О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 706   гр. София, 23.11.2009 година                 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА                                               ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 525  по описа за 2009г.   Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „У” АД, гр. С. чрез процесуалния представител адв. С срещу определение № 1* от 24.09.2008г. по ч. гр. д. № 3586/2008г. на Софийски градски съд, ІV-Д състав, с което е оставена без уважение частната жалба на „У” АД, гр. С. срещу разпореждане № 348 от 20.08.2008г. по гр. д. № 22452/2008г. на Софийски районен съд, 40 състав, с което е отхвърлено подаденото от „У” АД, гр. С. заявление за издаване на основание чл. 417, т. 2 ГПК във връзка с чл. 60, ал. 2 ЗКИ на заповед за незабавно изпълнение срещу З. К. З. от гр. С. за вземания на сумите 1 718,05 лв. – главница по договор за банков кредит от 24.07.2006г. и 247,02 лв. – лихва, заедно със законната лихва и разноски. Частният жалбоподател поддържа, че определението е недопустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл извън пределите на частната жалба, като е изразил становище по съществото на делото, а именно по въпроса за предсрочната изискуемост на претендираното от банката вземане, с който не е бил сезиран и който първоинстанционният съд не е обсъждал. Релевирани са и доводи за неправилност на определението – съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, в която липсва изискване за уведомяване на съконтрахента по договор за банков кредит, както и с чл. 16, т. 16.1.1. и т. 16.2.1. от договора, и неправилно е приел, че не са налице предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ГПК – съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, решени в противоречие с постоянната практика на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Частният жалбоподател моли определението да бъде обезсилено като недопустимо и делото върнато на въззивния съд, евентуално да бъде отменено и да бъдат издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Ответницата З. К. З. от гр. С. не изразява становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивният съд е приел, че Софийски районен съд не е следвало да отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 411 ГПК, като е изложил съображения, че макар и да не са посочени трите имена на лицето, представляващо банката, които са съдебно известни като вписани в търговския регистър, на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 в заявлението са посочени същите данни за процесуалния представител. Поради това решаващият съдебен състав е проверил дали представените документи са редовни от външна страна и дали удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Въззивният съд е приел, че от съдържанието на договора за кредит не се установява заявителят да притежава изискуеми вземания срещу длъжника на посоченото основание, от представените документи не се установява банката да е направила преценка за предсрочна изискуемост на кредита съгласно т. 16.1. и сл. от договора и да го е обявила за предсрочно изискуем съгласно чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Поради съвпадане на крайния резултат с този на първоинстанционното разпореждане Софийски градски съд е оставил без уважение частната жалба. Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. В случая значимите за спора правни въпроси са: 1/ когато заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 410, ал. 2 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК поради непосочване на името на законния представител на заявителя, следва ли въззивният съд да извърши само формална проверка по чл. 411, ал. 2 ГПК или след като констатира, че заявлението отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 е 2 ГПК, трябва да извърши проверка и по същество; 2/ при искане на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение на основание чл. 417, т. 2 ГПК във връзка с чл. 60, ал. 2 ЗКИ, необходимо ли е банката освен договора за кредит и извлечение от счетоводните книги да представи доказателства за волеизявлението й до длъжника, че счита остатъка от кредита за предсрочно изискуем, които да предхождат заявлението по чл. 410 ГПК. Заповедното производство е ново производство и липсата на съдебна практика по отношение на първия посочен правен въпрос обосновава допускането на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на този въпрос. Прав илно въззивният съд е приел, че макар и да не са посочени трите имена на лицето, представляващо банката, които са съдебно известни като вписани в търговския регистър, на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 в заявлението са посочени трите имена на процесуалния представител, поради което е направил законосъобразен извод, че първоинстанционният съд не е следвало да отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 411 ГПК. Частната жалба срещу разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, подлежи на разглеждане по реда на чл. 274 и сл. ГПК. В производството по частната жалба, което се развива съобразно правилата на глава ХХІ от ГПК, приложение намира и разпоредбата на чл. 278, ал. 2 ГПК, съгласно която, ако отмени обжалваното определение /разпореждане/, съдът сам решава въпроса по жалбата. Ако първоинстанционният съд е разгледал заявлението само от външна страна дали отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 ГПК и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК и го е отхвърлил на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 410, ал. 2 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК, въззивната инстанция, след като констатира, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил рапореждането на посоченото основание, е длъжна да разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, като провери наличието на останалите реквизити на заявлението и на предпоставките по чл. 417 и чл. 418 ГПК, т. е. дали представеният документ по чл. 417 ГПК, на който се основава вземането, е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В настоящия случая Софийски градски съд, след като е приел, че първоинстанционният съд не е следвало да отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 411 ГПК, законосъобразно е решил въпроса по жалбата, като е разгледал налице ли са останалите предпоставки за издаване на исканата заповед за незабавно изпълнение. Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че доводът за недопустимост на обжалваното определение на СГС е неоснователен. Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за решаването на спора е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата визира влезли в сила противоречиви решения по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос на различни съдилища, включително и на отделни състави на ВКС. Частният жалбоподател не е посочил противоречива съдебна практика на ВКС, нито е представил влезли в сила противоречиви решения по идентичен въпрос на други съдилища. Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен. Въпросът дали при искане на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение на основание чл. 417, т. 2 ГПК във връзка с чл. 60, ал. 2 ЗКИ, е необходимо банката освен договора за кредит и извлечение от счетоводните книги да представи доказателства за волеизявлението й до длъжника, че счита остатъка от кредита за предсрочно изискуем, които да предхождат заявлението по чл. 410 ГПК, е решен в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 331/28.12.2008г. по ч. т. дело № 306/2008г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 264/07.05.2009г. по ч. т. дело № 210/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 641/16.11.2009г. по ч. т. дело № 656/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 543/25.09.2009г. по ч. т. дело № 464/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др. Когато в договора за кредит е предвидена възможност по преценка на банката в определени условия кредитът да стане предсрочно изцяло или частично изискуем, следва банката – кредитор със заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение да представи доказателства за изявената си воля, че счита кредита за предсрочно изискуем по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Представените договор за банков кредит № 568/24.07.2006г., погасителен план и извлечение от счетоводните книги не установяват обявяване на кредита за предсрочно изискуем. По отношение на този въпрос не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи; към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното въззивно определение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение     О П Р Е Д Е Л И :   ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1* от 24.09.2008г. по ч. гр. д. № 3586/2008г. на Софийски градски съд, ІV-Д състав ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.