1 Р Е Ш Е Н И Е № 155 София 11.12.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. №711 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Обжалвано е решение №560/5.04.2011г., по гр.д. 640/2010г. на САС, гражданска колегия, четвърти състав, с което е потвърдено решението на Софийски градски съд от 12.04.2010г. по гр.дело № 3257/2008г., с което е отхвърлен искът на Н. И. П., предявен на основание чл.226, ал.1 КЗ, за присъждане на обезщетение за търпени от него неимуществени вреди от смъртта на И. Г. П. за разликата от 10 000 лв. до 100 000 лв., както и в частта с която е отхвърлен искът по чл.226, ал.1 КЗ на починалата Г. К. П., заместена в процеса от наследниците й Н. И. П. и Ц. Н. Ж., за разликата от 15 000 лв. до 110 000 лв. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и за необоснованост. Искането на касаторите е за отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора – уважаване на исковете в претендираните размери. Развити са оплаквания за неправилно приложение на принципа на справедливост и необоснованост при определяне на размера на обезщетението за причинените на ищците неимуществени вреди. Касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касаторите адв. П. в открито съдебно заседание. Направено е искане по чл.80 ГПК за присъждане на разноски за касационната инстанция, съобразно представен списък. Ответникът З. [фирма], чрез юрисконсулт И. поддържа становище в съд. заседание за оставяне в сила на въззивното решение на САС в обжалваната му част. Направено е искане за присъждане на разноски. Представя списък на разноските. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното: Касационният контрол е допуснат в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С обжалваното решение САС е приел за доказани предпоставките на чл.226, ал.1 КЗ за ангажиране на отговорността на застрахователното дружество – ответник по субективно съединените искове, в качеството му на застраховател на делинквента, за обезщетяване на понесените от ищците неимуществени вреди, в резултат на смъртта на И. Г. П. при настъпило на 14.07.2008г. ПТП. Вината на водача е установена с влязла в сила присъда по нохд. №80/2009г. на Старозагорския окръжен съд. При определяне обезщетението за вреди на ищеца Н. П. и на ищцата Г. П. / починала в хода на процеса и заместена от наследниците й/, въззивният съд е изложил лаконични мотиви. Приел е, че определения от първоинстанциония съд размер от 10 000 лв. за ищеца П. не следва да бъде увеличен, тъй като търпените от него вреди не са доказани по убедителен начин. За справедливо е прието обезщетението от 15 000 лв. на съпругата Г. П., като е акцентирано на обстоятелството, че е починала по време на първоинстанционното производство. Въззивното решение в обжалваната му част е валидно и допустимо, но по същество е частично неправилно. Съгласно т.ІІ на ППВС №4/68г., при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, при причиняване на смърт, следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за вредите – възрастта на увредения, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. С решение №83 от 6.07.2009г., по т.дело № 795/2008г. на ВКС, ТК и представляващо задължителна практика на ВКС за съдилищата, е прието, че независимо от функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение следва да се отчетат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователното покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Междувременно с решение №95 от 24.10.2012г., по т.дело № 916/2011г., постановено по реда на чл.290 ГПК, състав на ВКС, ТК, се е произнесъл, че лимитите на отговорността на застрахователя могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на критерия за справедливост. При определяне на размера на обезщетенията съдът следва да се съобрази с действително претърпените неимуществени вреди по критериите по чл.52 ЗЗД. В случая, при доказани предпоставки за уважаване на прекия иск на ищците по чл.226, ал.1 КЗ, съдът не е отчел всички обстоятелства, които имат значение при определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, поради което основателно се явява оплакването на касаторите за неправилно приложение на чл.52 ЗЗД и за необоснованост на решението. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по иска на съпругата на починалия И. П. - Г. П. съдът не е взел предвид установените по делото обстоятелства, че съпругата е изживяла изключително тежко загубата на съпруга си, който е бил за нея не само морална опора в живота. След смъртта му тя е била лишена от грижите, които той е полагал за нея, след като се е разболяла, и месеци след това е починала. Независимо от напредналата си възраст П. е бил със съхранени жизнени сили, грижил се е за дома и съпругата си. Свидетелката Т. има непосредствени впечатления за отношенията между бащата И. П. и сина Н. – близки и топли отношения. След като се е изнесъл от бащината къща, Н. е продължил да посещава дома на баща си. Изживява тежко смъртта на баща си. Показанията на св. Г. П. не са в противоречие с показанията на св. Т., доколкото свидетелят признава, че не е поддържал връзка с новото семейството на баща си след развода на родителите му, не е посещавал дома им, рядко са се виждали с баща си. При така установените факти, необоснован е извода на въззивния съд, че не са доказани по убедителен начин търпените от него неимуществени вреди. От установените конкретните обстоятелства, относими към критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, следва да се приеме, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по исковете на ищците Н. П. и Г. П., съдът не е спазил съдържащите се в ППВС №4/1968г. и задължителната практика по приложението на чл.52 ЗЗД разрешения. В резултат на това определения от съда по същество размер на обезщетението за неимуществени вреди се явява занижено. Критериите за справедливост налагат присъждане на обезщетение в по-голям размер, който настоящия състав на ВКС, ТК определя по иска на Н. П. в размер на 40 000 лв., а по иска на Г. П. – в размер на 50 000 лв. При съобразяване на присъдените от съда обезщетения за първия ищец в размер на 10 000 лв., а за наследниците на починалата съпруга – 15 000 лв., застрахователното дружество ще следва да заплати допълнително на П. обезщетение в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.07.2008г., а на наследниците Н. П. и Ц. Ж. общо още 35 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.07.2008г. Настоящия състав на ВКС, ТК се произнася по съществото на спора, тъй като не се налага извършването на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия / чл. 293, ал.2 ГПК/. Ответникът по касация ще следва да заплати дължимата ДТ съобразно уважената част от исковете от ВКС в размер на 2600 лв., както и разноски – адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 ЗА в полза на адв. К.. Съобразно отхвърлената част от иска ищците дължат юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на ответника. С оглед на изложеното ВКС, ТК, състав на първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №560 от 5.04.2011г., постановено по гр.дело №640 /2010г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, в частта, с която е потвърдено решението от 12.04.2010г. по гр.дело №3557/2008г. на Софийски градски съд, І ГО, 10 състав , в частта, с която отхвърлен искът на Н. И. П., с правно основание чл.226, ал.1 КЗ срещу [фирма] – София за сумата над 10 000 лв. до 40 000 лв., както и в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.226, ал.1 КЗ на Ц. Н. Ж. и Н. И. П., наследници на починалата ищца Г. К. П., за разликата над 15 000 лв. до 50 000 лв., вместо което постановява: ОСЪЖДА [фирма] – София да заплати на Н. И. П., от [населено място], ЕГН [ЕГН] още 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.07.2008г. до окончателното заплащане на сумата, а на Н. И. П. и на Ц. Н. Ж. от [населено място], ЕГН [ЕГН], наследници на ищцата Г. К. П., общо още 35 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.07.2008г. до окончателното заплащане на сумата. ОСЪЖДА [фирма] – София да заплати на адв. П. К. , САК на основание чл.38, ал.2 Закона за адвокатурата адвокатски хонорар, съобразно уважената част от исковете, в размер на 1785 лв. с вкл. ДДС, определен по размер, съгласно Наредба №1 от 2004г. на ВАС. ОСЪЖДА [фирма] – София да заплати по сметка на ВКС ДТ в размер на 2600 лв. ОСЪЖДА Н. И. П. и Ц. Н. Ж. от [населено място] да заплатят на [фирма] – София юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 500 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решение №560 от 5.04.2011г., постановено по гр.дело №640/2010г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, в останалата обжалвана част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: