд и частична отмяна на постановеното по него определение, с което е одобрено споразумение за решаване на делото. Сочи се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона- касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК. В съдебно заседание, прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането. Осъденият С. С. и адв. С, служебен защитник на осъдения Д. М. , молят искането да бъде уважено. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт установи следното:   С определение21.01.2010 г. по нохд № 41/10 г. Сливенският районен съд одобрил споразумение за решаване на делото, с което признал подсъдимите С. и М. за виновни в извършване на престъпление по чл.195 ал.1 т.5 вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК и ги осъдил на пробация, като наложил пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност три пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година- съответно 150 часа за С. и 100 часа за М.   Искането е основателно. Разпоредбата на чл.42а ал.4 от НК забранява налагането на пробационната мярка безвъзмезден труд в полза на обществото на лица, ненавършили 16 годишна възраст, каквито са били и двамата подсъдими към момента на извършване на деянието- 24.09.2009 г. Затова, като е определил и това наказание, Сливенският районен съд е допуснал съществено нарушение на материалния закон. Атакуваното определение следва да бъде изменено по реда на възобновяването, като се отмени наказанието “безвъзмезден труд в полза на обществото” по отношение и на двамата осъдени.   Водим от горното и на основание чл. 425 ал.1 т.3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение       Р Е Ш И :     ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по нохд № 41/2010 г. по описа на Сливенския районен съд. ИЗМЕНЯВА определение от 21.01.2010 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото, като отменя наказанието “безвъзмезден труд в полза на обществото”, наложено на подсъдимите Д. С. М. и С. И. С.. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ: