Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 43            гр. София, 15 февруари   2010 г.        В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и десета година в състав :   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева          2. Теодора Стамболова   при секретаря …Н. Цекова ………………………………………… в присъствието на прокурора … Любенов ……………………………............... изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………… наказателно дело № 560 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на н. о. х. д. № 1309/08 г. и отмяна на влязла в сила присъда № 179 от 31.10.2008 г. на Старозагорския районен съд. Искането се основава на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК - допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като делото на подсъдимия е било разгледано от некомпетентен съд. В откритото съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване. Защитникът на осъдения изказва становище, че искането на главния прокурор е основателно. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намери следното: С присъда № 179 от 31.10.2008 г. по н. о. х. д. № 1309/08 г. Старозагорският районен съд е признал подсъдимия Ж. Т. Т. за виновен в това, на 23/24.03.2008 г. в гр. С. да е отнел чужда движима вещ - златна гривна на стойност 217, 80 лева от владението на К. П. Д. без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл. 194, ал. 1 и чл. 54 НК го е осъдил на три месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. В тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. Процесуално допустимото искане на главния прокурор е ОСНОВАТЕЛНО. Данните по делото подкрепят напълно съображенията, че към момента на деянието осъденият Ж. Т. Т. е бил военнослужещ по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. В съгласие с разпоредбата на чл. 396, ал.1, т. 1 НПК делата за престъпления, извършени от такива лица са подсъдни на военните съдилища – в конкретния случай на Военния съд в гр. П.. При това положение съдът, който е разгледал делото на подсъдимия, се явява незаконен по правилата за подсъдността. Искането на главния прокурор е основателно. Присъдата подлежи на отменяване по реда, предвиден за възобновяване, а делото следва да бъде изпратено на Пловдивския военен съд за разглеждане, което да започне от „Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание”. С оглед на изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК   Р Е Ш И:   ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по н. о. х. д. № 1309/08 г. ОТМЕНЯ присъда № 179 от 31.10.2008 г. на Старозагорския районен съд и връща делото за ново разглеждане от Военния съд – гр. П.. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :